Реален ли е екзорсизмът? Историята зад ритуала

Екзорсизмът често извиква образи на католически свещеници – призоваващи силата на Христос, с вятър от незнаен източник и трептящи свещи около тях – които прогонват демони и зли духове от обсебени хора или от определени места. Филми като „Екзорсистът“ от 1973 г. представят използването на светена вода, молитва и дори разума, за да бъде изгонена зловеща сила, докато епичната битка между доброто и злото се разгръща пред очите на зрителите. Но реални ли са екзорсизмите?

Такива ритуали действително се извършват – и залогът по време на тях може да не е толкова далеч от това, което популярната култура ни внушава. Въпреки това, съсредоточавайки се върху хорър елементите на съвременния екзорсизъм, масовата култура не предлага ясно разбиране за това как всъщност е възникнала и еволюирала практиката.

Интервю с екзорсист: Истините и митовете за тайнството на гонене на демони

► Видове екзорсизъм

Екзорсизмите, извършвани от Католическата църква, вероятно са най-познатата форма на тази практика. В основата на всеки опит за прогонване на демони обаче стои трайната борба срещу злото. Самото определение за зло е променливо и зависи от вярванията, религиозната практика и конкретния контекст.

Злото може да се прояви като демонично обсебване, духовна нечистота или просто изкушение. Екзорсизмът, като средство за борба, цели да изгони, пречисти или защити от зловещата сила, която действа.

В Месопотамия през I хилядолетие пр. Хр. магьосници, наречени ашипу (ašipu), отблъсквали и прогонвали демони, носещи болести и хаос. Като духовни лечители те били уважавани защитници, използващи амулети, извършващи сложни ритуали и, при нужда, призоваващи помощни демонични фигури.

Древногръцката дума „даймон“ (daimon), от която произлиза съвременното „демон“, обозначавала божествени духове и свръхестествени сили. Макар един даймон да можел да бъде както добър, така и зъл, именно зловредната сила трябвало да бъде прогонена чрез екзорсизъм.

Историкът от I век Йосиф Флавий разказва за човек на име Елеазар, който освобождавал обсебени, като извличал демона през ноздрите им и многократно призовавал името на цар Соломон – свидетелство за екзорсистка практика и в юдейската традиция.

► Християнството и екзорсизмът

С разпространението на християнството през първите три века от н.е. ритуалът получава още по-силно значение. Обсебването и екзорсизмът се превръщат в средство за обединяване на вярващите и утвърждаване на тяхната вяра в условията на религиозни гонения.

С разширяването на християнството езичеството започва да се възприема като зло, което трябва да бъде изкоренено. Отричането от езическите вярвания става условие за кръщение, а връщането към тях се тълкува като форма на обсебване. В този контекст екзорсизмът е доброволен механизъм за укрепване на вярата и общността.

До IV век екзорсизмът се използва широко преди кръщение. Кандидатите за християни преминавали през ежедневни утринни екзорсизми в дните преди тайнството. В самия ден на кръщението епископ буквално „издухвал“ злите влияния чрез обред, наречен ексуфлация (exsufflation). Непосредствено преди кръщението човекът бил помазван с масло, което също било предварително екзорсирано.

Извън контекста на кръщението духовници извършвали екзорсизъм чрез възлагане на ръце и заповед към злите духове да напуснат тялото. Християните в късната античност и ранното Средновековие можели да извършват своеобразен „самоекзорсизъм“, като призовавали светец за застъпничество, посещавали светилища и търсели помощ от свещени фигури, за да се приближат до Бога и отдалечат от злото.

На Филипините строят първия в Азия център на екзорсизма

► Екзорсизмът през Средновековието

Едва около XII век практиката претърпява съществена промяна. Това се случва на фона на възхода на християнски еретически движения. Групи като катарите проповядвали дуалистична борба между доброто и злото – учение, което противоречало на римокатолическата доктрина.

За ортодоксалните католици и църковното ръководство тази „ерес“ придава ново значение на екзорсизма – като средство за освобождаване от греховни и погрешни вярвания. Личните молитви започват да се възприемат като форма на „самоекзорсизъм“, а богослови като св. Тома Аквински (1225–1274) разработват учения за демонологията и уточняват целите на ритуала.

Около 1400 г. е публикувана първата книга за екзорсизъм. Следват десетилетия, дори столетия на кризи за Католическата църква, включително Реформацията, която разцепва християнството. От гледна точка на Ватикана „демонизираният друг“ става по-осезаем от всякога. В този контекст преследвания като Инквизицията придобиват екзорсистки оттенък.

През 1614 г. Католическата църква официално утвърждава ритуала Rituale Romanum, който включва раздела De Exorcismis et Supplicationibus Quibusdam („За екзорсизмите и някои моления“). Той остава почти непроменен до втората половина на XX век. След реформите на Втория ватикански събор (1962–1965) последната му редакция е публикувана през 1999 г.

Структурата и формулите в изданията от 1614 и 1999 г. са сходни, но по-новата версия подчертава връзката между кръщението и екзорсизма. В този смисъл съвременните екзорсизми не само напомнят древните си предшественици, но в много отношения затварят историческия кръг.

И къде остава популярната култура? Филмите могат да бъдат забавен и катарзисен начин да се видят модерни интерпретации на екзорсизма, но когато става дума за истинската му история, най-сигурният източник остава църковната доктрина.