Вижте един емоционален разказ за приятелството и силата на духа

Да намериш приятел в пустинята е като да търсиш игла в купа сено, но именно там, по време на 250-километрово състезание в Китай, ултрамаронецът Дион Ленард среща бездомно куче, което се превръща в негов верен спътник в живота.

Удивителната история претворява в книга, а тази седмица я представи на българската аудитория по покана на издателство „Вакон”.

Той е роден в една от най-щастливите държави в света - Австралия, но има най-нещастното детство. Едва на 9 години губи баща си, за да разбере, че той не му е бил роден баща. 

"Имах много трудно детство - бил съм бит и малтретиран. Напуснах дома си в много ранна възраст - бях едва на 13. Не знаех нищо за околния свят. Трябваше да уча и работя, за да си осигуря храна, но това ме направи целеустремен и решителен човек", каза Дион.

Дион Ленард започва да бяга, за да отслабне. По това време е на 38 години и тежи 125 кг. 

"Бях със свръх тегло, бях много пълен, пиех и пушех много. Един ден, когато се погледнах в огледалото, разбрах, че трябва да направя промяна, да бъда здрав отново. Бягането беше опция и започнах", каза още той.

Кучетата удължават живота на собственика си

В първото си състезание успява да избяга разстоянието от 21 км за 1:29 мин., а на първия си ултра маратон става шести. После финишира и печели едни от най-суровите състезания в света - 250 км за 26 часа и 22 минути в пустинята Калахари в Южна Африка. Той е тичал с температура над 50 градуса през деня и 4 градуса през нощта на пясъчния маратон в Мароко, смятан за най-суровата пешеходна надпревара на планетата. 

"Състезавах се в пустини и трудни терени из целия свят. Няма лесно в никое от състезанията, но когато финиширам и постигна нещо, съм удовлетворен", заяви Дион.

Той превръща свободната стая в дома си в миниатюрна термокамера и купува два промишлени калорифера и започва свирепо да тренира. Дион облича зимен клин за бягане, слага шапка и ръкавици и настройва пътеката за бягане на най-големия възможен наклон, натоварен с 6-7 килограма захар на гърба. 

"Много е трудно да се подготвя за тези състезания в жегата и студа. Трябва да тренирам за зимни условия, трябва да съм готов и за високи температури. Когато се състезавам в пустинята, нося на гърба си храната и всичко необходимо за оцеляването ми. Тичам с тежката раница в жегата, в пустинята, в пясъка", заяви Дион.

Той обясни, че в раницата си слага храна, която няма да се развали от горещината.

"В раницата си слагам много суха храна - такава, която няма да се развали от горещината. Добавям вода в някои от храните, да ги направя по-вкусни. Ям ядки, сушени плодове, но вече ми е втръснало от тях", добави Дион.

Според него човек трябва да бъде балансиран между психическата и физическата сила по време на тежките и дълги състезания.

"Състезанията са толкова тежки и дълги, че трябва добре да балансирам между двете, но психическата сила води до физическата. В някакъв момент се питам: „Защо го правя? Защо съм тук? Защо не съм си у дома с вкусна храна и да си спя в леглото?”. Затова трябва да съм наясно, защо съм там", заяви той.

ИСТОРИЯ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕ: Спасителният звук на едно звънче и лекарите с мисия

Най-сериозната заплаха е рискът от изтощение в горещината - обезводняване, мускулни спазми, световъртеж и ускорен пулс, който може да прерасне в топлинен удар, но жегата не плаши Дион. Той усеща свободата най-силно под лъчите на изпепеляващото Слънце, а бягането му помага да надвие страховете от миналото. 

"Когато се състезавам, мисля за всичките тези неща, които преживях като дете. Използвам този негатив, за да го превърна в нещо положително", каза Дион.

За него бягането на дълги разстояния става като огледало на живота. Възходи и спадове, трудни моменти, през които не може или не иска да премине, но продължава да настоява и накрая печели голяма награда – не купа, а приятелство с едно четириного. Някъде там, в безлюдната, безжизнена шир на пустинята Дион среща куче, което се превръща в негов верен спътник завинаги.

"Бягах в 250-километрово състезание през пустинята Гоби в Китай. На втория ден Гоби, името й дойде в последствие, реши, че ще бъде мой приятел. Бях на стартовата линия, а тя започна да дъвче обувките ми. Мислех, че ще си тръгне, но състезанието започна и тя ме последва. В този ден избягахме заедно 25 мили. Не й говорех, не я наричах по име. Тя нямаше име, не й дадох храна. Когато стигнахме финала, помня как хората пляскаха, поздравяваха и празнуваха. Мислех си, че е за мен, защото съм стигнал финала, но беше за малкото куче. Не можех да повярвам, че стигна толкова далеч. Тя избяга 80 мили от състезанието, 125 км в най-екстремните условия в пустинята", добави Дион.

Първата мисъл на Дион е за паразити и зарази. Поддържането на максимална хигиена по време на едноседмично състезание е от ключово значение, тъй като без достъп до бани или умивалници, човек може да се разболее от всичко, което докосне.

"Спомням си, че се върнах назад. Досега не бях докосвал Гоби, въпреки че предният ден бяхме тичалии тя беше спала до мен. Наведох се, без да знам дали ще ми даде да я вдигна. Мислех си, че е странно куче и може да ме ухапе, не знаех дали има зарази. Когато я вдигнах и я гушнах до рамото си, тя ме погледна в очите и това беше моментът, в който се влюбих в нея. Имах трудно детство, напуснах дома много малък, нямах семейство, нямах подкрепа, и можех да видя себе си в Гоби. Това странно куче, за което никой не се грижеше. Сега аз щях да се грижа за нея", каза още той.

Отдаденост. Внимание. Грижа. Дион успява да си върне всичко, което е изгубил на 9. Днес не бяга от миналото, а тича към бъдещето благотворително, за да помогне и на други животни да си намерят дом. В Холивуд вече работят над филм за неговата история с Гоби – история за това колко дълбока може да бъде обичта между един човек и неговото куче. 

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

 
  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си