Доц. Дончева: Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е от 1958 г. Цари безнаказаност

Вместо в огнище на коледно настроение, през измината седмица молът се оказа арена на ценности. Това даде повод да разгърнем Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Той, оказва се, е от 1958 г., като през годините е претърпял по-скоро козметични промени. За това предупреждава авторът на трудове за детската агресия и менторството доц. Катерина Дончева. Какъв е прочитът на един специалист по емоционално-поведенчески проблеми при деца в риск? С нея разговаря Виктория Бояджиева.

Доцент Дончева, каква е Вашата нагласа, когато влезете в мол?

- Очаквам все пак сигурна среда.

Като автор на книга за деца в риск и деца с емоционално-поведенчески проблеми, как гледате на това, което се случи само преди дни?

- На първо място бих искала да кажа, че е похвално, че обществото реагира на това, което се случи преди няколко дни. Че подобно поведение е социално неприемливо. Не можем да нормализираме подобен тип поведение. То си е описано и в научната литература.

Става дума за деца, които са с разстройство в поведението, или за стандарт в поведението на деца на тази възраст, между 15 и 17 години, както в случая?

- Това излиза от рамката на нормалното тийн поведение. Тук имаме две перспективи. Едната е чисто правно-юридическата, която ги разглежда като деца с противообществени прояви. Има си Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Има си местни комисии към всяка една община за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Ако погледнем отблизо пътя, по който минават тези деца с емоционални и поведенчески проблеми понастоящем, каква е методиката, по която се тръгва?

- Имаме поставяне под надзор на обществен възпитател, порицание, забележка. Определено тази част остана доста нереформирана. Законът за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни е от 1958 година.

1958 година? 

- Да. Големият проблем там е, че имаме едни институции, които се наричат възпитателни училища и интернати. Това са бившите ТВУ-та. Само две останаха в България. Много трудно въобще местните комисии и след това съдът, защото трябва да бъдат утвърдени от съда, взима решение децата да бъдат настанени в такъв тип институции. Трябва нещо много, много, много лошо да се е случило.

Въпросът е, те изобщо влизат ли в употреба? Случва ли се нещо? 

- Много рядко. 

Минава ли се по този път изобщо, или те просто стоят по закон? 

- Нищо не се е случва. Няма достатъчно и алтернативни социални услуги за деца в конфликт със закона. Да, нямаме някакъв тип подкрепа, защото идеята и функцията на ВУИ-тата е да има някаква корекционно-възпитателна дейност. Това е единият път. Имаме и друг път по Наказателния кодекс. Оттам също може да се тръгне и да се претърпят някакви последствия в това направление. Въобще няма много решения на въпроса. Има една буферна зона, която е масова като поведение и без никакви последствия. Това е проблем. Не трябва да има безнаказаност. Когато децата ни растат в среда на безнаказаност, те стават възрастни, които се държат по същия начин. Ще имаме проблем с престъпността в крайна сметка в обозримо бъдеще, тоест, увеличаваща се престъпност, намаляваща сигурност за гражданите. От една страна тези младежи, тези деца, имат нужда от граници, от друга страна, те имат нужда от някаква терапевтична интервенция, защото, за да се стигне до този тип социално неприемливо поведение, със сигурност има някакъв проблем.

Това ли е посоката, в която е добре да се върви, ако се осъвременява законът?

- Определено трябва да се търсят някакъв нов тип дали институции, или услуги. Деца в конфликт със закона, или деца с поведенчески проблеми, или деца с противообществени проблеми, както искате може да ги наречем. Аз бях в Щатите, в Мичиганския щатски университет, в областта „Специална педагогика”. Правилата там са по-строги. Да, също има проблеми, но в американските училища, които наблюдавах, младежите повече спазват правилата. И самите граждани спазват доста повече правилата, и съответно учениците.

Респект към институциите ли?

- Да, имат респект към институциите и вярват на институциите. Но имат и по-сурови санкции. Важно е да го кажем и това.

Разбрахме, че има много такива тийнейджъри, които се събират на цели групи. Не говорим за един-двама, говорим за цели групи. Какви са предпоставките да се стигне до такова поведение?

