Според психолога Ани Владимирова пренасищането с информация и липсата на жив контакт превръщат децата в апатични и импулсивни тийнейджъри
В Деня на народните будители въпросът кои са съвременните авторитети и защо агресията все по-често върви ръка за ръка с детството, стои с особена острота. Според психолога Ани Владимирова, отговорът се крие в упадъка на обществото, преситеността от информация и липсата на основни човешки ценности, които превръщат децата от приказни герои в „локални“ хулигани, действащи импулсивно и без способност за емпатия.
„Празнувам просветата, културата, духовността. Това е денят, в който имаме традиция да си купим книга, да отидем на театър, да запалим свещ“, сподели Ани Владимирова за своя начин да отбележи 1 ноември. За нея празникът е и повод да се обади на бивши ученици и клиенти, които са се реализирали успешно в сферата на образованието и медицината.
Ани Владимирова: Подпалвачите обикновено са мъже, които живеят в социална изолация и безработица
Според нея това напомняне за миналото е изключително важно в днешния свят, доминиран от „безплътност“ и т.нар. „гостинг“ - практиката да изчезнеш от живота на някого без обяснение. „Когато един човек от твоето детство или младост те потърси, това е нещо като напомняне, че си жив, че те има, че имаш минало, защото то някак си се изтрива в хората днес“, обясни тя.
Според Владимирова съвременното общество е „ужасно упадъчно“, а децата живеят в свят на свръхстимулация. „Ние сме преситени, има всичко. И когато едно малко дете е постоянно в този свят, то започва да вярва, че е компетентно. То няма нужда от авторитети, то се чувства голямо и равно с възрастните“, коментира психологът. Тази липса на авторитет и незабавното задоволяване на всяко желание водят до загуба на важни умения - търпение, изчакване и разбиране на причинно-следствените връзки. В резултат децата стават апатични и депресивни, защото нищо вече не може да ги зарадва.
Тази среда е и пряката причина за нарастващата агресия. Владимирова обяснява, че когато едно дете, израснало без умението да отлага желанията си, попадне в предизвикателна ситуация, мозъкът му реагира инстинктивно. „Импулсът не тръгва към кората, където да вземе решение, да изчака, а тръгва надолу към инстинкта. И агресията е инструментално решение. Преди да помисли, това дете действа. То може да убие, може да направи разрушение, може да направи всичко“, категорична е тя.
Целия разговор гледайте във видеото.
Редактор: Мария БарабашкаПоследвайте ни