Това е последното им интервю преди Олимпиадата и преди да се разделят
Тази седмица Краси Боев се срещна със златните момичето на отбора ни по художествена гимнастика. Това е последното им интервю преди Олимпиадата и преди те да се разделят. Тази година всички момичета се отказват от спорта.
Ренета Камберова – съвестта на отбора
„Успявам да ги обединя по някакъв начин. Кажа ли „обещавам” – това е равностойно на закон. Не обещавам обаче златен медал на Олимпиадата. Не мога да кажа нещо, което не зависи изцяло от мен. Знам, че ние сме с абсолютния потенциал и заслужаваме да сме на стълбичката на Олимпийските игри. Ако трябва да се върна назад, не бих го направила. Моят път да стигна до ансамбъла беше много труден. При мен се получи с доста мъка, защото дълго време бях резерва, имах операции на коляното, много напълнях и малко хора ме подкрепиха”, казва Ренета.
Михаела Маевска – капитан на отбора
„Имам притеснения, искам да направим всичко както трябва. Всяка една жертва в художествената гимнастика си заслужава”, смята Михаела.
Цветелина Найденова – железният войник в отбора
„Обичам всичко, което ми е казано, да бъде изпълнено 100%. От 4-годишна тренирам и така ми е изграден характера. Когато имам цел, то трябва да се случи. Друго, освен залата, не знам. След като спра със спорта на първо място ще завърша образованието си и най-вече ще си почина”, казва Цвети.
Цветелина Стоянова – екзотичната в отбора
„Не съм мислила какво да правя след художествената гимнастика. Казват ми, че съм фотогенична, но не се виждам като модел. Ние сме доста обрани – и петте не сме от тези, които летят в облаците и обичат да се показват. По-скромни и сдържани сме. Мразя да съм под светлините на прожекторите. Отказвам се от спорта, защото смятам, че това е максимумът, който мога да постигна и да дам. Не мисля, че ще имам сила да остана повече и то без останалите”, споделя Цветелина.
Християна Тодорова – инатът в отбора
„Когато съм решила нещо, никой не може да ме разубеди. Спортът ни е научил на много голяма дисциплина и отговорност. Много бързо израснахме в залата, защото сме преживели много. След Олимпиадата всички приключваме. Като отбор дадохме много на художествената гимнастика и мисията ни е изпълнена”, казва Християна.
Ина Ананиева – треньорът
„Началото бе много трудно, но с всяка изминала година се справям все по-добре като треньор. Тези момичета преминаха през много големи изпитания. Надявам се да си свършим работата до край. Трудно е, но и това всъщност е предизвикателството. Не съм от типа треньори, които следят с какво се хранят момичетата. Дори не знам колко тежат”, казва Ина Ананиева.
