Най-страшните зарази в историята

От хиляди години човешката история е заложник на опасни зарази. Болести с континентални мащаби помитат цели континенти и променят хода на събитията. Умират милиони, изчезват цивилизации.

Далече от Европа, на другия край на света, в източните райони на Китай, се появява непозната болест. Улавя в мрежите си млади и стари. Убива бързо и безмилостно. Един след друг труповете се множат. Хората нямат време за ритуали и погребения - изгарят телата в голяма постройка. Селището е изоставено завинаги. Този филм на ужасите се разиграва преди 5 хиляди години. Мястото е известно като Хамин Манга и за голяма част от историците е първият познат случай на опасна зараза. „В миналото, когато е имало изолация между обществата, когато я няма тази глобализация, преобладават бактериалните инфекции. Вирусната инфекция е дело на новата епоха.”, обяснява историкът професор Христо Матанов.

През вековете назад народите търгуват, воюват и мигрират към нови територии. Ръка за ръка с тях вървят и опасните болести. 430 години преди новата ера, по време на епичните пелопонески войни между Атина и съюза на Спарта, пламва смъртоносна зараза, която убива две трети от населението зад стените на обсадата. Умира дори Перикъл, водачът на Атиняните. По-близо до нашето време в календара на опасните зарази, светът посреща “черната смърт”. Професор Матанов допълва: „Класическата чума идва от вътрешна Монголия и се предава от бълха на човек. Бълхите живеят върху плъхове. Поредица конни народи идват от Централна Азия и пренасят със себе си тези плъхове и бълхи.”

14 век. Кримският полуостров. Основаният от генуезците търговски град Кафа (Теодосия) е обсаден от монголски орди. Нашествениците са покосени от чумата и катапултират труповете зад стените на града. В същото време на пристанището в сърцето на Ренесанса Флоренция търговията по море процъфтява. Търговските кораби и техните екипажи са под карантина. „Виждат, че екипажът е болен. Пущат ги на брега, за да ги затворят в специална сграда под карантина. Но плъховете се спускат по въжетата в пристанището. И така плъзва чумата, която за един месец обикаля Европа.”

Карантина, маски и дистанция. Ако сега се плашим от тези мерки, то борбата с черната смърт се е водела почти по същия начин, уточнява Христо Матанов: „Те са носели маски, напоени с оцет. Смятали са, че оцетът спира инфекцията. Носели са и дълги пръти, с които са държали хората на разстояние. Венецианският посланик в Лондон дори си поръчва стъклен кафез. Това не го спасява, тъй като заразата се разнасяла от плъхове и той умира. Появяват се часовниковите кули. Няма хора, няма работна ръка, времето започва да се цени. Преди това на кой му е пукало за времето.”

По време на „Черната смърт” една трета от населението на Европа умира. Човечеството обаче е на прага на нещо велико. Големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове. Великите географски открития се превръщат в удобен транспорт за опасните зарази, смята професор Христо Матанов и допълва: „Христофор Колумб е типичен пример. Пренасят на индианците вид шарка, която те не познават и умират масово. Индианците пък дават на европейците вид сифилис, чужд за нас.”

Поробена България се изправя пред страшни болести, пренесени по нашите земи от османското нашествие. Империята е свързващо звено между Индия, Северна Африка и Европа. Западни пътешественици отбелязват пренебрежителното отношение на турците към чумата, разказва професор Матанов: „Те смятали, че Всевишният е определил какво ще се случва. Спят в постелите на умрели от чума. Не се пазят, не взимат мерки.”

По тесните мръсни улици на Европа пълзи друг страшен и смъртоносен кошмар. През 19 век континентът няколко пъти попада в плен на холерата. А в малка България, един голям човек спасява цял град от ужаса на заразата. Доктор Стефан Хаджипенчев изолирал всички болни от Велико Търново в малкото село Добри дял. Тодорка Недева от отдел „Нова и най-нова история” на Регионалния исторически музей във Велико Търново обяснява как в село Добри дял се създава изолационен лагер с изключително ограничен достъп само на медицински персонал при строги правила за изолация с помощта на маски.

По ирония на съдбата доктор Хаджипенчев умира именно от холера по-късно по време на Балканските войни. Загива на първа линия в борбата с болестта - като доброволец в лечението на ранени войници. Тодорка Недева отбелязва: „Това е парадоксът на историята! Да посветиш живота си на заразните болести и да починеш точно от това!”

Пак по това време с кметски заповеди жителите на Велико Търново се запознават с предпазни мерки, познати и днес, разкрива уредникът в историческия музей в Старата столица: „Да не се плюят семки, да се слага ръка на устата, когато се кашля и киха.”

