Напук на болката, 2 години тренира в залата заедно с щангите

Балет и щанги въпреки 77 процента инвалидност - това е кратката версия за живота на Яна Димова. Момиче на 21 години, което се ражда с детска церебрална парализа. Но въпреки прогнозите, че никога няма да проходи - тя ходи, спортува, танцува.

Увредените хора са най-силни. Те могат да преживеят всичко. Дори и най-болезнените думи. В това вярва Яна. На 21 от София. Родена е различна. С детска церебрална парализа.

КОГАТО МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ: От първенството за бездомни до професионалния футбол

След раждането й лекарите прогнозират, че Яна никога няма да ходи нормално. Преживява 4 операции. И прохожда въпреки диагнозата.

“На английски ако сложиш интервал между „ин” и „валид” - се получава „във валидност”, ако го преведеш буквално, разликата между двете е един интернал, ти избираш дали да го сложиш или не”, казва Яна.

Интервалът в живота на Яна е моментът, когато осъзнава тежката диагноза и борбата в продължение на 21 години да ходи, да се движи, да танцува.

Безброй пъти обществото се е опитвало да направи Яна невалидна. Но тя се изправя срещу него и си казва „Аз мога". Напук на всички прогнози, днес тя върви.

ЛЕДЕНИ МЕЧТИ: Благодетел търси помощ за Световното по плуване в открити води

„Малките деца ме питат дали ме боли, дали усещам нещо различно и имам склонността да вбесявам доста майки, защото те ги дърпат да не ме гледат  - винаги отивам и им казвам, че не ме боли, обяснявам им, че така съм родена”, обяснява Яна.

Напук на образователната система, завършва немската гимназия в София. Сега учи журналистика. Напук на невъзможното, 3 години танцува балет. Напук на забраните, 3 години танцува и народни танци.

„Нали знаете, че всяко момиченце на 8 иска да е балерина”, казва тя.

Напук на болката, 2 години тренира в залата заедно с щангите. И така напук тежките камъни и на тежките клишетата тя се чувства валидна и пълноценна.  За Яна опитите да върви не са даденост, за нея всяка крачка струва много.  Много усилия, много здрава психика.

Повечето хора вървят по пътеката, дори и да има камъни и да е по-дълъг пътят им до целта по пътеката, те избират да продължат през нея, докато аз виждам, че пътят през копривата е по-кратък и минавам през нея, въпреки че ще боли и ще имам рани.

ПЪТЯТ НА МЕЧТИТЕ: Тихомир - от кофата за боклук до музикалната сцена

„Животът е копривата и понякога боли, но накрая всичко си струва, защото се обръщаш и си казваш - гледай ти откъде минах, но стигнах. Значи си е струвало”, смята Яна. 

Но за нея всяка крачка си струва въпреки препятствията, защото тя вярва, че никой няма гарантиран “валиден” билет до живот. Има, ако се бори.

Още гледайте във видеото