Основна тема в произведенията му е българското село
Ден след 24 май – един от най-светлите български празници, посветен на делото на светите братя Кирил и Методий, българската писменост, знанието и духовността – ви срещаме с един млад автор, който пази живи историите на българското село и родовата памет. Мехмед Дерменджи-Розински е ново име в съвременната българска литература, вдъхновено от Розовата долина, Карловския край и хората, които пазят духа на България.
Макар професионалният му път да е свързан с международната търговия, любовта към литературата съпътства Розински още от детските му години. Той разказва, че първият му досег с книгите идва благодарение на учителката му в началното училище, която запалва интереса му към българската литература и творчеството на родните автори.
Още като дете започва да пише стихове, вдъхновен от участието си в местното читалище и изпълненията на народни песни из Карловския край. Дълги години обаче пази творбите си далеч от чужди очи.
Най-голямото вдъхновение за своите книги Розински открива в България – в нейната история, култура и хора. Основна тема в произведенията му е българското село, което според него е в основата на българската идентичност.
България чества 24 май: Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост (ВИДЕО)
Особено място в творчеството му заемат Карловският край и родното му село Розино – място, където различни етноси живеят заедно в разбирателство и уважение. Именно тази пъстрота и човешка близост авторът се стреми да пресъздаде в своите разкази.
До момента Мехмед Дерменджи-Розински има издадени две книги – сборник с разкази и книга с детски приказки. Интересното е, че първоначалната идея за приказките била всяка история да носи конкретно българско име. По-късно обаче авторът решава да остави имената празни, за да може всяко дете да открие себе си в разказа.
Книгата е създадена с помощта на психолози, педагози и учители, а основното ѝ послание е насочено към добротата, семейните ценности и любовта към четенето.
„Искам да насърча децата да обръщат повече внимание на книгите, а не толкова на интернет“, казва Розински и допълва, че родителите също имат важна роля – да предадат на децата си уважението към литературата.
Дебютната му книга „Сянката на времето“, написана във възрожденски стил, събира истории, вдъхновени от реални събития и разкази на хора от региона между Клисура и Казанлък. В нея оживява духът на българското Възраждане и животът на хората от онова време.
В момента авторът работи по нов проект – сборник със съвременни истории от различни краища на България. Част от тях вече му се изпращат от хора чрез социалните мрежи, а целта му е да съхрани човешките съдби и уроците, които те носят. „Искам да покажа живота на хората и историите, от които можем да научим нещо важно“, споделя той.
Стажант-репортер: Пламена Димитрова
Редактор: Цветина ПетковаПоследвайте ни