Николай Младенов: Планът на Тръмп е шанс за Газа и за възобновяване на политическия процес

В интервю пред CNN бившият български външен министър и бивш специален координатор на ООН за близкоизточния мирен процес - Николай Младенов коментира новото американско предложение за прекратяването на войната в Газа.

Мирният план за Ивицата Газа: Какви са възможните сценарии

- Николай Младенов е директор на Дипломатическата академия „Ануар Гаргаш“ в Абу Даби. Всички продължаваме да чакаме отговора на „Хамас“. Доналд Тръмп каза, че ще даде на „Хамас“ 3 до 4 дни. Чудя се, преди да преминем към разглеждането на предложения план, какви възможности според вас има Хамас в момента?

- Не мисля, че имат някакви възможности. Смятам, че напълно са изгубили подкрепата на държавите, които поне бяха склонни да чуят техните оплаквания - това вече не е така. Ясно е, че арабските, или по-общо казано мюсюлманските държави, както и Европа, застанаха зад предложението на президента Тръмп. От опита си знам, че организации като „Хамас“ трябва да разберат, че нямат други варианти, защото в мига, в който си помислят, че имат, те се възползват от тях. Сега хората в Газа нямат друг избор, освен да искат да излязат от този ад, в който живеят вече две години. Какво може да направи „Хамас“ - ще издържи още два месеца, шест месеца или още една година? Колко още хора трябва да загинат? Колко хора загинаха през последната година? Наистина се надявам, че ще осъзнаят, че това дава възможност, както за тях, така и за палестинците, да постигнат три неща - първо, да прекратят боевете и да освободят заложниците, второ, да се осигури хуманитарна помощ и да започне възстановяването на Газа, и трето, което е много важно - да бъде да възобновен политическият процес. Не е ли това, което всички искат?

- Веднага след представянето на плана моят колега Стивън Колинсън написа - "Хуманитарната ситуация в Газа е толкова ужасяваща, а положението на заложниците, държани от „Хамас“ след атаките от 7 октомври 2023 година, е толкова тежко, че всяка надежда за прекратяване на това мъчително човешко страдание трябва да бъде посрещната с ентусиазъм." Той допълни, че новият план на Тръмп изглежда е най-същественото, добре обмислено и широко подкрепено усилие на администрацията за прекратяване на войната в Газа досега. Какво мислите за основните параметри на тази сделка?

- Съгласен съм с това твърдение, защото смятам, че не е нужен план, който да влиза в технически подробности кой какво прави на първия или втория ден. Нужен е такъв, който очертава основните принципи, върху които после ще се изграждат детайлите, и точно това прави този план. Според мен той отговаря на основните нужди на хората. Дава отговор на въпроса как да се възстанови политическият диалог между израелци и палестинци, което е изключително важно, слага край на темата за анексирането на Газа или за изселването на хора. Той предвижда възстановяване и помощ за жителите на Ивицата и разглежда как да се сложи край на войната. Можеше ли да е по-добър? Със сигурност, но той отразява реалността, в която се намираме днес. Може да се коментира колкото щете, но в крайна сметка трябва да се съобразяваме с политическата реалност. А в нея е необходима подкрепата на израелците, на „Хамас“ и на арабските страни. И именно поради тази причина това е една много добра отправна точка.

- Тази широка подкрепа, особено от осемте арабски и мюсюлмански държави изглежда различна в сравнение със срещата в Ню Йорк миналата седмица. Но се питам, предвид вашия опит и познания за позициите на лидерите в региона, как бихте оценили стратегическото решение на тези арабски и мюсюлмански лидери да подкрепят плана?