Подобни мерки се въвеждат и по времето на Испанския грип, убил над 50 милиона по цял свят в годините на Първата световна война, сочат историческите данни. „Любопитното е, че се ограничава работното време на гостилници, хотели, сладкарници, гостоприемници. Хората са били подканяни редовно да си мият ръцете, лицето и краката.” – допълва Тодорка Недева.

И холерата, и чумата, и всяка зараза, ударила света, отприщва богата палитра от суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората, обяснява д-р Илия Вълев, етнолог в РИМ-Велико Търново: „Както е казал Славейков, когато има чума, има и шума. Разполагаме с много свидетелства за селища около Велико Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията. Друга практика е била заораването на селото, ограждането му с магически кръг. Ставало е от двама братя-близнаци, с волове-близнаци, с плуг, направен от дърво-близнак.”

Често сравнявани с демонични същества, заразите са били заключвани под земята, разкрива още Илия Вълев: „Имало е камък, под който се поставяли ключовете, с който било заключвано селото. Това е помагало най-малкото на психиката на хората. Надявали са се и са вярвали, че може би ще помогне.”

Обратно в днешното динамично време, COVID-19 е поредната пандемия. След години от нея вероятно ще остане само един лош спомен и една страница в прашните книги на историята.

Ето най-тежките изпитания пред човечеството от древността, подбрани от изданието „Live Science”:

3000 ГОДИНИ ПР.Н.Е. В КИТАЙ

Около 3 хиляди години преди началото на нашето летоброене в Китай е избухнала зараза, която е унищожила праисторическо селище. Телата на починалите били струпани в голяма постройка и изгорени. Болестта е обхванала хора от различни възрасти, съдят учените по откритите останки от скелети в археологическия комплекс „Хамин Манга”. Заразата се е развила толкова бързо, че не е имало време телата да бъдат погребани според съществуващите ритуали. Впоследствие мястото е изоставено и няма данни да е населено отново.

430 ГОДИНИ ПР.Н.Е. АТИНСКАТА ЧУМА

По-близо до наши дни – в Атина около 430 години преди Христа – около 100 хиляди души стават жертва на болест, която нанася трайна следа на населението след началото на Пелопонеските войни между Атина и съюза начело със Спарта. Епидемията се развива в период от 5 години, пишат археолозите. Болестта атакувала с главоболие, зачервяване до кръв на очите, езика и гърлото и неприятен дъх. Каква точно е болестта е спорен въпрос. Учените обаче са категорични, че военните действия и струпването на хора е причина за бързото разпространение на заразата.

165-180 ГОДИНА АНТОНИНСКАТА ЧУМА

Така наречената „Антонинска чума” обхваща Римската империя между 165 и 180 година след началото на новата ера. Болестта е пренесена в сърцето на Европа от войските на Рим, завърнали се от походи в Близкия Изток. Симптомите наподобявали шарка. За периода на разпространение заразата е взела живота на над 5 милиона души.

250-271 ГОДИНА КИПРИЯНСКАТА ЧУМА

Съвсем скоро след Антонинската чума, Римската империя е изправена пред още едно голямо изпитание – „Киприянската епидемия”. Заразата, подобна на едра шарка, носи името на свещеник, обявил с нейното разпространение „края на света”. Само за ден и само в Рим умират около 5 хиляди души, отбелязват историческите хроники.

541-542 ГОДИНА ЮСТИНИАНОВАТА ЧУМА

Юстиниановата чума покосява Византия по времето на император Юстиниан около 540 година. Болестта удря и самия император, но той оцелява. Според някои проучвания бубонната чума и нейните периодични появи след това погубва 10 процента от населението на планетата. Със сигурност обаче историята е запечатала упадъка на Юстиниановото управление след удара на болестта.

735-737 ГОДИНА ЕДРАТА ШАРКА В ЯПОНИЯ

Една трета от населението на Япония умира по време на епидемията от едра шарка през 8 век. Болестта се появява в период на по-чести контакти на японците с континентална Азия. Различни исторически източници свързват едрата шарка в страната на изгряващото слънце с рибари, плавали до бреговете на Корейския полуостров. За да се възстанови страната след заразата, имперската политика облекчава данъците и насърчава земеделието. По това време император Шому подпомага финансово построяването на известния храм „Тодай-Джи“, в който се помещава 18-метрова статуя на Буда.

1347-1353 ЧЕРНАТА СМЪРТ

 „Черната смърт” буквално помита Европа и други части на планетата през 14 век. За едно десетилетие умират милиони, по данни на някои изследвания на този исторически период. Предполага се, че чумата е възникнала в Азия и достига Източна Европа по Пътя на коприната. След това чрез бълхи и плъхове се разнася из целия континент, а и отвъд неговите граници. Пандемията променя историята икономически, социално и религиозно, пишат историците.

