За хората, които приеха страданието с усмивка, разказва Надя Ганчева
Непал – земя колкото човешка длан, набраздена от съдбите на близо 30 милиона души. Изпълнена с любов, доверие и състрадание. Пазена от най-високите върхове в света. Симфония от цветове, звуци, прах, усмивки, мръсотия, крясъци, будизъм, клаксони, хиндуизъм, смях, монаси, търговци, спокойствие, динамика. Миризми и непознати усещания.
Една земя твърде далече от нас. Едно земетресение, което срути езиковите, културните и религиозните различия. Една трагедия, която обедини света. И хора, които се усмихваха въпреки страданието.
Животът в Непал се преобърна на 180 градуса. За близо 8000 души животът приключи под руините на домовете им. Стотици тела на загинали бяха изгорени на най-свещеното място в Катманду – река Багмати.
Армия от инженери оглежда пострадалите къщи. Хората се страхуват, че нов трус може да срине напуканите сгради върху тях. Огромен брой хора са без каквито и да било условия за живот.
Стотици хиляди деца останаха на улицата. Без нищо друго, освен спомена за кошмара, който са преживели.
След като трусът спря, хиляди подадоха ръка на децата в Непал и във всеки палатков лагер бяха организирани специални програми за всички деца.
Цялата тема на Надя Ганчева гледайте във видеото.
