Репуц в водач на листата на "Патриотичната коалиция ВОЛЯ и НФСБ" в Кърджали
Водачът на листата на "Патриотичната коалиция ВОЛЯ и НФСБ" Ирина Абаджиева - Репуц е родена през 1972 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски” и е адвокат от 1998 г. Специализира право на ЕС по програма на Страсбургския университет „Роберт Шуман”. Учредител на Инициативен родителски комитет от 2009 г и председател на Християндемократическата партия на България от 2013 г. Омъжена, с 5 деца. Най-голямата й дъщеря е на 25 години, докторант по медицина в Дюселдорф, втората учи право в СУ, а най-малката е на 3 години. Семейството има и 2 момчета в училищна възраст, по-големият учи в НТБГ. Ирина Абаджиева е внучка на легендарния кмет на Кърджали Петко Калчев. Като градоначалник той успява за 16 години да превърне малкото погранично селище в модерен град с театър, стадион, хотел, осветление, канализация, красиви паркове, нови училища и т.н. По негово време е планирано изграждането на Водното огледало – проект, който трябва да превърне коритото на река Арда в красив оазис с много зеленина и атракции.
Г-жо Абаджиева, какво ви мотивира да приемете номинацията на Патриотичната коалиция?
ХДП е коалиционен партньор на Воля не за първи път. Смятам, че каузите на Воля и тезите на лидера й се припокриват с идеите и ценностите на християндемокрацията и в частност с идеята за социално пазарно стопанство, която е и в основата на германското икономическо чудо след Втората световна война. За мен е чест и отговорност да оглавя листата на Патриотичната коалиция в Кърджали, градът на който моят дядо отдаде живота си, като най-дългогодишен кмет, оставил светла диря след себе си и на когото сега е кръстена улица. ХДП подкрепяме напълно основните точки от програмата на коалицията - справедливи цени на горивата, увеличение на всички пенсии, безплатни лекарства за ученици до 18 год. възраст, които ходят на училище, и за пенсионери над 65 години. За мен социално ориентираният бизнес на Веселин Марешки е християндемокрация в действие. С чиста съвест се присъединявам към програмата му, защото към неговото име няма прякор, няма прозвище, бизнесът му е ясен, произходът на средствата също, неговото поведение като човек с капитал е социално-отговорно и в политиката продължава да бъде такова. Нашето мото гласи, че „доброто е възможно”, а той го доказва от 30 години на практика. В България има много хора с финансови възможности, но когато се вгледаме в произхода на техните капитали, възникват въпроси. Щастието и благоденствието на населението са фундаментални ценности на християндемократите, но такива са отговорността на политика и на всеки човек пред Бога, уважение към личността и просперитета на нацията чрез просвета. Ако всички български политици ги имаха, България щеше да е друга.
Кои са големите проблеми на страната ни?
Демографската криза, липсата на сигурност и предвидимост в инвестициите, опасността средният и дребният бизнес да изчезнат, липсата на достатъчно силна социална подкрепа и растящата бедност, разрухата в образованието, липсата на развита доболнична грижа и задължителна, гарантирана от социално-осигурителната система здравна профилактика на хората. Опазването на здравето на гражданите е не само лечебна дейност, но и профилактика, която следва да бъде част от задължителната осигурителна грижа, което е въпрос на държавна политика и държавническо мислене. При тежката демографска картина със застаряващо население, липсата на профилактика и ранно диагностициране на населението, води до по-тежко лечение, което на практика излиза по-скъпо за държавата и по- неефективно за хората. Имаме здравна система, но нямаме това, което се нарича „здраве –опазване”. Днес много възрастни хора са в унизително положение. Имено затова настояваме за безплатни лекарства за всички над 65 години. Искаме държавата да поеме животоспасяващите операции и лечение на българските деца, включително извършвано в чужбина, а не родителите им да събират пари по телевизиите за да спасят живота им, пари равни на цената на един или два луксозни автомобила на НС например. Животът и здравето на българските деца, които стават все по-малко, трябва да са по-ценни от автомобили и самолети.
Споменахте разрухата в образованието...
