В основата стои законопроектът за бюджета

Все по-мрачно изглежда небето над правителството на френския министър-председател Мишел Барние. Опитите му да получи одобрение за бюджета за 2025 г. от дълбоко поляризирания парламент правят все по-вероятно разпадането на крехката му коалиция. Крайните десница и левица не са съгласни с отделни текстове в проектобюджета и заплашват да гласуват вот на недоверие, който много вероятно ще доведе до падане на правителството. Дори и премиерът Мишел Барние да оцелее, цената ще бъде много висока - той ще трябва да отстъпи пред исканията за смекчаване на съкращенията на разходите, което допълнително ще отслаби крехките публични финанси на страната и ще намали апетита на инвеститорите.

Френският президент назначи ново дясно правителство
 
Екипът на Мишел Барние, а и самият той, води непрекъснати преговори с парламентарно представените партии, за да избегне изпадането на Франция във втора политическа криза в рамките на шест месеца. Крайнодесният „Национален сбор“ на Марин льо Пен подкрепя правителството на Барние, но оспорва категорично някои мерки в бюджета, като например увеличаването на данъците върху електроенергията, които може да повлияят на покупателната способност на домакинствата. На този етап тя не отстъпва и заплашва да свали дясноцентристкото правителство, като гласува вот на недоверие заедно с радикалната левица "Непокорна Франция" на Жан-Люк Меланшон. В телевизионно интервю във вторник премиерът Мишел Барние определи ситуацията като "изключително тревожна" и прогнозира "изключително сериозни и бурни условия на финансовите пазари", ако правителството му падне. Инвеститорите реагираха скептично в сряда. Рисковата премия за френския държавен дълг се повиши до най-високото си ниво от дълговата криза в еврозоната през 2012 г., докато банковите акции повлякоха надолу френския борсов индекс CAC 40.

Макрон назначи Мишел Барние за премиер
 
В основата на сегашната криза стои законопроектът за бюджета. Най-важната му задача е да ограничи нарастващия публичен дефицит на Франция чрез увеличаване на данъците и съкращаване на разходите на стойност 60 млрд. евро. Законопроектът беше отхвърлен от дълбоко разделената долна камара на парламента, след злополучното решение на президента Еманюел Макрон да свика предсрочни избори. В момента текстът се обсъжда във френския Сенат, но възможностите бързо намаляват преди крайния срок в средата на декември. Самият Мишел Барние заяви, че смята да използва прословутия член 49.3 от конституцията. Той позволява на правителството да законопроект без гласуване в парламента, но също така дава възможност на опозицията да поиска вот на недоверие. Ако правителството оцелее, законът влиза в сила без гласуване.
 
Проучване на Elabe за BFMTV, публикувано в сряда, показва, че според 54% от французите вотът на недоверие към правителството трябва да се избегне заради рисковете от последваща финансова криза.