Страната, която доказва, че няма невъзможни неща

Тази седмица в рубриката „Непознатите земи“ отново се завръщаме в Азия с разказ за Страната на изгряващото слънце. Япония е държава, която се развива с бързи темпове, а в основата на прогреса стоят трудът и дисциплината. В страната се преплитат два свята. Единият разкрива модерната и технологично развита Япония. Другият пази традициите и обичаите от миналото на местните. На експедиция до Токио, Киото и Осака замина Запрян Запрянов.

В Япония няма кошчета за боклук. Въпреки това е безупречно чисто. В Япония държат на точността, но ако пристигнете в уречения час, се приема, че вече сте закъснял. Навреме сте, само ако подраните. В Япония не се оставя бакшиш. Биха ви догонили, за да ви върнат парите. Не се учудвайте и ако срещнете елени на улицата. В град Нара те ходят сред хората и ще ви се поклонят, ако им дадете храна.

СНИМКИ ВИЖТЕ ТУК

Екипът ни и изследователите от Explorers Club Bulgaria се оказаха „неканени“ гости на японска сватба в Йокохама. Присъствието им не остана незабелязано. За камерата ни пък не остана незабелязано, че тази сватба е плод на любовта между двама души, въпреки че уредените бракове в Япония са жива и до днес традиция.

Юлиана Антонова – Мурата е българка, омъжена за японец. Екипът ни гостува в дома на семейството. „Японците почти никога не си ходят на гости. Винаги канят в заведение, защото никога не можеш да обходиш всеки един и да му дадеш цялото внимание, на което ти си способен“, казва сънародничката ни. Пътищата ѝ се преплитат с Япония, докато все още живее в София. „Срещнах един японец, който носеше на раменете си едно малко момченце. То беше усмихнато и с една трапчинка на бузата си. Аз си пожелах в този миг да имам същото такова детенце от японец и то се случи. За мен Япония е любовта към съпруга ми и неговата към мен и този микросвят всъщност е един красив свят, който ми дава очи и сърце да видя цяла Япония по този начин“, споделя Юлиана.

Японското саке влезе в Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО

В този микросвят се следва максимата, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. Но едно дръзко предизвикателство смразява кръвта на местните, защото никой не може да гарантира, че не убива – дегустацията на най-смъртоносната риба в света – Фугу. „Тя има много големи шипове, които са разположени по цялото ѝ тяло. Когато я нападне някой във водна среда, тя гълта вода и става изключително огромна“, обяснява деканът на ГГФ към Софийския университет и председател на Explorers Club Bulgaria проф. Климент Найденов. Отровата на един екземпляр е около 1300 пъти по-силна от цианида и може да убие между 20 и 30 души.

„Фугу е силно отровна риба. Щом  отхапеш от нея – веднага умираш. Езикът на човек изтръпва, дишането му се влошава и загива. Много е опасно“, предупреждава и Йошихиро Ямамото, който е шеф-готвач на рибата. Най-отровната ѝ част е дробът. Йошихиро Ямамото е сред малцината шеф-готвачи в света, които умеят да го приготвят. „Лицензите за готвач на Фугу се изкарват след изпит, който се провежда веднъж в годината. Само хора, взели сертификатите, могат да я готвят. Отне ми пет години да се сдобия с това свидетелство. Трудно е, едва половината от учащите успяват да сдобият с него“, казва още Ямамото.

Как се обучават суши майсторите

Друг от японските деликатеси се отглежда в Кобе. В града се добива най-скъпото телешко месо в света, наричано още „Wagyu”. „Кравите още от малки се завиват през зимата, през лятото се масажират, на някои от тях дори се дава бира и саке, за да имат по-голям апетит. За съжаление, в световен мащаб вече се наблюдава принтиране на Кобе телешко месо, което се предлага за оригинално такова. В самата Япония има много ресторанти, които не предлагат оригиналното Кобе Лагиу, затова е важно, когато влезете в ресторант, да видите статуетка. Тя гарантира, че месото е от най-висок клас и е истинско Кобе“, обяснява проф. Найденов. В преследване на най-доброто Кобе отиваме в Осака – кухнята на Япония. Ресторант в район Дотонбори притежава златна статуетка – доказателство, че там се приготвя оригинално Кобе месо. Местните обаче рядко могат да си го позволят.

Животът в Дотонбори кипи денонощно. Уличните артисти, неоновите светлини и огромните рекламни пана създават асоциации с „Таймс Скуеър“. „Когато човек помисли за Осака или види картинка с Осака, това обикновено е билбордът - реклама на Глико. Глико е един от техните популярни захарни производители, които правят различни бонбони, ментови лукчета, но също така много желирани бонбони и всякакви захарни изделия“, казва Мария Костова от Explorers Club Bulgaria. Осака е град, построен наново преди около 60 години. И макар да изглежда многолюден, местните са изправени пред огромен проблем. „След Втората световна война естественият прираст на Япония е бил положителен. За съжаление към днешно време, тъй като младите са много заети и са кариерно ориентирани, се женят по-късно и съответно раждат максимум едно до две деца. Смята се, че през 2050 година японското население ще падне до 100 милиона“, допълва Костова.

