„Нищо лично“: Иво и неговият каменен „Титаник” в изоставеното село Царино

В подножието на Гюмюрджинския снежник, съвсем близо до южната ни граница, се намира село Царино. Мястото изглежда застинало във времето, със своите рушащи се каменни къщи и тишина, която се нарушава само от вятъра. Сред този декор на разруха обаче се издига нещо необичайно – масивен каменен зид под формата на корабен нос с котва и надпис „Titanic”.

Негов създател е Иво – един от двамата последни постоянни жители на селото. „Титаник” е само символ. Символ на това, че селото започва отначало“, обяснява той. Изграждането на макета му отнема около две години и между 10 и 15 кубика камък. Въпреки че истинският кораб е потънал, за Иво неговият каменен събрат е знак за възкресението на Царино, което е започнало да привлича неочаквани нови обитатели.

„Нищо лично“: Венцислав - изследователят на мегалитни и скални комплекси

►Българите си тръгват, нидерландците идват

Село Царино започва да запустява още през 2000-та година заради липсата на поминък и лошата инфраструктура. През последното десетилетие обаче тук започват да се заселват нидерландци – предимно художници и творци от Амстердамската академия за изкуства. Към тях се е присъединила и млада тайландка на около 25 години.

„Нидерландците не харесват тока. Те искат дивото, супер дивото“, разказва Иво. В селото няма електричество от 1989-1990 г., а достъпът до него е изключително труден. Въпреки това чужденците купуват стари къщи и започват постепенно да ги възстановяват в автентичния им вид, без алуминиева дограма и съвременни материали, търсейки спокойствие и вдъхновение за своето изкуство.

Иво, който е роден в Царино през 1966 г. и е прекарал детството си тук като пастир, познава всяка скала и детайл на старата архитектура. Той показва специфичните тесни прозорци, приличащи на амбразури – тесни отвън и широки отвътре, правени някога със цел самозащита от разбойници. Друг интересен елемент са „кушаците“ – дървени греди, вградени в зидовете, които служат като буфер при земетресения.

„Тук просто оцеляваш. Сееш царевица, правиш си качамак и се любуваш на природата“, спомня си той за годините, в които селото е било пълно с живот и животни.

Днес Иво, вече като пенсионер, си е поставил за цел да превърне Царино в място за култура. Неговата мечта е тук да се организират големи пленери за художници и творци от цяла България и Европа. „Искам да създам култура в това село. Да не сме само аз и дядо Герман, а селото отново да стане голямо със своята история“, споделя той.

Въпреки липсата на ток и пътища, Иво е оптимист. Той вярва, че с помощта на нидерландските художници и местните ентусиасти, Царино няма да изчезне от картата, а неговият каменен „Титаник“ няма да потъне, а ще изведе селото към един нов, по-красив живот.

Повече гледайте във видеото.