Разказва Десислава Пейчева

Как започна кризата в Украйна? Нова година - стари сметки за уреждане с всички средства. Студеното начало на 2022 г. дойде с пламъка на една позабравена факла, тлееща от години, но не за да стопли, а за да завихри урагана на една Студена война от края на миналия век с нова сила.

Опасността от война между Русия и Украйна съвсем не възниква сега. Генезисът има дълбоки корени, а последното десетилетие ясно постави границите на разделението. В зародиша са общото минало, територии и гени. Същинската пробойна очаквано дойде след разпадането на Съветския съюз. Когато двете републики придобиха суверенитет, наред с останалите различия като че ли най-вече се откриха политическите. Русия винаги е гледала на бившите съветски републики като свой народ, Киев обаче избра модела на западните демокрации и това никак не се хареса на Москва. Така, съвсем директно през недалечната 2008 г. президентът Путин даде да се разбере, че не зачита докрай суверенитета на Украйна. Предисторията е началото на днешния сюжет. Тогава, преди 14 години, на срещата на върха на НАТО американският президент Джордж Буш се опитва да включи Украйна и Грузия в плана за подготовка за членство. Путин обаче категорично се противопоставя на този сценарий, в резултат от което Германия и Франция блокират плана на американците. Тези щрихи допълват и днешната картина. Русия дава да се разбере, че е готова да изтегли руските войски от границата с Украйна единствено, ако НАТО се откаже от обещанието си рано или късно да приеме в своите редици Киев и Тбилиси. Западът обаче определя това поведение като недопустимо и заплашва Москва с тежки икономически санкции, ако не отстъпи.

Янев: Няма струпване на войски на НАТО в България

Ясната липса на светлина в тунела, като че ли дойде преди броени дни. При това с категоричното уверение на първите дипломати на САЩ и Русия. Външният министър Сергей Лавров и държавният секретар Антъни Блинкен разговаряха близо 90 минути в Женева. Краткото заключение беше, че не са достатъчни, тъй като различията са прекалено големи. 

 „Всички сме еднакво отдадени на пътя на дипломацията и диалога, за да се опитаме да разрешим нашите разногласия. Но ние също така се ангажираме, ако това се окаже невъзможно и Русия реши да продължи агресията си срещу Украйна, да дадем единен, бърз и твърд отговор. САЩ няма да отстъпят от фундаменталните си принципи, включително политиката на отворени врати на НАТО. Смятам, че можем да продължим работата си по съвместно разработване на споразумение за взаимно разбирателство, което да гарантира взаимната ни сигурност. Но зависи дали Русия ще спре агресията си срещу Украйна. Така, че това е изборът, пред Русия в момента. Пазарлъци, свързани с възможността Украйна сама да определя своето бъдеще, са невъзможни”, заяви Блинкен.

„Голям въпрос е кой кого заплашва и в какво могат да прераснат тези заплахи. САЩ се опитват да концентрират всичко върху Украйна. Това, което НАТО прави сега спрямо Украйна, ясно показва, че организацията разглежда Украйна като част от своята сфера на влияние”, обясни Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия.

Херо Мустафа: САЩ ще продължи да оказва съдействие на България в сферата на отбраната

Според анализатори срещата постигна единствено повече време за двете страни да продължат дипломацията на фона на все по-тревожните предупреждения на президента Джо Байдън, че Русия може да планира инвазия в Украйна, след като е събрала около 100 000 войници близо до границата си. Но ситуацията остава изключително взривоопасна с оглед предупреждението на Байдън, че разделителната линия е ясно поставена.

 „Ако някакви, каквито и да са моторизирани руски части, преминат през украинската граница, това е нашествие“, поясни Байдън.

„Ние искаме да изградим добросъседски отношения с Украйна и сме готови да платим всяка цена”, каза президентът на Русия Владимир Путин.

САЩ и Европа предупреждават, че по-нататъшни агресивни действия на Русия могат да започнат потенциално най-тежкия конфликт в Европа от десетилетия. Докато Русия отрича, че планира инвазия, САЩ и техните европейски съюзници казват, че намеренията на президента Владимир Путин остават неясни. А руските официални лица, които отричат планове за нахлуване, казват, че Западът е агресорът. В опит да противодейства НАТО обяви пълна мобилизация в Източна Европа и изпраща допълнителни бойни кораби и самолети в региона.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.