Нов модел за парите на училищата: Директор предупреди за риск от изкривяване

Директорът на столичното 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ Диян Стаматов подкрепя идеята качеството на образованието да бъде включено като фактор при финансирането на училищата, но предупреди, че промяната трябва да бъде внимателно подготвена. В ефира на NOVA NEWS той коментира заявката на премиера Румен Радев за нов модел, при който акцентът да бъде върху резултатите и развитието на учениците.

Стаматов уточни, че популярното твърдение „парите следват ученика“ не описва точно действащата система. По думите му сегашният модел отчита редица фактори - населеното място, броя на учениците и паралелките, както и наличието на деца със специални образователни потребности и уязвими групи. Допълнително финансиране получават и защитените и обединените училища.

„Парите следват резултата“: Обмислят промяна във финансирането на училищата

„В настоящия момент принципът на финансиране е абсолютно позитивен. Единственото нещо, което е редно да се надгради към съществуващия механизъм, е измерване на качеството на образованието“, заяви директорът. Според него в първите години този компонент не трябва да надхвърля 10% от общата формула за финансиране.

Той предупреди, че критериите за качество трябва да бъдат изработени много внимателно заради големите различия между училищата в страната. Стаматов припомни, че настоящият модел на делегираните бюджети е бил изпробван в продължение на четири години, преди да бъде въведен масово през 2008 г.

Директорът коментира и слабите резултати на българските ученици в PISA. Според него една от основните причини е разминаването между това, което измерва международното изследване, и начина, по който се преподава у нас. „Образователната ни система е много фактологична. Тя е свързана с наизустяване, с възпроизвеждане на знания и с твърде малко умения“, посочи Стаматов.

По думите му именно промяната на учебните планове и програми трябва да предхожда реформата във финансирането. „Министърът на образованието има много важната и тежка задача да реформира учебните планове, учебните програми и чак тогава да започне да обмисля как това да бъде прехвърлено върху системата на финансиране“, заяви той.

Стаматов не подкрепя въвеждането на отделен час по патриотично възпитание, тъй като според него тази тема вече присъства сериозно в българския език и литературата, историята, географията, гражданското образование и философията. Според него обаче има място за по-силен акцент върху добродетелите, ценностите и религиозните елементи в образованието.

Какви биха били плюсовете и минусите от въвеждането на оценка за дисциплина в час

По отношение на дисциплината директорът смята, че проблемът не е липсата на санкции, а прекалено тежката процедура за налагането им. Според него тя трябва да бъде облекчена чрез законодателни промени.

Стаматов се обяви и за ограничаване на социалните мрежи за деца под 16 години, като посочи, че Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета отдавна подкрепя подобна мярка. За изкуствения интелект той смята, че има място в гимназиалното образование, но използването му трябва да става под контрола на учителите. „Изкуственият интелект би могъл да нанесе много повече поражения на едно недобре подготвено и неграмотно дете, отколкото ползи“, предупреди той.