„Братя за цял живот”: Историята на едно приятелство, родено в деня на атаките срещу Световния търговски център

25 години след атентатите от 11 септември 2001 г. историята на Стенли Праймнат и Брайън Кларк остава един от най-известните случаи на оцеляване в Световния търговски център. Двамата са били в Южната кула, когато в 09.03 ч. полет 175 на United Airlines се врязва в сградата, пише The Guardian.

След сблъсъка част от зданието е разрушено, две от трите стълбища са недостъпни, а огън и дим обхващат засегнатите етажи. В тази ситуация Кларк и Праймнат се срещат за първи път. Решението им да използват останалото проходимо стълбище и да се движат надолу се оказва решаващо за оцеляването им. Ударът разрушава помещенията, прекъсва електрическите системи и предизвиква пожари. Отломки и авиационно гориво проникват в офисите.

Праймнат остава затрупан сред разрушенията на 81-ия етаж. Част от конструкцията над него се срутва, а той се оказва в непосредствена близост до огъня. „Ще умра“, е една от мислите, които си спомня и до момента.

По същото време Брайън Кларк се намира на 84-ия етаж. Той е изпълнителен вицепрезидент на финансова компания и преди това е бил доброволец в екипа за пожарна безопасност на сградата. След удара събира група от 6 -7 свои колеги и започва да ги извежда към стълбищата.

Снимка: getty images

► Срещата на 81-ия етаж

На 81-ия етаж групата е спряна от двама души, които се движат нагоре и предупреждават да не се върви надолу. В този момент Кларк чува викове за помощ. Той влиза в разрушената част на етажа и с фенерче открива Праймнат, затрупан зад разрушена стена. Кларк успява да го издърпа.

Следва един от най-запомнящите се моменти в историята на тяхното оцеляване. Праймнат прегръща Кларк и му казва: „Аз съм Стенли Праймнат. Ще бъдем братя за цял живот“.

Двамата се връщат към стълбището и продължават надолу. Част от хората, които били с Кларк, решават да се движат към покрива. Те не оцеляват.

Кларк и Праймнат избират стълбището надолу и успяват да напуснат сградата. Малко след това Южната кула се срутва.

Двамата се укриват от праха и отломките в близка сграда. По-късно се разделят, но Кларк разполага с телефонния номер на Праймнат и успява да се свърже с него още същата вечер.

След завръщането си у дома Праймнат страда от сериозна загуба на паметта и проблеми с ориентацията. Известно време не разпознава дори съпругата и децата си. През октомври се връща на работа във временен офис в Джърси Сити, но продължава да има затруднения с ежедневните задачи. Постепенно се възстановява.

Кларк, от своя страна, казва, че не е развил тежки дългосрочни психологически последствия и определя случилото се като „подарък“, който не е заслужил.

►Приятелство след трагедията

През следващите 25 години двамата запазват близките си отношения. Поддържат редовен контакт и са част от важни семейни събития. Праймнат присъства и на сватбата на дъщерята на Кларк и бива представен пред гостите като негов „кръвен брат“.

През 2006 г. Праймнат става пастор. Той започва да пътува до църкви, училища и военни бази, където разказва за преживяното и за ролята на вярата в живота му.

След 11 септември преминава и през сериозни здравословни изпитания – левкемия, тежък COVID-19 и двустранна пневмония. По-късно лекарите установяват тежки запушвания на четирите му коронарни артерии и се налага спешен четворен коронарен байпас.

Снимка: getty images

► Посланията

25 години след атентатите двамата продължават да разказват за преживяното на по-младите. Кларк говори публично за 11 септември и за последиците от войните. Той се определя като пацифист и критикува използването на военна сила.

Праймнат пък обобщава преживяното на 11 септември с думите: „На 81-вия етаж нямаше републиканци или демократи. Бяхме просто братя, които се опитваха да намерят изход“.