Графити по релсите, живот на ръба: Насимо, който оцеля и намери свободата да бъде себе си

Той започва като бунтар на улицата – със спрей в ръка и скейт под краката. Днес е един от най-разпознаваемите български артисти по света. Неговите графити красят фасади в Европа, Канада и дори Индия, а посланията му носят любов, състрадание и духовност. За някои е вандал, за други – визионер. За нас – това е човекът, който превърна стените в живи платна.

„Започнахме да имитираме това, което виждаме по скейт филмите, защото в началото не знаехме какво правим. Виждахме, че на Запад стените, където карат скейтърите, са цветни и са с интересни букви, характерни, с емоция, с движение, смисъл – много яко изкуство. И си казваш: Уау, много яко! Искам и аз да правя нещо такова”, споделя той.

Насимо е може би най-известният графити артист в България. Истинското му име е Станислав Трифонов. Роден е в Търговище, където преди повече от 30 години открива магията на рисуването.

„Откакто се помня, винаги това ми е било най-вълнуващо – да си седна и да си рисувам”, казва Насимо.

Истинската любов обаче идва, когато хваща спрея.

„Мога да кажа, че се закачих от първия път. Опасно нещо е изкуството, особено този тип”, заявява той, смеейки се.

Завърша факултета по изкуствата във Велико Търново. Гарите с техните влакове стават платно за неговото изкуството. Именно там Насимо започва да изследва графити културата и да развива своя собствен стил.

„Единия път бяхме отишли на една гара. И беше толкова тъмно, че обърках цветовете… На сутринта като видях какво съм направил, и се хванах за главата – беше станало манджа с грозде”, разказва артистът.

Ако можеше да каже нещо на 15-годишния Насимо сега, той споделя: „Може би бих му казал да е по-внимателен с вредните навици. Аз ги приключих вече и затова бих му казал тази позиция, защото тогава не бяха малко. Беше си wild style”.

От Габрово до Медуей: Историята на българина, станал кмет в Англия

През този wild style артистът посяга към наркотиците, а изкуството в крайна сметка го спасява. 

„Понеже съм имал много трудни периоди, в които не са се получавали нещата, имало е моменти, в които човек се налага да гладува: нямаш клиенти, нямаш поръчки. Но тези моменти, като се отдалеча във времето, виждам, че те са много благоприятни моменти. Защото тогава се връщаш към себе си. И започваш да правиш пак изкуство не само с идеята да се хареса, не заради парите, ами просто да изразиш себе си, което е основното на изкуството, и това трябва да бъде центърът винаги”, заявява той.

Не всички проекти на Насимо се получават по план. Опитът му за изложба във Ванкувър се реализира, но не продава нищо.

„Научих, че човек трябва да се учи от грешките си и да не се отказва, независимо, че единият план няма да успее, трябва да имаш план Б, план Ц, план Д, до Я има много. Не винаги нещата стават от първия път, но въпросът е да не ги правим само за едно потупване по рамото или някакъв успех, да те пишат някъде. Аз харесвам да рисувам и рисувам, независимо дали ще стане, или няма да стане. В повечето пъти аз не съм много удовлетворен, но продължавам, защото това е моят език, на който говоря”, споделя художникът.

След провала Насимо решава да разшири хоризонтите си и потегля към Индия в търсене на себе си.

„Индия със сигурност е най-вдъхновяващото и най-неочакваното. Аз като отидох за първи път, нямах никаква представа къде отивам. Въобще даже не се бях заинтересувал да си пусна едно Гугълче да видя, бях в пълен шах и мат в Индия. Напълно изненадващо място. Бих казал, че е направо като друга планета. И на най-изненадващите неща, и на най-рисковите, и въобще… Рисувал съм на 5-етажна сграда в Индия – на скеле, което е с платформа на бамбук, и постоянно се клати. Скачат маймунки върху скелето, мухички влизат в очите, носа и ушите и ти трябва да рисуваш”, казва той.

От студиото към обора: Телевизионен продуцент сбъдва мечтата си сред козите в Ягодово

Индия променя Насимо, променя го и любовта в лицето на Александра.

„Доста добре се разбираме и развиваме, заедно си помагаме. Дори сега новият проек, който осъществих, е заедно с нея. Книга–албум, която направих за 30 години. Тя ми помогна, написа поезията вътре и стана невероятно. Когато се съединят двама човека, и даже повече, и обединят усилия, наистина се получават най-хубави неща тогава”, разказва още той.

А предстоящата изложба в началото на октомври поставя Насимо пред ново предизвикателство.

„Сериозна провокация си отправих към себе си с тази изложба. Влизаме с екипа ми в простарнство, което е напълно празно. Сиви стени без осветление, без нищо, и правим тотален трансформърс. Влизането в това пространствено изживяване, а не просто да видим колко добре се е научил художникът да рисува”, заявява артистът.

На въпроса – ако имаше една дума, която да го опише като артист, той отговаря: „Свобода”.