Да ходиш по вода: Историята на човека, овладял спорта, който превърна локвите и фонтаните в арена

Преди повече от 500 години в Древна Полинезия се появява една страст, която неусетно ще завладее целия свят. Сърфингът е ритуална и културна практика - каране на дървени дъски върху вълните. Това всъщност е „първоизточникът“, който вдъхновява всички следващи борд спортове. А сега да се пренесем в детството си. Всеки от нас поне веднъж се е качвал на скейтборд. Усещането за свобода, да владееш вятъра и да се носиш по него отдавна е преодоляло прозаичното му практическо приложение - бързото придвижване, и го е превърнало в страст на милиони. Между двата популярни спорта, които проповядват идеологията на свободния дух обаче, възниква един хибрид – скимбордингът. Така през 30-те години на XX век в Калифорния местни ентусиасти започват да се плъзгат по тънкия слой вода, който остава върху пясъка, когато вълната се отдръпва. Този на пръв поглед плажен спорт вече се премести и в града. И стана световноизвестен като начинът да ходиш или буквално да летиш над плоската повърхност на всякакви водни басейни. За да разберем повече за този магически спорт, разговаряме с четирикратния европейски шампион - французинът, който живее в  Нидерландия - Адриен Раза.

Здравей, приятно ми е да се срещна с България!

На мен също! Радвам се да те видя. Имам много въпроси към теб, но ми се иска да започнем от началото - къде израсна и кои детски спомени са повлияли най-много на любовта ти към скейтборда и движението?

Противно на очакванията, не израснах близо до брега. Така че не съм бил заобиколен от море и пясък от малък. Затова първият спорт, с който се занимавах, е футбол. На 10-годишна възраст вече тренирах в академия и играех професионални мачове за юноши. В продължение на три години това беше живота ми, правех го по пет пъти на седмица. Впоследствие реших, че ми отнема твърде много време и не искам да се посвещавам на футбола. Душата ми копнееше за повече свобода. Така, един ден, съвсем случайно, по време на семейна почивка, опитах да покарам скимборд, който беше на братовчед ми. Адски много се забавлявах. Като се прибрах в Нидерландия, започнах да се интересувам как и къде мога да практикувам скимбординг. Оказа се, че има цяла общност, към която се присъединих. Честно казано, направи ми силно впечатление колко различна е психическата настройка при футбола и при този спорт. Eдиният е сериозен и изпълнен с правила, а вторият позволява лично изразяване и да правиш това, което обичаш по свой собствен начин. Освен забавление, скимбордът ми донесе и желаната свобода. Изобщо спортовете, при които човек използва дъска, за да се плъзга, балансира или движи по различни повърхности, са нещо съвсем различно и ти дават криле.

Пазителките на океаните: Разказ за живота на големи дълбочини, сред акули и морски лъвове

Какво беше усещането, когато стъпи на скимборд за пръв път?

Да, спомням си много добре момента, бях на 13 години. Първоначално никак не ме биваше, падах. Бях на един много каменист бряг без много приливи и се караше страшно трудно. Въпреки всичко много се забавлявах. На първото си по-дълго плъзгане на борда - около 2-3 метра, изпитах невероятно удоволствие и може би усетих особена връзка с този спорт. Сякаш летях над водата.

А как реагира семейството ти на това ново хоби, което се превърна в професия?

Когато спрях с футбола, родителите ми настояваха да продължа да се занимавам със спорт. Тъй като бях много добър играч и вече бях в отлична форма, не желаеха да се отказвам от професионална кариера. Те ме подтикваха към атлетиката, но аз ги изненадах със скимбординга, което все пак не е най-разпространеният спорт. Въпреки това, те винаги са ме подкрепяли, дори ме караха до брега, за да тренирам. След това, когато се налагаше да пътувам в чужбина, винаги са били плътно до мен. Това е и причината да стигна дотук.

Как се роди идеята скимбордингът да се пренесе от плажа в града - по улици, фонтани и градски пространства?

Всичко започна по време на COVID пандемията, когато живеех в Тайван. Заради ограниченията изпитвах трудности да тренирам на плажа, така че трябваше да измисля алтернативно занимание.  Имах приятел, който е екстремен колоездач и провеждаше тренировки в градска среда. Един ден просто ми каза: „Ейдриън, утре дават времето да бъде дъждовно, искаш ли да вземеш скимборда и да отидем да покараме в града?“. Аз проявих известен скептицизъм, но накрая се съгласих поради липсата на алтернативи. Оказа се, че в града мога да упражня не само плъзгането, но и някои трикове заради специфичната градска инфраструктура. След това просто включих ърбън скимбординга към репертоара си, като в изпълненията ми присъстваха локви, фонтани, езерца и други плитки водни пространства, а хората харесаха видеата. Когато се прибрах в Нидерландия, продължих с начинанието си - знаете, че в страната ми има много канали и водни приспособления. Тя е разположена почти на морското равнище. Впоследствие прекарах три месеца в пътувания из различни нидерландски градове, където опитвах своите трикове в градска среда.

Какви умения от карането на скейтборд, сърф, футбол или други спортове ти помогнаха да развиеш своя уникален стил?

От футбола със сигурност тичането, защото в скимбординга ускоряваш скоростта си със спринтиране. Освен това като цяло кардио тренировките във фитнеса определено подпомогнаха издръжливостта ми като спортист. Скейтбордът ми помогна да науча и усъвършенствам трикове, които в скимбординга мога да покажа в малко по-различна светлина. Сърфът пък е каране на дъска вътре във воден басейн, така че запазването на баланс, маневри и умелото задържане на повърхността ми бяха от голяма полза. Всички тези спортове са ми любими, но реших да отдам живота си на скимборда.  

От бездната до небето: Жената, която отрасна без дом, но превърна страха в свобода (ВИДЕО)

Какво е най-специфичното за скимбординга? Как би го описал на незапознатите с този спорт?

Той е част от така наречените board sports -  това е общото наименование на всички спортове, при които човек използва дъска (още наричана борд), за да се плъзга, балансира или движи по различни повърхности. Специално скимбордингът се води воден спорт, който изисква баланс, координация и контрол на тялото. И дава усещане за свобода и адреналин. Скимбордът е дъска, с която се пързаляш по плитка вода на плажа - нещо като сърфиране върху плаж или плитчина. Професионалистите показваме и различни трикове.  Някои казват, че летим над водата или дори ходим по нея - такова впечатление се създава.

Кое е най-любопитното място, на което си карал скимборд?

Хммм… добър въпрос. Аз-много се гордея, че съм усъвършенствал плъзгането по прочутото соленоводно езеро Салар де Уюни в Боливия. Бях първият, който се осмели да управлява скимборд там.  Освен особената му консистенция, то е на около 3000 метра надморска височина и до него се стига изключително трудно. Повърхността му е много твърда, то не се оттича никъде и солта е в много високи нива. Затова, ако паднеш, наистина боли. Поех риска да го посетя без изобщо да знам дали ще се получи, но накрая се плъзнах със своя скимборд на най-красивото място на света.  Това определено е най-магическият момент в живота ми.

А има ли трик, който ти се опъва и още не можеш да овладееш, но много искаш?

О, определено това е kickflip - един от най-емблематичните и трудни въздушни трикове. Това е скок, при който скимбордистът кара дъската да се завърти около надлъжната си ос (по дължина) – тоест бордът прави пълен „флип“ във въздуха и след това отново се приземява под краката му. Имал съм травми вследствие на многото опити да го усъвършенствам, но засега не успявам. Дори съм влизал в болница заради този трик. Зарекъл съм се като приключа със скимбординга, което засега не планирам, да се отдам на опити да овладея kickflip. Междувременно обаче може също да ми се прииска да пробвам, например през зимните месеци, когато мога да си „позволя“ да се контузя за 1-2 месеца. Все пак ще се старая да го опитвам безопасно.

Как изглежда подготовката ти преди снимките на видеа или преди състезания — имаш ли някакви ритуали или начини да се настроиш?

