В Деня на шегата: Карикатурата няма как да не ни жегне

Снимка/Видео: БГНЕС

Карикатури, изобразяващи онова, което не можем да опишем с думи. Изкуство, достатъчно силно и въздействащо не само, за да ни накара да избухнем в смях, но и да се замислим над наболелите проблеми и смешните привички събра 40-ата национална изложба "Карикатура".

В Деня на шегата, експозицията в сградата на Съюза на българските художници, направи ежегоден преглед на най-високите постижения в различните жанрове на карикатурата. Жейно Жейнов, Алла и Чавдар Георгиеви, Никола Георгиев – Кайо, Мая Чолакова, Цветан Павлов, Радослав Маринов, Деян Михайлов, Чавдар Николов, Стефан Десподов, бяха само част от родните карикатуристи, които представиха разнообразни теми, вдъхновени от ежедневието, политиката и проблемите на съвременния човек. Значителна част от показаните произведения спираха вниманието върху политическата сатира и шаржовете на популярни личности, а най-добрите получиха и награди.

Посмъртно за най-добър карикатурист бе определен Стефан Десподов, а Ирен Трендафилов получи наградата "Доньо Донев" на Столичната община. Статуетката за еротична карикатура отиде при Цветан Павлов. Иван Кутузов – Кути бе удостоен с наградата "Хриле и копита". Отличието на СБХ получи Велин Андреев. Домът на хумора и сатирата в Габрово пък връчи 13-ата си награда на Йончо Савов.

"Съзидателният смях е твърде различен от лековатия и дори безсмислен, а смешното, като философия и еманация на човешката мъдрост, е твърде сериозно нещо. Човекът пък се различава от другите живи същества по това, че се смее", каза пред БГНЕС Йончо Савов.

Емиграцията, глобалният пазар, гладът, изсичането на дърветата и бедността са все белези на модерното общество, които творчеството на отличения карикатурист разглежда.

В Деня на шегата, Савов не отминава и въпроса за границите на позволеното с иронията. "След случилото се с "Шарли ебдо" се изказаха много мнения, както за утвърждаване на безграничността на сатирата, така и за налагане на ограничения й норматив докъде може да стигне почтеността. Мисля, че все пак трябва да има някакъв предел, защото както навсякъде и при карикатурите трябва да знаем къде е онази граница, след която смешното се изражда в простащина и непочтеност", подчерта карикатуристът.

Най-голямото удовлетворение за Савов идва, когато след смеха, последва размисъл. "Смехът е първичното чувство, но стойностната карикатура е много сериозно нещо", категоричен е той.

Савов е рисувал не една и две карикатури и на български политици. Никой от тях не му е казвал директно какво мисли за сатиризирания си образ. "Чувал съм обаче, че някои от тях са се интересували. Правили са някакви забележки как биха желали да бъдат изобразени. Безусловно има и политици, които приемат с чувство за хумор собствената си карикатура", разказа Савов.

Според него и двете реакции са нормални, защото карикатурата няма как да не жегне. А най-важното, което ни напомня е, че човек не бива да се взема толкова на сериозно. Защото самоиронията е белег на висша интелигентност, а липсата на чувство за хумор – за посредственост.