Снимка: БГНЕС
Институциите обсъдиха сигурността на изборите по-малко от две седмици преди гласуването
Остават по-малко от две седмици преди предсрочните парламентарни избори. Предстои ключова среща в президентската институция. Президентът Илияна Йотова събра на „Дондуков” 2 всички отговорни за провеждането на вота.
На една маса седнаха членове на Централната избирателна комисия, представители на служебния кабинет – в лицето на министъра на електронното управление Георги Шарков, външния министър Надежда Нейнски, заместник-министъра на вътрешните работи Иван Анчев, както и изпълнителният директор на „Информационно обслужване”. Целта на срещата в такъв състав беше отговорните институции да обсъдят как ще се гарантира честността и сигурността на изборите на 19 април.
Демонстрираха системата за компютърна обработка на изборните резултати
"Това не е само формална среща. Това не е поредната административна среща, която трябва да проведем. Струва ми се, че е изключително важно, малко повече от 10- 11 дни преди изборния ден, да видим докъде сме стигнали с подготовката на парламентарните избори. Да се опитаме на този етап да преценим дали сме изпълнили обещанието си да проведем нормални, честни и прозрачни избори, така че всеки български глас да бъде зачетен. И хората да нямат съмнение в изборната кампания, в подготовката на изборния процес и в самия изборен ден", заяви президентът в началото на срещата.
Външният министър Надежда Нейнски даде отчет за готовността за провеждане на изборите извън страната. По думите ѝ се полагат максимални усилия за осигуряване на необходимите организационни и технически условия, така че всеки български гражданин в чужбина да може да упражни избирателните си права.
"Искам да отбележа, че интересът към гласуването в чужбина е голям. За изборите на 19 април са подадени 60 904 заявления, което е приблизително два пъти повече от броя им за вота през 2024 г.", подчерта първият ни дипломат.
МВнР ще организира изборите в 493 избирателни секции в 55 държави. Броят на откритите секции по държави е приблизително същият, както при изборите през 2024 г., с изключение на Обединеното кралство, САЩ и Турция, за които е приложено ограничението за не повече от 20 избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства на България.
576 сигнала за купен вот в страната, образувани са 181 досъдебни производства
По указание на ЦИК бяха добавени допълнително 6646 избиратели към изборните списъци в Обединеното кралство, Северна Ирландия, САЩ и Турция, отчете Нейнски.
Извършена е селекция по обективни критерии на 197 служители от държавни институции, които предложили около 850 кандидати за участие в СИК в чужбина. Допълнително 78 служители от Централното управление на министерството ще бъдат командировани като членове на СИК, както и 218 служители от задграничните представителства.
"Определен от мен заместник-министър предложи 678 членове на СИК за попълване на незаетите от партии или коалиции места в секционните комисии извън страната, въз основа на предложения от организации на български граждани и дипломатическите и консулските представителства", подчерта външният министър.
От 7 април се изпращат чрез международна куриерска служба изборни книжа и материали за отдалечени дестинации като Австралия, Нова Зеландия, Република Южна Африка, Бразилия, САЩ и Канада.
Очаква се на 8 април да бъде осигурен достъп на представители на министерството до склада с машините за гласуване. Те ще бъдат оформени като дипломатически пратки и незабавно транспортирани чрез международната куриерска служба и автомобилен транспорт. Автомобилните маршрути е предвидено да потеглят на 14, 15 и 16 април. МВнР ще организира и обратното транспортиране на машините за гласуване.
ЦИК определи членовете на секционните комисии в чужбина
"В края на днешния ден ЦИК - по предварително уточнение с МВнР, ще има готовност да предаде машините за гласуване за секциите извън страната, за да могат те да бъдат транспортирани своевременно, особено до по-отдалечените дестинации", заяви от своя страна председателят на ЦИК Камелия Нейкова.