- Първият най-важен фактор, това е разбира се семейната среда. Наличието на определени поведенчески модели, на които детето е свидетел. От друга страна имаме и друг фактор, който не трябва да пренебрегваме, а именно средата. Приемливите модели, които те следват в обществото. Тоест, дали е социално приемливо да вандалстваме в мол? Дали ние като общество спазваме границите и правилата? Дали смятаме, че е нормално да се нарушават? Не е само от ден днешен такъв тип явление. Просто не са влизали до сега в мола.

Защо предпочитат такива места?

- Улицата е мястото, където в тази възраст младежите, тийнейджърите, израстват и се учат да бъдат възрастни. Днешната улица е молът, понеже там е целият социален живот на тийнейджърите. Особено в по-студените дни, както е есенно-зимния период. Там е топло, там са всички, така че това е съвременният вариант на улицата.

Като говорим, че те са във възраст, в която търсят кумири, имат нужда от геройство, имат нужда от това да намерят отговора на въпроса, кое е смелост, кое е мъжество. И в тяхното лутане какво намират?

- Това, което е популярно - нацепени батки. Да го кажем директно, това е за тях моделът. Аз искам да съм здрав, аз искам да съм як, аз искам да съм силен, аз така намирам своята идентификация. Това е модела, който виждате, за съжаление. Какво се разпространява в мрежите е точно това, което виждаме като отражение, като огледало в тяхното поведение.

В социалните мрежи станаха известни случаи, в които такива банди публикуват клипове с насилие отново в молове, в TikTok. Как влияят социалните мрежи на така или иначе бурните тийнейджърски настроения? Имат ли те общо с изострянето на агресията?

- Децата не общуват достатъчно нито с родителите си, нито помежду си директно. Тоест, тяхната комуникация много често минава вече през социалните мрежи. Източниците им на информация също са през социалните мрежи. Съответно, информацията там понякога се изкривява. 

Давят ли се в информация?

- Да, давят се в информация. Да, липсва и формиране на критическо мислене. Как да селектираме информация да преценим дали това, което виждам в TikTok е адекватно или това не е особено социално приемливо и не е особено адекватно. Това критическо мислене липсва, но това критическо мислене се създава от възрастните. Тоест, ако щете дори в училище. Четат ли достатъчно децата ни за да имат критическо мислене? Критическо мислене се създава тогава, когато достатъчно имаме информация и сме селектирали, селектирали, за да можем да преценим коя информация е вярна.

Много родители сега, докато слушат нашия разговор, са озадачени как изобщо да се справят с този проблем, защото са в непрестанна битка с електронните устройства. Какъв е полезният съвет и особено за родители, които наблюдават, че децата им са по-агресивни, а е особено в един такъв период като тийнейджърство?

- Ролята на тийнейджърите е да нарушават правилата. Това е част от тяхното съзряване, да се опитват да нарушат всички граници. Обаче тук вече идва ролята на възрастния. Българските родители са изнервени. Българските родители нямат достатъчно време, качествено време да прекарват с децата си, да се създават и да укрепват емоционалната си връзка с тях и също така да им поставят граници. Първият фокус на родители трябва да бъде насочен към ранното детско развитие и създаване на здрави емоционални връзки още от ранна детска възраст. Когато пропуснем този момент, отиваме вече към тиийн възраст, когато трябва да наваксваме някои липси от по-ранната детска възраст. И много родители споделят, но то беше много добро дете и изведнъж какво се случи с него. Обикновено това е отложен старт, така да се каже. Нещо, което се е трупало през годините.

Какво изобщо означава здрави граници? Питам Ви, защото тълкуването на някои родители би било заимствано от миналото?

- Да, определено строгост трябва да има. Това съвсем не означава, че децата не трябва да бъдат подкрепени емоционално. Разбирането за възпитание и отглеждане на деца преди 30 години е било възпитание, граници, правила, строгост. Тоест малко отиване в едната крайност. А разбирането днес за възпитание е отиване малко в другата крайност. Всичко е позволено, хайде така да го кажем. Нито една от двете крайности не е адекватна. Когато оставим едно дете без никакви граници, без никакъв контрол, прави каквото искаш, прибирай се когато искаш, нямаш никакви задължения и си абсолютно свободен. А тогава има нужда от правилата и от границата. Има нужда понякога да се сблъска с тази стена, в която възрастния да му каже не, това е границата. Не можеш повече да преминаваш. И същевременно с това е много и сложно да се жонглира. То е като дърпането на въженца. Отпускаш малко, малко свобода, но дърпаме тогава, когато е прекрачена границата.

