Рим не е бил най-централният град в сухопътната мрежа на Римската империя, показва ново проучване

Нов анализ на пътната мрежа на Римската империя показва, че Рим не е бил най-централният град в сухопътната транспортна система. По-важно място в нея са заемали градове като Константинопол, днешен Истанбул, съобщи „Си Ен Ен“.

„Когато разглеждаме целия сухопътен транспорт в Римската империя, има един маршрут, който е най-централният в самата империя, и той не минава през Рим“, заяви Том Брюгманс от Университета в Орхус, Дания, съавтор на изследването, публикувано в Nature Communications.

В най-големия си териториален обхват през 117 г. сл. Хр. Римската империя се простира от Британия до Сахара и обхваща части от Европа, Азия и Африка на площ от около 5,5 млн. кв. км.

Рим е бил политическото и икономическото сърце на империята, но географското му положение го е превръщало в по-важен център за средиземноморското корабоплаване, отколкото за сухопътната пътна мрежа.

Находки от римски товарен кораб бяха открити на дъното на езеро в Швейцария

По думите на Брюгманс най-централният маршрут е преминавал през северноафриканското крайбрежие, след това през територията на днешна Турция и градове като Антиохия и Анкара, през Константинопол, а след това северно от Рим през Милано.

През 324 г. император Константин I премества столицата от Рим в Константинопол по стратегически и икономически причини, което допълнително обяснява важната роля на града в транспортната система.

Изследването се основава на цифровия атлас Itiner-e, създаден чрез исторически източници, археологически доклади, сателитни изображения и по-стари бази данни. Той включва близо 300 000 км римски пътища.

Учените уточняват, че местоположението на едва 2,7% от пътищата в атласа е известно със сигурност. Около 90% от трасетата са установени с по-малка точност, а приблизително 7% са хипотетични.

Изкуствен интелект възкресява гласовете на Древен Рим

Анализът оспорва и друго широко разпространено схващане - че римските пътища винаги са били прави. „Ако релефът позволяваше да се строят прави пътища, римляните го правеха. Но ако теренът затрудняваше това, пътищата се извиваха“, обясни Брюгманс.

В равнинни области като Западна Европа и Северна Африка римляните действително често изграждали сравнително прави пътища. Дори те обаче не били толкова праволинейни, колкото много съвременни трасета, основно заради техническите ограничения.

Проучването показва и значителна приемственост между древните и съвременните маршрути. Сред примерите е Виа Аугуста, която се простира на почти 1600 км от Гадес, днешен Кадис в Южна Испания, до Пиренеите във Франция.

На някои места древните трасета все още могат да бъдат използвани. Такъв е случаят с Апиевия път, където са запазени част от оригиналните вулканични камъни, положени от римляните.

По-голямата част от древната пътна мрежа обаче е изчезнала или е била затрупана през вековете. Изследователите предупреждават и че много пътища в Европа, Северна Африка и Близкия изток, които днес са наричани „римски“, всъщност не са такива.

Археолози разкриха древни градежни техники, използвани при строежа на Колизеума (ВИДЕО)

Поговорката „всички пътища водят към Рим“ също не произхожда от Античността. Тя се появява в писмен вид през 1175 г. при френския поет Ален дьо Лил.

През 20 г. пр. Хр. император Август поставя на Римския форум т.нар. „златен милиарий“, който символично обозначава началната точка на основните пътища в империята. Смята се, че това също е допринесло за по-късния мит за Рим като център на цялата пътна мрежа.

Според Франческа Фулминанте от Университета в Бристол резултатите не преобръщат напълно досегашните представи, а по-скоро доказват математически неща, които до този момент са били описвани в по-общ вид.

Изследователите отбелязват още, че римляните не са изградили цялата мрежа от нулата, а са наследили част от пътищата в завладените територии. В бъдеще екипът планира да добави към модела и речните и морските връзки.