Пет непознати и красиви места из България, които си струва да посетите

Замисляли ли сте доколко познавате България и нейните природни и исторически забележителности? Повечето от нас знаят за най-известните места, на които сме били водени от деца, и на наш ред водим собствените си деца. Но България не е само популярните курорти по Черноморието и из планините – тя е и онези малко популярни кътчета, които са богати и на история, и на природа, и чакат да ги открием и обикнем.

И за да не бъдем голословни, ето пет предложения за места, които може би не познавате, а си заслужава да посетите.

СЕЛО ГУМОЩНИК, ТРОЯНСКИ БАЛКАН

Ако сте любители на пътешествията из Балкана и обичате да се „губите“ из малки, живописни планински селца, Гумощник е точно за вас. Селото се намира на по-малко от 20 км от град Троян и ще ви заплени с историята и вида си. Каменните къщички, гледките към планината и запазеното в автентичен вид килийно училище, прилежащо към църквата „Св. Николай Летни“, ще останат в спомените ви завинаги. Обърнете специално внимание на фината дърворезба на иконостаса в църквата и цялостната украса в нея. Дърворезбата е дело на майстори от село Ново село - Никола Матеев и сина му Йонко, и е абсолютен шедьовър на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането. В основата на олтара ще откриете и 12 композиции с библейски сцени, както и различни „поучения“, вплетени в иконостаса.

В двора на църквата е и единственото оцеляло килийно училище в Ловешка област (създадено през 1829 г), което е съществувало повече от 100 години, включително и като светско училище. В една от стаите му можете да видите автентична възстановка на класната стая – такава, каквато е била преди почти два века – с чиновете с пясък, плочки с тесни и широки редове от едната страна и квадратчета за смятане - от другата, ученически пособия от това време - калеми, мастилници, както и читанка от 1896 година.

В Гумощник има и паметник на загиналите на борда на „Титаник“ българи. От всички 38 българи, намерили смъртта си на него, осем са от село Гумощник и техните имена са вписани в паметник, който се намира в двора на църквата.

СЕЛО БУЙНОВО, ОБЩИНА СМОЛЯН

Продължаваме с планинските природни красоти, защото наистина имаме много и шансът да не знаете доста от тях е голям. От Балкана скачаме в Родопите – една от най-красивите, меки и живописни планини в България. Почти до границата с Гърция – само на 2 километра от нея, в община Борино, се намира село Буйново. За търсещите тишина и спокойствие сред природата, това село е задължителна спирка по време на обиколка из Родопите. Според археологически находки селото и неговото землище са обитавани от траки от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.), а в землището на селото са намерени монети, керамика и сечива от този период.

В Буйново основното ви занимание ще е активната почивка и най-вече разходките из местностите наоколо. А те има с какво да ви привлекат! На път за Буйново ще минете през едноименното ждрело (обявено за природна забележителност през 1971 година), което е разположено успоредно на Триградското. През него минава Буйновската река, от която през лятото лъха хладина, и която образува живописни вирове и водопади. Покрай ждрелото се извисяват няколкостотин метрови скали, чиито върхове на места почти се събират и правят гледката величествена.

Наоколо е пълно и с пещери – Ягодинската (където можете и да се ожените, но с предварителна заявка) и Дяволското гърло – и двете изключително впечатляващи, а също и с невероятни гледки, като например Хайдушки дол, един от най-недостъпните и красиви каньони в Родовите. Можете да се разходите и до Дяволския мост, до връх Виденица, водопада Пръскалото, до Триградското ждрело, а ако искате адреналинови изживявания – да се качите на платформата Орловото око, от което се разкрива спираща дъха гледка на височина 600 метра. При хубаво време оттам ще видите Буйновското ждрело, село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – части от Пирин, Рила и планини в Гърция. След Буйново се намира и село Кожари, което е и последното обитаемо място от българската страна на границата. Разходката дотам трябва да направите пеша – гледките си струват всяка крачка!

РАЗБОИШКИ МАНАСТИР

Едно от впечатляващите неща около този манастир е неговото местоположение – на скалите. Намира се на около 1-2 километра от село Разбоище, в дефилето на река Нишава, на 9 километра югозападно от Годеч.

По исторически данни, пещерите в околността са служели за убежище на монаси още през ранното Средновековие. Един от тях бил Св. Сава, който изкарва в една от пещерите там 40 дни и оттогава от скалата извира лековита вода. Първите сведения за съществуването на Разбоишкия манастир са от IV век, пишат и от Българска история.

Тогава пещерата, в която е изградена после скалната църква, се използва за скривалище от византийските войски. В края на Второто българско царство се оформя манастирът, а в пещерата се извършват обредните служби. По време на Османското робство в този манастир неведнъж са отсядали Васил Левски и съратникът му - отец Матей Преображенски.

Разбоишкият манастир е действащ и в днешни дни и в него може да се пренощува, но при условия отпреди няколко века. В него няма електричество, нито водопровод. Много впечатляващ е и малкият храм „Свето Въведение Богородично”, построен в скална ниша на височина 50 метра.

СЕЛО БЪЛГАРИ

Пренасяме се на изток, в посока към морето, защото и там има все още непознати за много хора места. Село Българи е едно от четирите последни нестинарски села в страната, и се намира в пределите на община Царево и Природен Парк Странджа.

Селото е заобиколено от гори, къщите в него са запазени въпреки годините си, а църквата привлича много туристи. В нощта на 3 срещу 4 юни селото се изпълва с хора, тъй като тогава е празникът на Св. св. Константин и Елена, но и един от дните, в които се изпълнява нестинарския обичай. От Българи можете както да отидете на плажа в Царево, така и на туристически преходи в Странджа, която е малко позната на повечето от нас. В близост до селото се намират и резерватите Силкосия и Тисовица, както и няколко защитени местности - Пирен, Странджански Дъбрави и Марина река. Из тях със сигурност ще срещнете и рядкото растение странджанска зеленика – див рододендрон, който вирее в Странджа от милиони години.

ХРАМ-КЛАДЕНЕЦ В СЕЛО ГЪРЛО

За любителите на мистериите, тази дестинация ще донесе голямо удоволствие. Този древен храм се намира край пернишкото село Гърло и представлява храм, вкопан в земята. На дъното му има кладенец, а самият храм завършва с отвор към небето. Открит е в началото на 70-те години на миналия век от археоложката Димитрина-Митова-Джонова и досега не е ясно кой и кога го е построил. Смята се, че е на мястото си от 12 век преди новата ера, което го прави и най-старият храм по нашите земи.

Археолозите се колебаят каква е била и функцията му – едни поддържат версията, че е бил храм на подземните води, каквито други в България не са откривани. Подобни обекти съществуват на о-в Сардиния в Италия, където има 30-40 храма, оцелели досега, за които се вярва, че са свързани с културата нураги. Извън Сардиния подобни запазени градежи са открити единствено край село Гърло, в Палестина и на п-в Крим. Други археолози смятат пък, че храмът е бил използван и за слънчев календар, като тогавашните хора са наблюдавали проникването на слънчевата светлина през коридора-стълбище, чийто вид днес е изменен.