- Мисля, че те виждат в него добра основа за ангажиране, а ангажираността е ключът за постигането на напредък. Ако погледнете самия план, той очертава принципите за действие, но начинът, по който тези принципи ще бъдат приложени зависи от диалога и дипломацията, които ще се проведат, след като „Хамас“ се съгласи с предложението. Това обединява всички арабски страни в момента - Египет, Йордания, страните от Персийския залив, както и други държави като Пакистан и Турция, които също са се присъединили. Ангажираността е от критично значение и в крайна сметка именно това е смисълът на дипломацията - в рамките на реалността да постигнеш най-добрата възможна сделка и да работиш в фактите на място, за да вървиш в желаната посока. Разбира се, изпълнението на този план ще бъде изключително трудно. Необходима е яснота по отношение на силите за сигурност, възстановяването, управлението и начините за подновяване на политическия процес. Ако обаче само казвате -"искаме", "имаме нужда" или "изискваме", без да се ангажирате реално, няма да постигнете нищо. Това е възможност за ангажиране, и може би най-значимото в настоящия момент е, че разполагаме с този американско-арабски план, който е приет от всички и одобрен от Израел. Сега остава да видим какво решение ще вземе Хамас.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ГАЗА

- Как си представяте тази международна стабилизираща сила? Говорим ли за разполагането на арабски войници на място?

- Мисля, че е все още малко рано да се каже точно кой ще участва в тази сила, защото първо трябва да видим какви са възможностите за получаване на мандат от Съвета за сигурност на ООН за такава сила. И ако има такъв мандат, какво ще включва той? Ще се ограничава ли само до охрана на границата между Газа и Израел? Ще има ли полицейски функции? Ще може ли да противодейства на евентуално въстание в Газа? Много интересно е, че в плана има сериозни препратки към идеята, че ще е необходимо да се изгради палестинска сила, която да поеме контрола над Газа. Египет вече работи по този въпрос от няколко години, а Йордания също е ангажирана от дълго време. Ако погледнем в дългосрочен план, в крайна сметка палестинците ще трябва да поемат сигурността в Газа, но докато това не стане възможно, е важно да има международно присъствие, което да гарантира мира на място.

ПЪТЯТ КЪМ ПАЛЕСТИНСКА ДЪРЖАВА

- Николай, в този мирен план няма ясен път към решение с две държави. Чухме, че арабските държави и Палестинската автономия приветстват плана. Какво палестинско правителство може да съществува, ако този процес продължи, и какво остава като реална възможност за създаването на палестинска държава?

- Мисля, че тук трябва да се вземат предвид няколко фактора. Нека първо разгледаме палестинската страна. Необходими са значителни реформи в Палестинската автономия - как тя функционира, как предоставя услуги и способността ѝ да поеме контрола над Газа в бъдеще. Трябва да се обърне внимание на образователната система и на диалога, който е включен в този план, по въпроси като толерантност, съжителство и религиозни отношения - теми, които досега не са били включвани в подобни обсъждания, но са критично важни. Ако се работи по тези въпроси и се увеличи капацитетът на палестинската страна да управлява и да предоставя услуги на своите хора ефективно, с подкрепата на международната общност, арабските държави и страните от Персийския залив, това решава около 30% от въпроса. Останалите 70% са в Израел. Това, което ми се иска да покаже този план е какво ще направи Израел, за да гарантира, че Газа ще може да функционира след края на военните действия. Как Израел ще отговори на международния натиск да се ангажира с палестинците по пътя към решение на основата на две държави? Може би някои ще кажат, че това ще изисква избори в Израел и ново правителство, тъй като настоящото не се съгласява с това, поне част от него ясно е заявила позицията си. Също така е необходимо да се възстанови международната рамка за подкрепа на израелците и палестинците. В миналото съществуваше така наречения "квартет" - Съединените щати, Русия, ООН и Европейския съюз, които посредничеха и търсеха възможности за напредък. Може би сега е нужна подобна структура, която да изглежда по по-различен начин, може би с по-широко участие на арабските държави, които имат връзки както с Израел, така и с палестинците. Има много варианти и възможности, които с времето ще се изяснят. Но за мен едно нещо остава ключово - веднага щом стане ясно дали планът ще бъде реализиран, трябва да се предприемат действия незабавно, защото всяко забавяне ще разочарова хората, ще ги накара да се усъмнят в реалността на процеса и ще се загуби инерцията.