Лок, Калифорния: Единственият град в САЩ, построен от китайци за китайци

Преди 110 години китайски работници превръщат централна Калифорния от блато в земеделска сила и построяват оживен китайски град, наричан някога „Монте Карло на Калифорния“. На петдесет мили южно от Сакраменто мрежа от канали, блата и мочурища, захранвани от дъждовете от планините Сиера Невада, образува спокойната делта на Калифорния. През годините в този плодороден район по поречието на река Сакраменто са се заселвали вълни от имигранти, но сред лозята и семейните ферми, които се намират в района, малкото градче Лок заема уникално място в историята като единственото селище в САЩ, създадено от китайци за китайци.

Тясната главна улица на Лок прилича повече на алея. Овехтели вековни дървени постройки и къщи с надвиснали балкони, обграждащи двете страни на пътя, пренасят посетителите във времето, когато тази община с 60 души население някога е била оживен китайски център, пълен с училища, кина, хотели и ресторанти.

Снимка: iStock

Днес, 110 години след основаването си, Лок остава най-добре запазеният пример за китайските селища, които някога са били разположени в Северна Калифорния, и единственото, в което някои от първоначалните потомци на града все още живеят и управляват предприятия. С бившето си китайско училище, пансиони, зали за игри и мъжки асоциации, които сега са запазени като музеи, посещението на последния китайски „селски” град в САЩ предлага завладяващ поглед към живота на китайските имигранти и тяхното културно влияние върху новата им родина.

Когато през 1848 г. новината за Калифорнийската златна треска достига до Китай, хиляди китайски златотърсачи се стичат в подножието на Сиера с надеждата да забогатеят. Те наричат Калифорния Gam Saan или Златната планина и се радват на първоначален успех, преди други възмутени миньори да се опитат да ги прогонят. През 1850 г. Калифорния налага голям данък на чуждестранните миньори, насочен към китайските златотърсачи, и скоро те са подложени на насилие от страна на други миньори. В крайна сметка много китайски работници се насочват към други възможности, като например земеделие и строителство на Трансконтиненталната железница.

Защо китайците не ядат шоколад

Законът за калифорнийските блата и преливници от 1861 г. отваря някогашното негостоприемно блато на делтата за земеделие, като позволява на собствениците на земя и частните компании да го пресушават. Тази възможност привлича хиляди имигранти от китайския регион Гуандун (бивш Кантон), които вече били опитни в пресушаването на блата и изграждането на диги в делтата на Перлената река. Тези мелиоративни проекти водят до създаването на малки селища за китайски работници по делтата на Калифорния. Между 1860 г. и 1880 г. китайските работници пресушават и рекултивират зашеметяващите 88 000 акра земя в делтата, като оставят незаличима следа върху пейзажа и помагат за превръщането на региона в земеделска сила, каквато е днес.

Снимка: iStock

„Китайците се гордееха изключително много с работата си“, казва Карол Лий, която е израснала в Делтата, посещава китайско училище в Лок през 60-те години на миналия век и играе водеща роля в проекта за устна история на фондация „Лок“, която запознава обществеността с наследството на града. „Ние не притежавахме земята, но имахме ноу-хау. Дойдохме от делтата на Перловската река и знаехме как да разработим дигите и да обработваме земята”, добавя тя.

Подобно на враждебните действия по време на Златната треска, много китайски земеделски работници скоро се сблъскват с отпора на белите, които ги обвиняват, че им отнемат работните места. В отговор на този нарастващ гняв и расизъм правителството приема редица дискриминационни закони, които сериозно ограничават правата на китайците.

Добро или лошо е за американците икономическото влияние на Китай в страната (ВИДЕО)

Снимка: iStock

От 1872 г. Калифорния приема редица закони, които забраняват на китайците да притежават земя или да получават бизнес лицензи. Това е последвано от закон през 1882 г., който ефективно спира по-нататъшната китайска имиграция и натурализация до отмяната му през 1943 г. През 1913 г. в Калифорния е приет Закон за земята на чужденците, който изрично забранява на „чужденците, които не отговарят на условията за гражданство“, да притежават земеделска земя или да имат договори за наем на земя за повече от три години.

Въпреки тези ограничения, китайските работници развиват процъфтяващ квартал в Уолнът Гроув, разположен на една миля южно от Лок. Към 1880 г. в градчето с 814 души живеят повече от 100 китайци от провинция Гуандун - Sze Yap и Чжуншан, както и няколко японски имигранти. На 7 октомври 1915 г. обаче пожар унищожава района, като разселва стотици семейства.

Японци и група китайци от Sze Yap възстановяват домовете си в Уолнът Гроув, като сключват споразумения с наемодатели за наемане на земя и построяване на сгради в имотите им. Ли Бинг, известен още като Чарли, обаче не е бил един от тях. Той бил виден бизнесмен в Уолнът Гроув и един от малкото китайски имигранти, които говорели английски. След като натрупал състояние през първите седем години от престоя си в САЩ, през 1908 г. той построил в Уолнът Гроув игрална зала, последвана от втора, железария, нехранителен магазин, бръснарница, билярдна зала и магазин за китайски билкови лекарства. Пожарът обаче унищожава всичките седем предприятия на Бинг.

Чайнатаун, Лондон: Шарената палитра от етноси в сърцето на столицата (ВИДЕО+СНИМКИ)

Снимка: iStock

На следващия ден след пожара комитет от търговци от Чжуншан, ръководен от Бинг, се обръща към местния бизнесмен Джордж Лок-младши, за да преговаря за споразумение за земята му. Лок, който през 1912 г. вече е разрешил на трима други китайски търговци да наемат земя и да построят жилища на територията на имота му, се съгласява да заеме още девет акра от земята си на търговците от Чжуншан, като им начислява наем от 5 долара месечно за жилищни парцели и 10 долара за търговски. Това било джентълменско споразумение, което продължило години наред. В резултат на това селището, наричано преди това Локпорт, станало известно като Лок.

Новите жители на Лок от племето Чжуншан скоро построяват няколко магазина, хотел, ресторант и игрална зала в малкия китайски анклав, последвани от 45 едноетажни и двуетажни сгради с дървена конструкция между 1915 и 1917 г. Тъй като жителите не можели да притежават земята, те гледали на Лок като на временна резиденция и избирали по-евтини материали. Много от сградите останали небоядисани и покрити с покриви от гофрирана ламарина.

Снимка: iStock

И днес градът изглежда почти по същия начин, както преди 100 години. „Прилича ми на западно градче“, казва Кларънс Чу, който е заместник-председател на фондация „Лок“. От 1915 г. в Лок се заселват стотици китайски работници, които работят в близките консервни фабрики и ферми в Делтата. Техният принос обаче не се ограничава само до труда. Жителите създават китайско училище, в което повечето деца учат калиграфия и вземат уроци по китайски език. Според Лий „това училище е било не само място за обучение, но и център за опазване на културата, който гарантирал, че следващото поколение ще научи за своето китайско наследство“.

По време на разцвета си от 20-те до 40-те години на миналия век Лок е процъфтяващ, уникален в културно отношение град с население от около 600 души, повечето от които - китайци. Населеното място имало киносалон, собственост на китайци, шест ресторанта, девет магазина за хранителни стоки, хотел и мелница за брашно. Вестник „Сакраменто Бий“ го описва като „Монте Карло на Калифорния“, тъй като нелегалните игрaлни зали работят свободно, докато властите не ги затварят през 1951 г.

Чайнатаун: Историческото културно бижу в Сингапур (ВИДЕО+СМИКИ)

След 1943 г. потомците на първоначалните китайски семейства в Лок започват да се изселват, търсейки по-добри възможности в близките градове. Днес само малка част от 60-те жители на Лок са китайци. Въпреки това, според Мин Джоу, който е режисьор, истинското наследство на Лок е това, че градът успешно е осигурил подслон в сянката на дискриминацията, позволявайки на китайските имигранти да намерят своя начин да оцелеят и да допринесат за делтата“.

Когато населението на Лок намалява през 60-те години на миналия век, изселването не унищожава града. "Лок винаги е бил устойчиво място. Всички се познаваха и уважаваха един друг. Приятелското общуване между жителите на града е осигурявало социална сплотеност, която се запазва и до днес", казва Лий. „Някои от напусналите се върнаха, за да помогнат за възстановяването на града“, добавя той.

През 1990 г. Лок става национална историческа забележителност, като Министерството на вътрешните работи на САЩ отбелязва, че „историческият район е най-големият и най-пълен пример за селска, земеделска китайско-американска общност в САЩ“.

По същото време Лок се сблъсква с проблеми с критичната инфраструктура. Септичната система на града се разваля, а китайските и по-новите жители все още не притежават земята, върху която са построени къщите и предприятията им. През 2004 г. обаче Органът за жилищно строителство и ревитализация на Сакраменто (SHRA) се намесва, като закупува земята, разделя я, извършва значителни ремонти в града и я продава обратно на жителите. Накрая, с помощта на SHRA, първоначалните жители на Лок и техните потомци успяха да получат собственост върху земята, където са живели от поколения.

Днес много от оригиналните сгради на Лок все още се използват. В бившата игрaлна зала сега се намира музеят Dai Loy, в който са изложени масите, на които са се играли китайски игри като Pai Ngow, Fan Tan и китайската лотария, както и много исторически снимки. Бившият пансион сега е музей, в който се съхраняват инструменти, дрехи и други китайски артефакти от началото на 1900 г. Училището на Джо Шоонг служи като музей на китайското училище в Лок, където посетителите могат да видят оригиналната класна стая и чиновете, които учениците използвали преди 100 години. Музеят на асоциацията „Джан Ин“ предлага поглед към социалния клуб, който е бил отворен само за мъже имигранти от Чжуншан. А Al the Wops - първото некитайско предприятие, открито в Лок през 1934 г. в бившия ресторант, построен от Бинг през 1915 г., остава популярен ресторант сред туристите и местните жители.

През последните десетилетия много творци, привлечени от уникалния характер на града, се преместват в оригиналните дървени къщи на Лок и формират сплотена бохемска общност с малкото останали първоначални жители и потомци. Макар че през делничните дни градът е тих, през уикендите го посещават туристи. Много от тях пристигат по Ривър Роуд, който е успореден на река Сакраменто и е един от най-красивите пътища в делтата.