Тайната на „Свети Ахил”: Историята на учения, открил гроба на цар Самуил

Гръцкият архитект, професор и изследовател Николаос Муцопулос остава трайно свързан с едно от най-известните археологически открития в района на Малка Преспа – разкриването на гробове в базиликата „Св. Ахил”, единият от които той идентифицира като гроба на българския цар Самуил.

Муцопулос е роден в Атина през 1927 г. Учи архитектура в Националния технически университет в Атина, който завършва през 1953 г. След това продължава образованието си във Франция, където посещава лекции и курсове по археология и византийско изкуство в Сорбоната. През 1956 г. защитава докторската си дисертация, посветена на архитектурата на църквите и манастирите в Гортиния, Пелопонес.

Снимка: naftemporiki.gr

През 1958-а, едва на 31 години, Муцопулос е избран за редовен професор в новосъздаденото Архитектурно училище на Аристотеловия университет в Солун, в катедрата по архитектурна морфология. По-късно получава и диплома по теология от университета. Научните му интереси обхващат византийската и поствизантийската църковна архитектура, традиционната архитектура и изкуство, крепостите и укрепените селища, както и архитектурната история на Северна Гърция.

► Разкопките в Малка Преспа

Името на Муцопулос придобива особена известност заради работата му в Малка Преспа. Той ръководи археологическите проучвания на базиликата „Св. Ахил” на едноименния остров. Научните му публикации за разкопките са издадени в „Практика на Атинското археологическо дружество” и в списанието на Християнското археологическо дружество.

Посрещаме тленните останки на цар Самуил с шествие в София

В научната литература самата базилика е свързвана с цар Самуил. Според представянето на обекта в официалния културен портал на гръцкото Министерство на културата, храмът, построен от Самуил за съхраняване на мощите на свети Ахилий, се идентифицира с останките на голямата трикорабна базилика на острова. При разкопките са открити четири погребения в южния кораб. Според Муцопулос те са принадлежали на високопоставени личности, вероятно членове на династията на Комитопулите. Един от скелетите той идентифицира като този на самия Самуил.

Тук е важно да се направи разграничение между откриването на погребението и окончателното му идентифициране. В първоначалната си публикация Муцопулос не определя намерения скелет като този на цар Самуил. Според исторически преглед на публикациите му първоначално той се ограничава до описание на скелета и погребалните находки и посочва, че става дума за човек с висок обществен статус. По-късно, през 1984 г., Муцопулос публикува изследване, в което официално представя идентификацията на гроба като този на цар Самуил.

► Гробът на Самуил

Откритите останки се превръщат в обект на сериозен научен интерес. Археологическите материали и погребението са документирани в публикациите на Муцопулос, а снимка на скелета от гроба е запазена и в дигиталната колекция на Археологическото дружество в Атина. Записът посочва като източник публикацията на Муцопулос за разкопките на базиликата „Св. Ахил“ от 1967 г.

Снимка: iStock

Официалният портал на гръцкото Министерство на културата представя становището на разкопвача, според което един от скелетите е на Самуил. Историческият преглед на публикациите на Муцопулос показва, че идентификацията е оформена окончателно в негова научна публикация от 1984 г.

Политическите сили с положителна оценка за връщането на тленните останки на цар Самуил у нас

Така името на гръцкия учен се оказва неразривно свързано с историята на българския владетел. Самият Муцопулос посвещава значителна част от научната си работа на паметниците и историята на Македония и Северна Гърция, включително на крепости, църкви и средновековни обекти. Архивът, свързан с неговите изследвания, съдържа материали за множество обекти в Западна, Централна и Източна Македония, сред които крепостите на Кастория, Сервия, Пелка, Ератира и други.

► Връзката му с България

Научната дейност на Муцопулос не остава ограничена до гръцката академична среда. Според библиографски данни той е бил член-кореспондент на Българската академия на науките и почетен доктор на Софийския университет. В България той става широко известен именно с откритието в Малка Преспа.

Снимка: iStock

► Последните му години

Муцопулос продължава научната си работа в продължение на десетилетия. Той е бил професор и по-късно - почетен професор на Аристотеловия университет в Солун, както и член-кореспондент на Атинската академия. Според публикуваната биографична информация е участвал в редица научни съвети и международни форуми и е работил по реставрационни и архитектурни проекти, включително свързани с религиозни паметници.

Николаос Муцопулос издъхва през март 2019 г. на 92-годишна възраст. Като почетен професор на Аристотеловия университет в Солун и член-кореспондент на Атинската академия той оставя след себе си значително научно и архитектурно наследство.

За България обаче името му остава преди всичко свързано с Малка Преспа – мястото, където при неговите разкопки са открити останките, които той идентифицира като тези на цар Самуил. Именно това откритие превръща гръцкия архитект и учен в ключова фигура в историята на изследването на един от най-значимите български владетели от Средновековието.