Коледа – семеен празник или празник на мечтите

Тази година Вие можете да бъдете Дядо Коледа. За дете. За едно самотно дете, чувстващо се  изоставено от целия свят - необичано и подмятано. За Митко.  

За първи път видях Митко това лято. Стори ми се изморен и тъжен. Хвърли ми един бърз и равнодушен поглед. Казах му, че съм дошла да го взема и да го заведа в новия му дом, с много играчки и деца. Попитах го дали иска да дойде, боях се да не се изплаши. Митко само сви рамене. Прегърнах го. Той не се дръпна, но и не отговори на прегръдката ми.

Митко е на четири и е имал повече домове, отколкото рождени дни. Живял в болници, сиропиталища и приемни семейства, след като биологичната му майка го изоставила, напускайки страната. Научил се да не се страхува от хората. Станал безразличен. Не изпитва нищо и не се привързва към никого. И защо да го прави, когато някой пак ще дойде да го отведе.

Митко не се обръщаше с никакво име към мен. За него аз бях поредният човек, който идва и си тръгва от живота му. Позволяваше ми да го гушкам, но той никога не ме прегръщаше.

Кръстихме го в църквата „Свети Димитър“. Кръстницата на Митко, моя семейна приятелка, го помоли да повървят пеша до църквата. Тихо и безропотно той й подаде ръка. Аз тръгнах с колата, а те - пеша. И точно когато се разделяхме, видях как Митко се обърна към мен и ми махна с ръка. По устните му прочетох: „Чао, мамо“. 

Нещо в мен се преобърна. Скочих от колата и хукнах към него. Прегърнах го с все сила и с насълзени очи му прошепнах„Аз не отивам никъде, Мите. Кръстницата ти просто искаше да се разходите до църквата пеша“. Усетих как две ръчички се увиват около мен. Митко потрепера като врабче. Точно така правят децата, когато са щастливи или изплашени. Останахме гушнати един в друг, докато той не се успокои.

Момчето ми все още е изплашено. Той потреперва всеки път, когато отида до магазина или до съседката да пием кафе. Рядко ми казва мамо, защото се бои, че един ден и аз мога да го изоставя. Сам и необичан. За пореден път.

Не ми харесва това, че синът ми се страхува. Но това е само първата стъпка. За следващите ще ми трябва помощта Ви.

Моля ви, зарадвайте Митко. Помогнете ми да превърна страховете му в щастие. Позволете му да израсне с мен – майката, която той най-накрая намери. Станете негови SOS приятели на www.sosbg.org/xmas  и доставете радост!

Моля Ви, бъдете Дядо Коледа за Митко!

Вяра Александрова,
SOS майката на Митко