„РеВизия”: Ще оцелее ли кубинският режим?

От устието на Хаванското пристанище в Стария град - Хабана Виеха, през Центро Хабана и Ведадо, до устието на река Алмендарес. Всичко това е "Малекон". Булевардът, който хаванците наричат галено "големият диван", всъщност представлява 8 километрова стена, изградена, за да пази града от глада на морето.

От 50-те години на миналия век, когато булевардът е окончателно построен, той се превръща във всекидневната на града - място за разходки, срещи, риболов, танци, протести, любовни срещи и просто гледане на залези. Място, на което се събират всички - туристи до местни, от влюбени до рибари, от поети до хора, които просто искат да усетят бриза. Историята на булеварда е романтична, както всичко в Куба, което попкултурата на 20 век продаде на всички нас, но и практична, както стана ясно. Стената, казано образно, опази града и превърна Куба в символ на комунистическата съпротива, на издръжливостта и на вярата в Революцията. Постижението, макар да оспорваме смисъла му, е впечатляващо.

Оттатък стената - на север, след открития океан, са Съединените щати, конкретно южната част на Флорида – Флоридските ключове. Казано просто - оттатък стената на Малекон лежи най-мощното държавно образувание на вековете, най-мощната армия, най-мощната икономика, която презира комунизма и която е обявила Куба за свой архивраг.

След оказания натиск от САЩ: Недостигът на гориво парализира транспорта в Куба

Куба издържа, Хавана издържа, Малекон издържа. Но изглежда този стоицизъм е напът да бъде прекършен. Днес Куба е на дни от колапса заради тоталната блокада, която САЩ организират на страната. До днес Куба оцеляваше, защото винаги имаше кой да се притече на помощ. Днес няма никой. И това е трагедията на кубинските комунисти. Ще оцелеят ли чудодейно и днес? 
Куба никога не е била външна политика за САЩ, това е въпрос на вътрешна сигурност. Това каза президентът на търговския съвет САЩ - Куба Джон Кувалич в предаването „РеВизия”.

Разстоянието между САЩ и Куба е 150 километра в права линия и се взема за около 30 минути със самолет. Масово кубинците, които успяват да избягат от държавния си затвор обаче го правят с т.нар. балсерос - импровизирани лодки, които направляват аматьорски през Флоридския проток. Никой никога няма да разбере колко точно са жертвите на това опасно пътуване. Все пак около 3 милиона кубинци са успели и днес живеят в тяхната нова обетована Земя. Затова и американците са толкова вглъбени в Куба, не става и никога не е ставало дума единствено за геополитика и за факта, че страната на рома и пурите може да бъде използвана като военна площадка за удари в сърцето на Америка.

Г-н Ковалевич, Куба е една от най-харизматичните, интересни и енигматични държави за нас, европейците. Обичаме да пътуваме дотам, когато можем. Но рядко успяваме да видим отвъд невероятната красота на плажовете във Варадеро. Кажете ни – каква е истинската Куба днес?

- Тя със сигурност не е онази романтична Куба, която много по-възрастни хора в Европа и Северна Америка помнят от 40-те и 50-те години, когато страната беше „игрална площадка“ за богатите. Тогава тя беше мека на шоу програми като „Тропикана“, на хотели, които съперничеха на Лас Вегас. Беше невероятно място – поне такова, каквото го виждаха посетителите и туристите. Правителството обаче по същество беше диктатура. От политическа гледна точка страната беше богата – изнасяше захар за САЩ, тютюн, ром, имаше туризъм. Но голяма част от тези приходи не достигаха до кубинския народ. Ако оставим това настрана и се пренесем към 1959 г. – Кубинската революция и Фидел Кастро – от този момент нататък Куба започна да се влошава търговски, икономически и финансово. Системата, която избра – комунистическата – сама по себе си не е проблем, ако една държава реши, че иска да бъде комунистическа. Но тя трябва да бъде управлявана добре. А това те направиха много, много лошо".

Куба засилва военната си готовност като средство за възпиране на САЩ

Вярно ли е, че след американската намеса във Венецуела Куба на практика е на колене?

- Куба е отличен пример за държава, чието правителство и народ знаят как да страдат. Почти професионални страдалци през последните 66 години. Те възприеха комунистическа система и се ориентираха основно към тогавашния СССР и страните от СИВ – комунистическата икономическа общност. Цялата им търговия беше насочена натам. Но нищо не беше управлявано добре, нищо нямаше особена икономическа логика. Куба функционираше, защото други плащаха за нея и я подкрепяха. През последните 10–15 години, особено след идването на Уго Чавес във Венецуела преди повече от 20 години, Куба получи „петролна спасителна линия“. Това продължи и при Николас Мадуро. Куба не плащаше това, което всички останали плащат за петрол. Разчиташе на дарения и подкрепа. През последните месеци видяхме как администрацията на Тръмп фактически обезглави управлението на Мадуро. Венецуела остана без Мадуро, но със същите фигури, които просто вземат различни решения. Едно от тях беше спирането на износа на петрол за Куба. Мексико направи нещо подобно. Вече няма кой да замени тази щедрост. Така че Куба, както казахте, не е просто на колене. Тя пълзи по земята, по корем.

Очаквате ли режимът да се срине в близките дни?

- Не вярвам да се срине. Кубинците не само умеят да страдат, но като всички държави под американски санкции, с времето се научават да се адаптират. Те се учат как да заобикалят ограниченията. И комуникират помежду си. Държави като Русия, Сирия, Иран, Северна Корея, Китай, Виетнам –  си обменят опит. Куба няма много гъвкавост. Лидерите няма да извършат политическо „самоубийство“, като подадат оставки и напуснат. По-вероятно е да променят решенията си – икономически, търговски, финансови. Това иска и президентът Тръмп – американските компании да се върнат в Куба.

Значи става дума за промяна в стратегията – не смяна на режима, а сътрудничество?

- Точно така. Смяна на режима може да означава смяна на хората или промяна на поведението. За Тръмп стратегията е: „Това са хората. Няма да губя време да ги сменям. Ще ги убеждавам да правят това, което искам“.

Целия разговор гледайте във видеото.