Как една стара дървена греда се превръща в изящна цигулка?

Какво е нужно за професията – лютиер? Точно око, вярно ухо или талант, който да предаде душа на музикалния инструмент. И може ли от една стара дървена греда да изсвирим най-романтичната мелодия?

От всяко дърво свирка не става, е казал народът. За лицето на инструмента е нужен смърч или ела.

"Срязват се радиално, както е кръга на дървото, като го отрежете материалите са разположени точно по радиуса", обяснява лютиерът Петър Цветанов.

За направата на инструмент се използва калъп, който определя модела на инструмента. 

Очертава се и лицето и дъното. После на ръка майстора чертае линията, по която ще изрязва. През вековете почти всеки майстор е правил собствен модел.

Следва дълъг процес, в който майсторът прави скулптурата и профилите на инструмента. За това могат да се ползват и машини.

След това моделът се заравнява и шлайфа. Когато капакът е готов, се изрязват ефовете.

Капакът на цигулката трябва да звучи като ре от първа октава, а дъното като фа. Ако човек направи по-тънък инструмент, той ще звучи като виола.

Корпусът на цигулката се прави от царги от явор, които се топят във вода, нагряват се и се огъват. Следва изработката на така нареченото магаренце, върху което стоят 4-те струни. Накрая се прави гриф. Изработката на един инструмент трае няколко месеца.

Добиването на занаята може да продължи доста години. Неслучайно Страдивари е бил дълго време ученик на Амати, а звание майстор е получил твърде късно. Затова пък днес музиканти имат възможност да свирят на такива уникални инструменти.