Тя също изтъкна, че е налице значително повишен интерес към гласуване в избирателните секции извън страната. Особено отчетлив е ръстът във Великобритания в сравнение с 2024 г., подчерта тя. И изрази надежда: "Надявам се този засилен интерес да се прояви не само при подаването на заявления, но и в реалното участие в изборния процес, като избирателната активност бъде по-висока спрямо тази през 2024 г., когато гласуваха малко над 150 хиляди избиратели в секциите в чужбина".
Машините за гласуване извън страната са 130 и ще бъдат разположени в 20 държави. Те са разпределени в секции, в които се очаква по-голямо натоварване и по-висока избирателна активност. "В тези секции съставите на СИК в по-голямата си част са в максималния допустим състав от 9 членове, съгласно Изборния кодекс. В предходни избори те са били с по-малък състав - 5 или 7 членове, но сега е осигурен по-голям човешки ресурс, за да се посрещне очакваният по-висок интерес към гласуване", отчете Нейкова.
МВнР: Истанбул и Анкара с повече изборни секции за българите
Външният министър изтъкна, че защитата на изборния процес е въпрос и на национална сигурност. "За да могат гражданите да направят информиран избор, те трябва да бъдат правилно информирани. Тоест информацията е ключов елемент и основният инструмент за противодействие на дезинформацията. Госпожо президент, предполагам, че до часове ще Ви представим първия доклад, изготвен от създадения екип за противодействие на дезинформацията", заяви Нейнски.
Тя подчерта, че се "работи изцяло с национален ресурс". "Министерството на външните работи анализира открити източници по отношение на външна намеса, Министерството на вътрешните работи - по линия на вътрешните рискове, а Министерството на електронното управление - по отношение на киберзаплахите. На тази основа бе създаден координационен механизъм, който да позволи на държавата да реагира в изборен период при евентуални вмешателства, независимо от техния източник. Оттук нататък компетентните служби са тези, които по Конституция и закон проверяват и верифицират достоверността на сигналите". обясни първият ни дипломат.
Що се отнася до съдействието от страна на Европейската комисия и Европейската служба за външна дейност - отдавна се отчита рискът от външна намеса в изборни процеси в държавите членки на Европейския съюз. Те разполагат със значителна експертиза и опит в тази област. При необходимост се задейства т.нар. Механизъм за бърз отговор (Rapid Response). "При възникване на съмнения за външно вмешателство ние подаваме сигнал, след което се извършва проверка дали и на европейско ниво има данни за подобни действия. Целта на правителството е да защити националния интерес и интересите на обществото в период, който се характеризира не само с традиционни рискове за сигурността, но и с наличието на военни конфликти в непосредствена близост", подчерта външният министър.
Заместник-министърът на вътрешните работи Иван Анчев обясни каква подготовка е създало ведомството във връзка с изборния процес и вота на 19 април. "В края на февруари МВР започна подготовка за изборния процес. Създаден беше Оперативен щаб с ръководител главния секретар на МВР. Осъществява се оперативно ръководство на дейността по противодействие на престъпленията против политическите права на гражданите, гарантиране на сигурността, опазване на обществения ред и осигуряване на пожарната безопасност в периода на изборите", подчерта той.
От 19 март в МВР функционира денонощна открита линия за получаване на сигнали, свързани с нарушения или евентуални престъпления, съотносими към отговорностите на МВР в изборния процес. "Успешното противодействие на купуването и продаването на гласове се базира на незабавна и прецизна работа по всеки получен сигнал", изтъкна Анчев.
В периода от 17 март до 19 април на територията на цялата страна се провеждат специализирани полицейски операции по така наречения "купен вот". "Към 9:00 часа днес тези операции са 194 на брой", отчете зам.-министърът.
В периода от 19 март до 2 април включително в дирекциите „Български документи за самоличност“ при СДВР и ОДМВР са издадени 29 319 лични карти.
"На Министерството на електронното управление са възложени задачи в две основни направления. Първото направление е свързано с удостоверяването на машините за гласуване и самия процес на машинно гласуване. Второто направление е свързано с видеонаблюдението и видеозаснемането след края на изборния ден". Това заяви министърът на електронното управление Георги Шарков.