Синдромът „Кароши” – смъртоносен и по-страшен от бърнаута на работното място

Друга от причините за стопяването на японското население е високата смъртност. Местните имат специална дума – „кароши“, която означава „смърт от преработване“. Но именно упоритата и неуморна работа е причина за създаването на здания като „Умеда Скай Билдинг“. Това е един от най-модернистичните и известни небостъргачи в света, който се състои от общо две кули. Всяка от тях има по 40 етажа. Преди повече от пет века японските архитектурни чудеса са замъците в Химеджи и Осака. Те се отличавали с невероятни отбраните способности. Замъкът в Химеджи е свързан и с две зловещи легенди. Разказва, че в една мрачна нощ зъл дух се появил там и започнал да всява страх и ужас сред жителите. Бил толкова мощен и зъл, че никой не можел да го спре. В отчаянието си хората потърсили помощ от най-смелия и силен самурай в региона, който дошъл, убил духа и обратно възцарил мира. Втората легенда разказва за красива прислужница, която живеела в замъка. „Един ден тя, без да иска, счупила една от любимите чинии на собственика. Това било тежко обвинение, защото чинията и още девет други били подарък от шогуна. От замъка поръчали да я убият и я хвърлили в кладенеца. Смята се, че всяка вечер духът на прислужницата излизал, а гласът ѝ се носил из замъка. Тя брояла – една чиния, две чинии и така до девет чинии, като за последната казвала – съжалявам, десетата я няма“, разказва екскурзоводът Акисан. Преди смъртта си прислужницата била заподозряна като шпионин. Всъщност шпиони обикновено наричали нинджите – тайните наемници в Япония. „Имали специалното качество да могат да се катерят по стените незабелязано. Тяхната най-силна черта всъщност се проявявала в мрака и затова се маскирали с черни одежди - за да останат незабелязани. Твърди се, че се качвали по покрива и от него се спускали в стаята, където обикновено е шогунът или където се провежда важна военна среща“, обяснява Мария Костова.

Токио напът да въведе 4-дневна работна седмица, за да повиши раждаемостта

В наши дни японците достигат нови архитектурни и технологични върхове. Доказателство за това е Шинкансен – японската система от високоскоростни влакове. Т. нар. „влак-стрела“ е способен да ускори до около 600 километра в час. Общият брой на закъснението на влаковете в Япония за миналата година е точно 3 секунди - факт, който засрамил японския министър на транспорта и довел до неговата оставка.

Последна спирка – столицата на Япония - Токио. В така нареченото „Голямо Токио“ влизат четири префектури, а общото население на региона надхвърля 40 милиона души. „Япония не е малка страна, но 70 процента от нея са планини и гори. Само 4% от страната могат да се използват за живеене. Мястото е ограничено, особено в Токио, затова се налага да живеем във високи сгради”, казва екскурзоводът Ясуко. Най-голямата забележителност на града се намира ниско долу – пешеходното кръстовище пред гара Шибуя. „Пресичането на Шибуя е световен хит, защото едновременно кръстовището могат да пресекат 3 хиляди души, без никой да се удари в другия“, допълва гидът. Районът е популярен и заради статуята на едно специално куче – Хачико. Историята му е разказана през 2009 година във филм с участието на Ричърд Гиър. Хачико се ражда през 1923 година в префектура Акита. Осиновен е от професор Уено, който всеки ден пътувал за работа от гара Шибуя. „Хачико всяка сутрин ставал с него и го изпращал до гарата, след което се прибирал вкъщи за кратка почивка и отново вечерта, когато професор Уено се прибирал от работа, Хачико идвал тук. Един съдбоносен ден – на 21 май 1925 година, Хачико отива на гарата и отново чака своя стопанин, но той не се появява, защото по време на лекции професор Уено получава мозъчен инсулт и умира. Цели девет години, девет месеца и 15 дни вярното куче идвало там, където днес е позиционирана неговата статуя“, обяснява историята Мария Костова.

Куче чака с дни изчезналия си стопанин на мястото, на което го е видяло за последно

Макар е разделени от 9 хиляди километра, България и Япония са свързани помежду си. В токийския парк Йойоги и днес цъфти българска роза. Една от любимите храни на местните пък остава родното кисело мляко. Николай Падарев работи в японската компания „Мейджи“, която произвежда и продава лицензирано кисело мляко на азиатските пазари. Казва, че вкусът му е по-различен от този у нас. „Той се развива, станал е по-сладък, по-мек, то си е цяла наука, има си цял институт в нашата компания, който се занимава с това – около 500 човека“, казва българинът.

Япония е бракосъчетание на модерния свят с традициите от миналото. Там можете да чуете героични истории и легенди за самураи и нинджи. Страна предлага да се возите на рикша, теглена от човек, да се качите на покрива на света с най-бързия асансьор, създаван някога, и да се докоснете до технологии без аналог. Самите японци ще ви помогнат да се почувствате приети, ще ви разкажат за своя микросвят, но и ще ви помолят само едно - да спазвате правилата.