ТРАФИКЪТ НА МИГРАНТИ КЪМ СЪРБИЯ: Откъде минават каналджиите?

Между 100 и 150 мигранти всеки ден преминават нелегално българо-сръбската граница. Повечето веднага попадат в ръцете на граничарите. Вече месеци наред граничната бразда се охранява и от военни патрули. Кои са местата, където преминават бежанците и къде отиват след това?

Стръмни чукари и села, отдавна забравили какво е това живот. Постоянните жители в тези райони се броят на пръсти. Един от малкото пушещи комини в село Сливница ни подсказва, че тук живее човек. На самата гранична бразда.

„Дворът е границата. Аз съм тук в Сърбия, там е България”, обяснява Владимир Владимиров, жител на Сливница, Сърбия.

Владимир разказва, че пред очите му е преминал целият арабски свят. Всяка нощ тропат на вратата му с молба за хляб.

„Вечер си гледам телевизия тук. И те си минават. Подвикнат, аз излизам и има давам хляб, вода, каквото имам. Преди 7-8 дена дойде една жена. С 3 деца и мъж. Не посмях, заради полицията да изляза или пък да ги пусна вътре. - А според теб, трябва ли да бъдат пуснати към Австрия и Германия? - Не, категорично не трябва. Това е много паплач. Това е опасност за Европа. Това са зарази. - Казват, че полицията ги хваща тук и ги връща назад в България? - Гледам, че ги водят някъде, но дали ги връщат - не съм видял”, продължава разказа си Владимир Владимиров, жител на Сливница, Сърбия.

Ето го и самото село Сливница. На по-малко от километър от границата. Къщите са изоставени. Точно в такива къщи, според местните хора, се крият мигрантите, за да избегнат досег с властите.

„Разбиват къщите и влизат. Обръщат всичко с краката нагоре. Нямат възпитание. Разбирам, нека да влязат, пък да пренощуват. Но да не съсипват”, моли Владимир Владимиров.

Границата между България и Сърбия е дълга 340 километра, но на практика местата, удобни за преминаване са единствено в районите на граничните пунктове Калотина, Връшка чука и Брегово. При съседите все по-голяма популярност набира идеята за ограда по граничната бразда.

„Постоянно преминават, но не създават проблеми. Намират си пътища в гората и идват. Между тях може да има терористи. Мисля, че не само ние трябва да строим ограда. И вие, българите, всички трябва да го направим”, казва Драган, жител на Халово, Сърбия.

На това мнение са и двама министри от сръбското правителство, които първи подвигнаха въпроса публично.

„Вътрешният министър Стефанович и аз предложихме на премиера да усилим защитата на границата с физически бариери, тъй както и с повече войска, но засега той не споделя нашите възгледи”, обяснява Александър Вулин, министър на труда и социалната политика на Сърбия.

Дори и да връщат част от мигрантите, полицията и военните задържат повечето. Изпращат ги във временните центрове. Такъв е случаят с Камиран, настанен в Димитровград с жена си и четирите си деца от няколко дни.

„Идвам от България. Минах през планината. Платих на трафикантите 2000 евро”, разказва Камиран, мигрант от Ирак.

Колко точно са мигрантите в Сърбия, не се знае. Ясно е, че центровете са пълни. Тенденцията през последните месеци е да се изграждат още места на настаняване в близост до българо-сръбската граница. Пред откриване е нов лагер в Пирот, в подготовка са центрове в Неготин, Зайчар и Бела паланка.

А това е моделът за новите бежански лагери. Спретнат център за настаняване в околностите на град Буяновац. Убежището е предназначено за семейства и деца, изгубили родителите си.

„Живеят в малки стаи, тоест имаме възможност да настаним едно цяло семейство е една стая. От местната власт имаме едно условие - да не пускаме мигрантите в града в понеделник, когато е пазарен ден”, обяснява Неманя Божович, координатор на приемен център Буяновац.

Част от обитателите в центъра знаят какво е България, тъй като са прекосили границата с Турция. Запомнили са страната ни с това, че там бият.

„Не знаехме коя страна е това. Знаехме просто, че сме на границата. Сестра ми пътуваше в групата. Беше с малко дете и го кърмеше. Предадохме се на полицията, не са ни хващали. Дойдоха 2 полицейски джипа. Излязоха няколко полицаи. Сред тях имаше хора, които май не бяха полицаи. Заведоха ме зад камерите, защото имаше и камера, която снимаше. Взеха ни мобилните телефони, обраха парите ни”, разказва Нашаф Халад, мигрант от Ирак.

Нелегалният трансфер от Турция до Германия струвал 5000 долара на човек. Толкова е платил Нашаф, но стигнал само до Сърбия.

„До Сърбия стигнахме натоварени в някакъв джип. 21 души бяхаме натъпкани в този джип. Беше трудно да се диша вътре”, добавя Нашаф Халад, мигрант от Ирак.

Съдбата на настанените в Буяновац е да чакат търпеливо. Да се надяват, че ще бъдат сред малцината, избрани да продължат към Германия легално или да търсят отново услугите на трафикантите.