1520 ГОДИНА ЕДРАТА ШАРКА

Експанзията на европейците по света през 16 век разнасят различни зарази към местното население в много точки на планетата. Испанците през 1520 година разтоварват кораб на Мексиканския бряг. Заразен с едра шарка роб с африканска кръв е причина болестта бързо да обхване местните ацтеки, които към този момент нямали никакъв имунитет срещу такива патогени. По подобен начин едрата шарка буквално обикаля двете Америки.

1665 ГОДИНА ЧУМНАТА ЕПИДЕМИЯ В ЛОНДОН

Голямата чумна епидемия в Лондон убива за 2 години над 100 хиляди, в това число 15 на сто от населението на града на река Темза. Болестта кара голяма част от жителите да напуснат. Заразата се пренасяла от плъхове и бълхи, с помощта на които бързо се разпространила.

1668 ГОДИНА ЖЪЛТАТА ТРЕСКА

Жълтата треска се счита, че е възникнала в Африка. Местното население изкарвало болестта с грипоподобни симптоми, докато колонизаторите умирали, заради липса на имунитет. В САЩ заразата пламнала първо в Ню Йорк през 1668 година, по-късно и в други райони. Само в Северна Америка умират над 150 хиляди.

1720 ГОДИНА МАРСИЛСКАТА ЧУМА

Марсилската чума помита една трета от населението на Марсилия или над 100 хиляди души само за 3 години. Вярва се, че болестта е пренесена с кораб от Източното Средиземноморие. Въпреки карантината на плавателния съд, заразата успяла да достигне бреговете.

1770 ГОДИНА РУСКАТА ЧУМА

Чума вилнее в руската столица Москва и налага строга карантина. Императрицата Екатерина Велика издава декрет, с който заповядва премахването на всички фабрики от столицата. Заради строгите мерки, избухват размирици. От болестта умират над 100 хиляди, но още много загиват в бунтовете.

1900 ГОДИНА ХОЛЕРНАТА ПАНДЕМИЯ

По сметките на различни изследователи в рамките на 1 век умират милиони по целия свят от холера. Счита се, че заразата плъзва от териториите на днешен Афганистан, Иран и южните области на Русия. Оттам болестта бележи периодични набези по целия свят. В Съединените щати достига, пренесена през 1910 година от италиански параход.

1918 ГОДИНА ИСПАНСКИЯТ ГРИП

Испанският грип в началото на 20 век убива десетки милиони по цялата планета. Вирусът H1N1 е бил смъртоносен за деца и възрастни, докато хората на средна възраст били по-устойчиви, сочат историческите анализи. В самото начало на пандемията много държави умишлено криели мащаба на заболяването, за да поддържат духа на военните в смутните времена на Първата световна война. Освен това, именно военните, условията, в които се водели военните сраженията и храната са сред факторите, довели до скорострелното разпространение на грипа. Болестта носи името „Испански грип”, тъй като Испания като неутрална държава първа разкрила пагубните последици на заразата.

1957 ГОДИНА В ПТИЧИЯТ ГРИП

Добилият популярност като „Птичи грип” тръгва от Китай, плъзва към Сингапур и Хонк-Конг, преминава граници и океани до Съединените щати и Европа. Над 1 милион умират за 2 години.

1968 ГОДИНА ХОНКОНГСКИЯТ ГРИП

Грипният вирус убива за 2 години около 1 милион души по цял свят. Заразата се разпространява бързо то своята родина към съседните държави, с лед това и по всички континенти.

1981 ГОДИНА ВИРУСЪТ HIV

Около 35 милиона души до момента са станали жертва на HIV-вируса на СПИН. Появява се в западната част на Африка. Смята се, че е мутирал от животински вирус, разпространен по маймуните.

2002 КОРОНАВИРУСЪТ SARS

Родината му е Китай. Около 8 хиляди души се заразяват, загиват около 800 в общо 17 държави. Изолацията и карантината са най-ефективният подход при ограничаването на болестта.

2009 ГОДИНА СВИНСКИЯТ ГРИП

Счита се, че за първи път се появява в Мексико и след това плъзва по цялата планета. Около милион и половина се заразяват, а в рамките на 2 години около 500 хиляди души умират.

2014 ЗАРАЗАТА ЕБОЛА

За 2 години опасната хеморагична треска убива 11 хиляди души. Заразата се разпространява първоначално в Конго и в Судан в Африка. Обхваща бързо много държави в региона. Болестта е силно заразна и живее дълго след излекуването на болните.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.