Соларите се развиват, но държавата изправи регулаторна стена пред вятърната енергия у нас

Соларите и вятърните централи са естествено допълващи се системи, които могат да дават огромно количество енергия на страната, но вятърните паркове са изправени пред регулаторна стена, която доведе до липса на достатъчно капацитет и почти никакво развитие на сектора в България. Това заяви в предаването "Ревизия" на NOVA NEWS председателят на Асоциацията за производство, търговия и съхранение на електроенергия в България Никола Газдов.

Той коментира развитието на индустрията след като само преди дни бе отбелязана 20-тата годишните от създаването ѝ у нас. Оказва се, че макар през последните години соларните централи да се превърнаха в утвърден бизнес модел и страната да очаква присъединяването на огромни нови мощности, ситуацията с вятъра не е такава.

Вятърна енергия: Какъв е потенциалът на страната ни за изграждане на ветрогенератори

Ако преди 20 години тя е била "на нула" в България, то къде стои днес?

„Днес сме на ниво 0 плюс малко. Ние сме единствените в ЦИЕ, която не е изградила нито един ветропарк в последните 10 години. Основната причина е регулаторната стена и изключително мощна дезинформационна кампания, която е част от хибридната война на Русия. Това е посочено и в доклади на НАТО", каза Газдов. По думите му, подобно разделение между солари и вятър има само в България.

„Разделението го има само в България. Причината да се развиват соларите у нас е тяхната изключително ниска цена. Преди 10 години имахме нужда от субсидии, за да се развие технологията, но днес те са най-евтини", посочи още Газдов. Общото мнение на хората днес е, че именно зелените енергийни мощности и Зелената сделка водят до деиндустриалиазацията на Европа, но така ли е наистина и какво прави самата индустрия?

„Именно индустрията е водеща в изграждането на ВЕИ мощности и това е така, защото те са евтини. Да, конвенционалната енергетика плаща много за въглеродни квоти, но не това е причината за развитие на ВЕИ. Да вземем предвид големите индустриални потребители  у нас - защо изграждат собствени ВЕИ? Защото могат да смятат добре, не защото са зелени активисти. По този начин те получават евтин ток, от една страна, и го получават години напред. Като изплатят инвестицията ще получават почти безплатен ток”.

Соларите са активни през деня, а фактът, че вятърът не е развит у нас, за да дава ток през нощта, изниква въпросът - какво е положението с батериите, които могат да оберат разликата?

„Ние имаме някои от най-големите батерии за съхраннение в Европа. Защо? Именно защото индустрията виждат потенциала в България да се направи краткосрочен бизнес модел за възползване от разликата между евтиния слънчев ток през деня и скъпата енергия през нощта. Това е навсякъде в Европа. Най-голямата такава система е в Ловеч и може да помага до 4 часа през нощта".

Вятърът: Неизползвана възможност

Нека си представим, че годината е 2001 и не живеем в България, а в село Уимбе в държавата Малави. Страната е също толкова прекрасна, но е измъчвана от тежка суша и глад. Как ще се справим със ситуацията?

Експерт: В България може да се ограничи производството на енергия

Пред този въпрос и в точно тази ситуация е бил изправен 14-годишният Уилям Камквамба. 
Семейството му няма ток и вода, няма реколта, а той не ходи на училище, защото родителите му не могат да си позволят училищните такси. Уилям обаче е роден, за да създава и отказва да се предаде. Прекарва времето си в местната общинска библиотека. Докато чете безразборно и поглъща всичко, което се изправи пред очите му, момчето вижда книга със заглавие "Юзинг Енерджи", или казано на български - "Как да потребяваме енергия". Вътре в книгата момчето открива една интересна глава - за вятърната енергия.

Интелектът е достъп до знание, но и това да знаеш какво да правиш с него. Какво да прави малкият Уилям с новото си знание, но и с единствените вещи, с които разполага - счупен велосипед, старо динамо от радио, пластмасови тръби и дървени греди и метални отпадъци от близкия скрап?

Така Уилям прави нужното, за да има семейството му електричество - и изгражда своята първа вятърна електроцентрала. Без никакво инженерно образование, само с интуиция и желание, Уилям изгражда вятърна турбина, която успява да захрани една крушка и радио в дома му. По-късно добавя батерия и водна помпа, с която осигурява напояване за селото.

Днес Уилям Камквамба е суперзвезда, изнася лекции на събития из целия свят, за него са написани книги, а нетфликс адаптира историята му през 2019 година. Историята му е не просто интересна, не просто ода за силата на човешкия дух, съчетан със знание и воля, но и ориентир.

Защото ни показва, че вятърната енергия не е само за индустриални паркове и високотехнологични държави. Тя може да бъде инструмент за оцеляване, свобода и достойнство, дори в най-бедните райони на света. И че една книга и малко въображение могат да променят съдбата на цяло общество.

Днес говорим за вятърната енергия, за мястото й в нашето общество, за бъдещето на енергетиката и за това кога светът ще достигне целта за нетна нула от емисии. За нея особено силно бленува и Европа.

Няма числа, които да се покажат, защото вятърната енергетика в България е толкова силно неразвита. За това има смисъл да се говори за нея, защото потенциалът й е безкраен. Днес основните вятърни паркове у нас - логично - са около морето - Каварна, Суророво, Шабла и Балчик, има по-малки инсталации и в Сливен и Ямбол.

След 2013 година държавата по-свой стар обичай реши, че е много по-добре да пречи на бизнеса, вместо да му помага и изгради стена от регулаторна несигурност пред новите проекти, което ги забави и дори уби. Така обаче останаха и несигурности  - при развитие на енергетията - какви балансиращи мощности ще ни трябват, дали наистина имаме проблеми с визуалните и шумови оттенъци.

Бързаков: Проектът за зелен енергиен коридор под Черно море е най-големият по рода си в Европа

Докато държавата пречи, старият енергиен свят ражда информационни кампании против вятърната енергетика и днес живеем в свят, в който просто не знаем. Тази енергия обаче е  чиста, възобновяема и почти безвъглеродна, което я прави ключова за климатичните цели на ЕС. За разлика от соларните панели обаче, вятърните турбини у нас са малко и недостатъчно.

Последвайте ни