Ами, започвам с т.нар. динамично разтягане. Мускулите ти трябва да са в отлична кондиция, защото много разчиташ на тях за баланс и контрол на дъската, затова ги тренирам ежедневно. За мен фитнесът и кардио тренировките са особено важни,  чистите спринтове също са основна част от подготовката ми. Може би за ритуал може да мине това, че винаги започвам с няколко бавни приплъзвания преди да пристъпя към истинските занимания и по-сложните трикове. Вече обръщам все повече внимание и на това какво консумирам, колко вода пия. Защото, честно да ти призная, преди толкова се вълнувах преди да се кача на скимборда, че нито ядях, нито приемах течности. С годините се научих да уравновеся емоциите и да подхождам спокойно към заниманията си, защото физическото ми състояние трябва да е оптимално, за да не се нараня.

А имало ли е момент, в който ти се е искало да се откажеш?

По-скоро не. Наистина от самото си начало този спорт винаги ме е вдъхновявал и ме е правил щастлив. Дори да нямах възможността да изкарвам пари от него или да го показвам на света, това пак щеше да е любимото ми занимание. Имаше един период, в който дори на почивките си носех скимборд, дотолкова не можех да се разделя с него. Впоследствие обаче ме хвана страх да не го счупя. Толкова се наслаждавам на професията си и се чувствам такъв късметлия, че дори не ми е хрумвало да се отказвам, въпреки трудностите. Съветът ми е да следвате страстта си и това, което изпълва сърцето ви, отдайте ѝ се, защото така ще усетите истинско щастие. Някой неща просто си струват, както да ги опиташ, така и да им се отдадеш.

Има ли специално място по света, където винаги се чувстваш вдъхновен да караш? Или пък мечтано място?

Определено соленото езеро в Боливия ми е на първо място, а след това идва  най-големият фонтан в света, който се намира в Бордо. Той представлява впечатляваща водна инсталация, „Мироар д’О“ се отличава като най-голямото плоско водно огледало в света — с площ от 3 450 кв.м. Мечтая да посетя Китай и Африка и да проуча възможностите за скимбординг там.  Искам да карам върху реки и други водни басейни.

Гласът зад бурката: Разказ на жена, избягала от режима на талибаните в Афганистан, за да диша свободно

Каня те и в България, имаме много интересна природа и инфраструктура, където със сигурност ще намериш различни предизвикателства.

О, разбира се, ще ви посетя със сигурност!

А какво означава свободата за теб? Погледнато лично и професионално?

Интересен въпрос. В професионален план свобода е да се занимаваш с това, което искаш. Разбира се, винаги трябва да спазваш правила, но е хубаво да имаш право на избор. В личен план възприятието ми за свобода е сходно – да имам възможността да прекарвам времето си там, където ме води сърцето.

Ако не беше станал скимбордър, какъв щеше да си сега? Имаш ли план Б?

Честно казано, нямам отговор на този въпрос, нямам и план Б. Да, когато бях малък, исках да съм футболист, но оттогава мина много време и това вече не е възможно. Всъщност аз съм пробвал много неща преди да се насоча към скимбординга, така че може да се каже, че вече съм отсял. Например, когато живеех в Тайван, учех деца в детска градина на английски език. Така че може би, ако един ден се наложи да спра със скимбординга, ще се върна към професията си на учител. Много ми харесваше да обучавам малчуганите.

Това беше доста изненадващо! И за финал – коя е най-голямата ти мечта в момента?

Да карам скимборд на Луната! Това може би не изглежда реалистична мечта, но наистина винаги съм си го представял. Иначе, може би ако трябва да сме по- правдоподобни, искам да продължа да правя това, което обичам, и никога да не ми бъде отнета тази възможност. Да подобрявам уменията си, да продължа да бъда все така свободен. Планирам да карам скимборд докъм 85-годишна възраст. И задължително да посетя България някой ден!  

Цялото интервю гледайте във видеото.

Автор: Цветина Петкова