7 компании искат да са стратегически инвеститор на АЕЦ „Белене”

За доставка на оборудването кандидатите са два - американците от „Дженерал Електрик” и французите от „ФранАтом”. Те искат да помагат и в договарянето на финансирането. Според предварителните оценки АЕЦ „Белене” ще струва около 10 милиарда евро. Държавата няколко пъти е казвала, че ще участва само с досега вложеното в реактори и площадка - около 1,5 милиарда евро.

Изискванията към строителя на АЕЦ „Белене” са: да е с опит точно в ядрената технология за нашите реактори, да има изрядни отчети за три години назад, добър кредитен рейтинг, ще се проследи и връзката му с други компании.

„Чуждестранни консултанти на този етап не предвиждаме”, заяви енергийният министър Теменужка Петкова.

Засега държавата е решила да не се ангажира да изкупува ток и да не дава държавни гаранции за проекта. Според експерти обаче вероятно ще се наложи България да отстъпи, за да привлече големите инвеститори.

„И китайската, и руската страна казаха, че такава централа не може на чисто пазарен принцип, без държавна помощ. Такава ядрена централа не е строена, не вярвам да сме пионери, така че най-вероятно ще има изискване за държавна помощ”, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Има и кандидати, които искат миноритарно участие в проекта срещу изкупуването на ток. Това са три български дружества и едно от съседната ни Северна Македония.

„Участието на българската страна ще е с блокираща квота. Тоест ние ще имаме възможност да влияем върху важните решения с живота на този проект”, обясни министър Петкова.

За живота на този проект очакват да научат и в самото Белене.

„Много скептицизъм имаше, но мисля, че с тези участия, които са заявени, този скептицизъм е разсеян”, заяви Теменужка Петкова.

Сагата АЕЦ „Белене” вече е на 38 години. От 1981-ва площадката е утвърдена и е решено, че там ще се гради ядрена централа. Десет години по-късно - първи край на проекта, замразен от правителството на Димитър Попов.

2002-ра - кабинетът Сакскобургготски решава, че „Белене” все пак ще има.

Десет години по-късно е вторият край на проекта - правителството „Борисов 1” го спира.

През 2013 г. държавата пита хората: искате ли втора централа? Референдумът е невалиден. И въпросът се връща в ръцете на депутатите.

Арбитражният съд в Женева осъжда България на 620 милиона евро за оборудването, което вече е произведено. Русия ни опрощава част от дълговете.

2017 г. е годината, в която за ядрената ни енергетика се произнесе и науката. БАН публикува доклад с 6 варианта за проекта. А България получи двата реактора, които чакат централата, в която да бъдат използвани.

До 3 месеца БЕХ, НЕК и енергийното министерство сами ще проучат, кои са най-добрите кандидати. Чак след това ще започнат конкретни разговори за пари, условия и срокове.