САЩ тестват универсална изкуствена кръв, която може да промени спешната медицина

За разлика от другите телесни течности, кръвта се счита за „орган, но в течна форма“, обяснява Алън Доктор, лекар в Университета на Мериленд и съосновател на компанията, която разработва синтетичен заместител. Подобно на трансплантацията на органи, използването на кръв е деликатен въпрос, припомня статия в Popular Mechanics.

От 17 век насам учените се опитват да разработят алтернатива на червената течност. Методите им са били изненадващи: използване на животинска кръв, заместители от мляко, бира, сладки и солени разтвори, дори урина. Всички те са се оказали неуспешни. През 20 век надеждите се насочват към пречистените хемоглобинови протеини.

Мембрана, която се адаптира към вътрешното pH

Свободно циркулиращият хемоглобин създава токсични окислители, което води до „химически пожар“ в кръвта, обяснява лекарят. „По същия начин, по който не искате електричеството да взаимодейства с нищо между генератора и уреда, същото важи и за кислорода“.

Кръвен тест може да открие над 50 вида рак?

Подходът, разработен с неговия екип, отчита опасностите от богатия на желязо протеин, като капсулира токсичните агенти в мембрана. За да се гарантира, че клетките абсорбират добре кислорода от белите дробове, преди да го депозират в мускулите, мембраната открива нивата на pH: 

Тя улавя кислорода в белите дробове – където условията са алкални – и го освобождава в тъканите в кисела среда. Този механизъм имитира удивително точно поведението на естествените червени кръвни клетки.

Лиофилизираният разтвор е под формата на твърдо вещество, докато не влезе в контакт с вода. „Това е нещо, което всеки войник може да носи в панталоните си“, обяснява докторът.

Възможност за роботизирана хирургия може да има в следващото десетилетие

Продуктът е замислен като преходно лечение преди прехвърляне в болница за подходяща трансфузия. Първите тестове върху гризачи са обещаващи: зайци, които са загубили 40% от кръвния си обем, са получили този заместител, наречен Erythromer, с резултат, равностоен на кръвопреливането. Тази ефективност приближава идеята за изкуствена кръв към клиничната реалност. Следващата стъпка за изследователите ще бъде провеждането на тестове върху хора, които окончателно ще потвърдят неговата ефективност.

Според Хироми Сакай, доктор по химия и професор в Медицинския университет в Нара, Япония, това решение е двойно предимство: тъй като не съдържа патогени или мембранни антигени, няма риск от предизвикване на имунни реакции. „Това ни дава чисто хемоглобинно решение, без усложнения, свързани с кръвната група, и без замърсяване“, обяснява той.

Американските учени обаче ще трябва да се изправят пред сериозен противник: медицинските регулации. Поради токсичните инциденти, възникнали по време на първите опити с хемоглобина, надзорът се засили и трябва да се вземат големи предпазни мерки при работа с кръв. Ако опитите им са успешни, тази изкуствена кръв може да революционизира спешната медицина. „Когато това заработи, всички войници от американската армия буквално ще носят лечението си в раниците си“, заключава оптимистично Алън.