По първата задача започнахме своевременно с осъвременяване и актуализация на методиката за удостоверяване, която беше актуализирана на базата на множество експертни препоръки, изтъкна той.
"Като финален етап от процеса по удостоверяване на 3 април беше извършено т.нар. „доверено изграждане на кода“ от експерти на ЦИК. Това включва създаването на софтуера, който се инсталира на машините, както и генерирането на т.нар. хешкод, който гарантира идентичността на софтуера. Хешкодът беше публикуван на сайта на ЦИК", обясни Шарков.
Беше проведена и публична демонстрация пред медии и наблюдатели, включително на процеса по стартиране на машините, диагностичния протокол и визуализацията на бюлетините.
По отношение на видеонаблюдението и видеозаснемането министърът заяви, че изпълнението е възложено на „Информационно обслужване“, които извършват техническа профилактика на мобилните устройства, закупени от Министерството на електронното управление, и ги подготвят за разпределение към секциите. Нов елемент тази година, насочен към повишаване на прозрачността и сигурността, е разработена функционалност, която след края на изборния ден ще предоставя регулярна информация за секциите, в които видеонаблюдението не е активирано.
"След 20:00 часа, на всеки 5 минути, а след това на 10 минути - системата ще отчита и сигнализира за устройства, които не са включени или не предават данни в реално време, с цел своевременно предприемане на действия и минимизиране на подобни случаи", обясни Шарков.
От МРРБ отчетоха, че повечето от задълженията им, свързани с изборния процес - вече са изпълнени, съобразно сроковете, указани в Изборния кодекс. "Такива бяха формирането и отпечатването на предварителните избирателни списъци, които своевременно бяха предадени на общинските администрации и обявени на обществените места в района на всяка избирателна секция. Към тези задължения спадат и проверката на подписките, подкрепящи партии и коалиции при тяхното вписване за участие в предстоящите избори, както и проверката на кандидатите за народни представители", обясни представителят на ведомството.
В момента от ведомството извършват "може би най-важното си задължение" - формирането и отпечатването на избирателните списъци за гласуване. Процесът е стартирал на 6-и април. "Днес бяха предадени списъците на пет областни управители, като още три предстои да бъдат предадени в рамките на деня", подчертаха от МРРБ.
Успоредно с тази основна задача продължава поддържането на сайта за справки в избирателните списъци. Към момента са направени над 115 хиляди справки, което е повишение спрямо вота през 2024 г. Отчита се и повишена активност по отношение на заявленията за гласуване по настоящ адрес. На последните избори през 2024 г. те са били около 89 хиляди, а сега са 113 хиляди подадени и обработени заявления.
"Искам да представя данни по отношение на видеонаблюдението, дейностите по инсталация на телефоните, както и пакетирането и подготовката им за експедиция. Днес този процес ще приключи. От вторник ще бъдем готови да експедираме устройствата до областните управители, като сме създали организация с МВР те да бъдат информирани и да получават копия от протоколите, с които телефоните се предават", обясни Ивайло Филипов, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Информационно обслужване" АД
Платформата, от която ще се излъчва, беше тествана лично от мен в понеделник, допълни той.
Филипов припомни, че на последните избори в секциите, в които имаше видеонаблюдение на изборите през октомври 2024 г., са били 11 626. От тях в малко над 11 400 секции, или малко над 98%, е било осигурено онлайн излъчване, а записите са налични за 11 556 секции, или 99,4%.
"Ще споделя данни, които ни притесниха при парламентарните избори. При местните избори грешките са малко повече, но при парламентарните избори през 2024 г. има около 14 Районни избирателни комисии, в които се наблюдават единични, но показателни случаи. Ще дам пример: в Благоевград има една СИК, чийто протокол е бил връщан 18 пъти. Осемнадесет пъти членовете на СИК сядат при наш оператор, въвеждат се данните от протокола, системата отчита грешки, след което тримата членове на СИК, заедно с представител на РИК, коригират протокола и процесът се повтаря", обясни Филипов.
Повече по темата гледайте във видеото.
Редактор: Мария БарабашкаПоследвайте ни