В ефира на NOVA бивш шеф на охраната в мола, в който се разви събитието, заяви, че включително е имало случаи на разпространение наркотици.

- Да, това е определено един от проблемите. Достъпността на младежите до този тип субстанции. Никое дете и никой родител не е застрахован. Без значение дори какво е качеството на връзката вътре в семейството. И това е един тест за всеки един родител на тийнейджър, доколко връзката му с този тийнейджър ще устои на външните влияния. Но когато нея има, след това решаването на този проблем, защото вие първоначално го питахме как решаваме този проблем. Ако сме запазили качествената връзка със своето дете, ще успеем да се справим с влиянието на улицата.

Вие също работите и по темата с менторството и децата в риск. Какви са препоръките? Как един човек може да бъде ментор на тийнейджър? Предполагам, че не е лесно.

- Тя идеята на менторството е именно създаване на доверителна връзка. Ако я няма тази доверителна връзка в семейството, тя може да бъде изградена с друг възрастен, който да стане значим живот на детето. Може да е учител, може да е специалист, може да е приятел, може да е близък.

Вие обучавате педагози. Успяват ли да стигнат посланията на учителите до учениците? Или живеят паралелни вселени?

- Трудна е връзката в момента между поколенията, така да го кажем. Много са различни. Ние имаме едно поколение от подрастващи, които, както казахме, живеят в социалните мрежи и живеят онлайн. Училището съществува наяве. Тази връзка между двата свята е много трудна. Определено има нужда какво да се поработи по този въпрос.

В каква посока е работата?

- Трябва да имаме малко по-широка между институционална връзка. Имаме друг тип услуги и институции, които биха могли да се притекат на помощ на училището и на учителите. Това са различни социални услуги, които са в подкрепа на семейства. Това е тяхната основна функция. Еми, примерно в ситуация, в която родители са в развод. Има социални услуги, като например центъра за обществена подкрепа. Тяхната функция е именно да подкрепят детето и семейството в този тежък период. Родителите в България трябва да знаят, че пубертета е възрастова криза. И тогава, когато не знаят как да реагират на определените прояви, които всъщност са нормални за развитието на всеки един тийнейджър, могат да се обърнат към специалисти, психолози.

Има ли предразсъдъци към използването на такъв тип услуги в обществото?

- Има, да. Първо, липсва информираност. Гражданите не знаят за съществуването и когато чуят социална услуга, те го асоциират с социалните, с отдел закрила на детето. Въпроси и дори на здравна култура. Дали българското семейство, когато се сблъска с някакъв проблем, би потърсило специалист като психолог, би ли потърсило специалист като психотерапевт, а дори и психиатър, когато се налага? Или би потърсил съседски съвет, или би потърсил алтернативни източници. Много е важно българина да знае ,че както ходим на лекар, когато сме болни, когато ни боли гърлото така, когато сме в трудна житейска ситуация, сблъскали сме с някакво страдание, в своя път ние трябва да знаем, че има специалисти, чиято основна функция е да ни подкрепят, чиято основна функция е да помагат на човека да преодолява препятствията и да се справя с тях. 

Реакцията на подобен тип поведенчески прояви сред деца и младежи обикновено е симптом на някакъв проблем. Дали става въпрос за проблем в семейството, или става въпрос за обществен проблем, може би по-скоро и двете неща са верни. Каквото ние демонстрираме като общество, това виждаме насреща като поведение от нашите деца. Посланието е прекарвайте повече време с децата и ги опознавайте. Печелете тяхното доверие, защото това е важно, ако искате да ги предпазите от всякакви външни неблагоприятни влияния, а те са навсякъде.

14% от престъпността у нас се извършва от непълнолетни и малолетни

Епидемия от насилие: Защо деца проявяват агресия в търговски центрове

Целия разговор гледайте във видеото.