В Тайланд кит умря, след като погълна 80 торбички

Найлонови торбички покриват мангровите гори във Виетнам, в Тайланд кит умря, погълнал 80 торбички, а на райските индонезийските острови в някои случаи вече няма нищо райско: последиците от замърсяването с пластмасови изделия в Азия са драстични.

Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам: само тези пет азиатски страни изхвърлят годишно над четири милиона тона пластмасови отпадъци в световните морета - половината от целия такъв боклук, сочат данните на уважаваната неправителствена организация "Оушън кънсърванси" ("Служба за опазване на океаните").

РАЗТЪРСВАЩО: Как боклукът убива животните (ГАЛЕРИЯ)

Ако не се предприеме нещо, до 2025 г. във водните басейни по света ще се натрупат 250 милиона тона пластмасови отпадъци, предупреждават учените.

"Намираме се в разгара на криза със замърсяването с пластмаси, те са навсякъде, в реките, в океаните ни, навсякъде", отбелязва с тревога Ахмад Ашов Бири от "Грийнпийс" - Индонезия в деня, обявен за Световен ден за опазване на околната среда - 5 юни.

Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд и Виетнам са и сред страните с най-голям растеж в Азия и икономика, базирана до голяма степен на производството на пластмаси, а следствие от това е изхвърлянето им в природата поради липса на ефективна система за събирането и рециклирането им.

ЕКОИЗКУСТВО: Артист създава невероятни творби от… боклуци (ГАЛЕРИЯ)​

Последици за риболова

Цената на това плащат хората, особено тези, които живеят от риболова. Във Виетнам с течение на годините Нгуен Ти Фуонг станала свидетел как районът, в който лови риба, се превръща в бунище под открито небе.

"Толкова е мръсно, нездравословно е за децата", казва тя на връщане от сутрешния риболов, седнала в лодката с двете си дечица под оловното слънце, сред миризмата на боклук и риба.
"Трудно ни е да ловим скариди и риба", обяснява друг рибар, Ву Куок Виет, принуден да чисти мрежите си от уловените пластмасови отпадъци.

В близката мангрова гора - типична за тропическите райони крехка екосистема по морските брегове - други жени, които се прехранват с риболов, ровят в тинята, търсейки ракообразни, без вече да обръщат внимание на морето от боклук и пластмасови торбички, превърнал се в тяхна работна среда.

Огласен наскоро доклад на международната организация за опазване на животните "Уърлд анимал протекшън" (World Animal Protection) подчертава колко опасни са изоставените в морето рибарски мрежи, които са част от замърсяването с пластмаси.

След като в началото на юни в Тайланд един кит умря, ветеринарите намериха в стомаха му над 80 найлонови торбички - поредно свидетелство за драматичността на замърсяването с пластмасови отпадъци, а това е "само върха на айсберга", изтъква Джон Танзър от Световния фонд за дивата природа (WWF).

"Замърсяването на океаните ни е толкова мащабно, че вече засяга всички равнища на екосистемата, от най-малките създания до китовете", отбелязва със съжаление той.
От това замърсяване страдат и сладководните басейни - микрочастиците от тези пластмаси, разграждащи се с годините, попадат във водата, която пият всекидневно милиони азиатци.
Неправителствената организация Международен съюз за опазване на природата (International Union for Conservation of Nature) осъществява световно изследване за последиците от тези частици с все още неизучен ефект.

Частично събиране

Независимо дали става въпрос за Китай, Индонезия, Филипините, Тайланд или Виетнам, събирането на отпадъците е частично: по-малко от половината от тях се събират правилно.
Ключовата промяна, която трябва да се извърши наред с подобряване на събирането в това консуматорско общество, потребяващо "всичко пластмасово", е образоването на азиатските граждани, които още не са стигнали до етапа с торбите за покупки за многократна употреба в супермаркетите, смятат специалистите.

Китай - втората по големина икономика в света - миналата година забрани вноса на пластмасови отпадъци, отказвайки да бъде бунището на света. Огромната част от отпадъците в Китай обаче са продукт на собственото му население.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.

Редактор: