Големият въпрос на Европа: Следващият ход на отслабена Русия

Руската инвазия в Украйна доказа, че почти всяко предположение, което сме имали досега е погрешно. Тя остави Европа да се чуди какво е безопасно и какво е правилно.

Нашествието през февруари беше стряскащо по всякакъв начин. Стресна всички, които смятаха, че Москва е достатъчно разумна, за да не се опитва да предприеме такова мащабно и безразсъдно начинание. 

Стресна и тези, които смятаха, че руската армия ще премине през държава с 40-милионно население и ще извърши операция по прочистване в рамките на 10 дни. Стресна и другите, които притежаваха техническата и разузнавателна мощ да направят нещо повече от случайни удари и бомбардировки по цивилни райони, извършени с морално остаряла артилерия. И дори онези, които смятаха, че армията на Кремъл се е развила след изравняването със земята на Грозни в Чечня през 90-те години.

ЕКСКЛУЗИВНО: ПРЕСЛЕДВАН ОТ ПУТИН - говори един от адвокатите на Христо Грозев (ВИДЕО)

И накрая, за онези, които смятаха, че дрънкането с ядрено оръжие е оксиморон през 2022 г. – че не може някой небрежно да заплашва хората с ядрени оръжия, тъй като унищожението, което то ще донесе, ще бъде пълно за всички на планетата.

И все пак, в края на 2022 г., Европа остава да се занимава с набор от известни неизвестни, невъобразими през януари. За да обобщим: армия, смятана някога за третата най-страшна в света, нахлу в по-малкия си съсед, който до преди година я превъзхождаше най-вече в информационните технологии и селското стопанство.

Русия похарчи милиарди долари очевидно за модернизиране на армията си, но се оказва, че до голяма степен тази модернизация е измама. Светът откри, че руските снабдителни вериги не функционират дори на няколко десетки километра от собствените му граници; че руската преценка за Украйна като отчаяно искаща да бъде освободена от собствения си „нацизъм“ е изкривен продукт на одобрително кимане с глава за подхранване на егото на президента Владимир Путин е било това, което той искаше да чуе в изолацията на пандемията.

Русия също се изправи очи в очи със Запада, който далеч не беше разделен и сдържан. Вместо това беше щастлив да изпрати част от своите боеприпаси на източната си граница. Западните дипломати може би също се оказаха изненадани, че червените линии на Русия изглежда постоянно се изместват, тъй като Москва осъзнава колко ограничени са нейните неядрени възможности.

Нищо от това не трябваше да се случи. И така, какво прави и за какво се подготвя Европа сега, когато всичко това се случи?

Ключът е колко неочаквано обединен е Западът. Въпреки че са разделени по отношение на Ирак и Сирия и частичното нежелание да похарчат 2% от БВП за сигурност, които Съединените щати отдавна изискват от членовете на НАТО, Европа и САЩ говорят по един и същи начин за Украйна. Понякога Вашингтон може да е изглежда по-предпазлив и да има автократични страни като Унгария. Но промяната е към единство, а не към разногласие. Това е доста голяма изненада.

Декларациите, че Русия вече е загубила войната, остават преждевременни. Има променливи, които все още могат да доведат до застой в нейна полза или дори до обрат на съдбата. НАТО може да загуби търпение или да си изпусне нервите заради доставките на оръжия и да потърси икономическа целесъобразност пред дългосрочната сигурност, настоявайки за мир, който не е в полза на Киев. Но в този момент това изглежда малко вероятно.

Русия се окопава от източната страна на река Днепър в Южна Украйна и има предимството, че фронтовите линии на Донецк и Луганск в източната част на Украйна са по-близо до нейната граница. И все пак предизвикателствата му са огромни: лошо обучен, насилствено събран личен състав в армията в размер на 77 000 души – и това е според лъскавата оценка, изразена от Путин. Той се опитва да си набави боеприпаси и е изправен пред редовни открити вътрешни критики към своята верига за доставки.

Украйна е на собствена територия, с морал все още висок и западните оръжия все още пристигащи. След колапса на руските сили около североизточния град Харков през септември – където линиите им за доставки бяха прерязани с хитрост от украинската армия – цялата динамика беше срещу Москва.

Перспективата за поражение на Русия е в по-широката картина: че не е спечелила бързо срещу по-слаб противник. Рупорите на държавната телевизия говореха за необходимостта да се „свалят ръкавиците“ след Харков, сякаш няма да излагат на показ вече изсъхнал юмрук. Разкрила се почти като хартиен тигър, руската армия ще се бори десетилетия, за да си възвърне дори подобие на статут на равностоен с НАТО. Това е може би по-голямата вреда за Кремъл: годините усилия, похарчени за възстановяване на репутацията на Москва като умен, асиметричен враг с конвенционални сили, се изпариха за около шест месеца лошо управление.

Въпросът за ядрените оръжия все още стои на дневен ред, главно защото Путин обича редовно да го споменава. Но дори и тук заплахата от Русия е намаляла. Първо, НАТО изпраща недвусмислени сигнали за конвенционалното опустошение, което неговите сили биха нанесли, ако се използва каквато и да е форма на ядрено оръжие. Второ, съюзниците на Русия в добрите стари времена, Индия и Китай, бързо прецениха нейната серия от загуби и публично предупредиха Москва за ядрената реторика. Личните им съобщения вероятно са били по-ожесточени.

Киев: Обявеното от Москва прекратяване на огъня е лицемерие

И накрая, Москва е изправена пред въпрос, на който никой никога не иска да научи отговора: ако нейните вериги за доставка на дизелово гориво за резервоари на 70 км от нейната граница не функционират, тогава как могат да бъдат сигурни, че червеното копче ще проработи, ако Путин реши да го натисне? Няма по-голяма опасност за една ядрена сила от това да разкрие своите стратегически ракети и способността за ответен удар не функционира.

Въпреки този осезаем руски упадък, Европа не е гостоприемна в ерата на по-голяма сигурност. Призивите за по-големи разходи за отбрана са по-шумни и се чуват, дори ако идват в момент, когато Русия, от десетилетия определящият въпрос за европейската сигурност, се разкрива като по-малко заплашителна.

Европа осъзнава, че не може да зависи от Съединените щати и техните диви колебания между политическите полюси, за своята сигурност.

Междувременно хиляди невинни украинци загинаха в егоистичния и заблуден опит на Путин да възроди една царска империя. В по-широк план авторитаризмът е разобличен като катастрофална система, с която да се водят войни.

И все пак има нещо добро от този провал. Европа разбра, че трябва незабавно да се освободи от зависимостта си от руския газ и въглеводородите като цяло в дългосрочен план, тъй като икономическа зависимост от изкопаеми горива на диктатори не може да донесе дългосрочна стабилност.

И така, как Западът се справя с Русия, която претърпя това колосално имиджово падение в Украйна и бавно изсъхва икономически поради санкциите? Дали слабата Русия трябва да се страхува или просто да остане слаба? Това е известното неизвестно, с което Западът трябва да се бори. Но вече не е толкова ужасяващ въпрос.

Повече от 70 години руснаците и Западът държаха света в плен на взаимно гарантирано унищожение. Това беше мир, основан на страха. Но страхът от Москва би трябвало да изчезва бавно, а с това идва и рискът от грешни изчисления. Това също повдига една по-малко смразяваща перспектива: че Русия – както много автокрации преди нея – може да избледнява, подкопана от собствената си тромава зависимост от вътрешния страх.

Предизвикателството пред Европа сега е да се справи с Русия в състояние на хаотично отричане, докато се надява тя да се развие в състояние на управляван упадък. Една малка утеха може да бъде, че след като подцени потенциала на Москва за злонамереност, риск за Европа би бил да надценява потенциала си като заплаха.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.