Една национално-отговорна патриотична коалиция трябва да гледа приоритетно на образованието. Възнаграждението на българския учител трябва да е съизмеримо с това на депутата, защото ако единият решава настоящето, другият определя бъдещето на нацията, възпитавайки и изграждайки бъдещите и граждани и държавници. Именно това е родолюбие. Ако искаме да върнем българите в България, ние трябва вдигнем нивото на образованието. Младите хора могат да бъдат привлечени с две неща – добро образование за децата им и добро здравеопазване. Убедена съм, ако българите в чужбина могат да получат за децата си едно добро, престижно, адекватно образование, те ще си дойдат.Имахме хубави неща в образователната система, които разрушихме лекомислено. Затова се стигна до огромния процент неграмотни ученици. Неграмотността е сериозен проблем не само за обществото, но и за държавата. Представете си един неграмотен как прочита името и номера на партията или името на кандидата, ако упражнява преференциален вот, когато гласува и формира висшите органи на държавна власт. Сериозен проблем е и подмяната на вота на българския избирател с купен такъв, това е практически недействителен вот, който формално се зачита и конституира държавни органи. От последното преброяване знаем, че между 600 и 800 хиляди избиратели вече не съществуват, но избирателните списъци не се актуализират, което поражда недоверието на българските граждани към изборния процес и затова гласуват едва половината. Ако гласуваха всички, политическият облик на страната щеше да е коренно различен.
Като майка на 5 деца как гледате на разпространението на джендър-идеологията?
Налагането на ценности, различни от традиционните, са абсолютно ненужни крайно либерални уклони, нужда от които обществото ни няма, защото свобода за самоопределяне във всяко отношение на никого не е отнета. Не разбирам какъв смисълът на тези тежнения, каква е тяхната цел и защо са важни. Традиционното семейство е основна клетка на българското общество. Децата не трябва да бъдат обърквани в своята сексуална определеност, още повече в една възраст, когато нямат завършени възприятия за себе си. За мен като юрист е странно и защо се забрави понятието „естествени права на човека”, тези, права, които изначално произтичат от естествените биологични закони. Нима не е естествено право , правото да се определяме като мъж и жена, правото на жените да бъдат майки и мъжете да бъдат бащи, а не обезличени родители с номера. Ние не можем да променим своята биология въз основа на някакъв закон, политически или социален етикет, а и не е необходимо. Никой не е отнел правата на хората с различна сексуална ориентация, нито е ограничил свободите им, но тази тяхна свобода не може да се налага като еталон. Това, че хората се раждаме като мъже и жени е биологичен закон и факт, който няма как да бъде променен, каквито и закони да си напишем. Правото все още не е променило, а и не може слава Богу да промени естествения биологичен закон, по който се създават и раждат деца, което води и до естествените роли на бащата и майката в едно семейство. Нима трябва да отнемем на децата думичката „мамо”?!
Преди години вие предложихте при избора на Висш съдебен съвет да отпаднат политическите квоти.
Лансирах тази идея през 2013-а година. Няма как един съд да се бори с корупцията, картелите и политиците, ако е зависим от тях. От ВСС зависи назначението, развитието и уволнението на всеки един съдия. Прочутата реформа на Кьовеши в Румъния е именно това – изваждането на политическата квота. Тя самата го потвърди в отговор на мой въпрос на публична дискусия при посещението й в София през март 2017 г на среща с адвокатската колегия. За съжаление у нас тази идея не беше възприета и няма подобно развитие.
Вие трябва да мобилизирате патриотичният вот в един регион, известен като бастион на ДПС. Какво е за вас родолюбието?
Какво е родолючието ли - спомен за доброто минало и мечта за по-светло бъдеще. Отправната точка да мобилизираш духа на една нация е действие, което започва с нейното осъзнаване, с възраждането на историческата памет и връщане националното й достойнство. Ако нещо ме вдъхновява да се занимавам с политика - въпреки че имам 5 деца и адвокатска професия, която обичам, това е примерът, оставен от моя дядо Петко Калчев. Той показва как е възможно от един западнал, изоставен и забравен от всички град за няколко години да се създаде град с прекрасни условия за живот и развитие на културата и образованието. Град, първенец по чистота и град, чието население се увеличава 3 пъти за 9 години, в който хората от всякакви етноси и религии се чустват свободни и живеят в мир, с взаимно уважение помежду си и зачитане достойнството на всеки. Затова си мисля какво бихме могли да направим от България ако положим същите усилия и съвест.
Това съдържание е част от платената изборна рубрика на сайта.
