Свободна като птица: Говори жената, която танцува в небето и лети в тунели (ВИДЕО)

Да полетиш като птиците, волно в небесната шир – това е мечтата на всяко дете. Да се потопиш сред пухкавите облаци и дори да танцуваш сред тях – звучи като приказка. Но може да бъде и истина. Доказва го 25-годишна жена от Полша, която превръща детския си блян в реалност. Тя е не просто парашутист, а владее така добре въздушните маси и движенията на тялото си, че с изящни движения създава изкуство на хиляди метри от земята. Освен това тя се занимава и с още нещо много любопитно - летене в тунел, известно още като скачане с парашут на закрито. Тя е Мая Кучинска и вече е стигнала върха в един от най-авантюристичните и рискови спортове. За нея той е просто сбъдната мечта и безкрайно забавление. Тя призовава – дори да изпитвате голям страх, рискувайте, защото остават уникални спомени от привидно най-страшните неща.

Здравей, Мая! Как си? В Испания те откриваме, нали?

Здравейте! Да, намирам се в Севиля, където се провежда подготовката ми за световното първенство през август.

Едва на 25 години си постигнала значителни успехи, но как премина детството ти, кога заобича адреналина?

Започнах да летя в тунел на 10-годишна възраст. Усетих, че това е първият спорт, на който се наслаждавам през цялото време. Преди това се занимавах с гимнастика и ски, но често не ми се ходеше да тренирам. Но да ходя в тунела за мен винаги е било адски вълнуващо. През последните 15 години това така и не се промени. На 17-годишна възраст започнах да се спускам с парашут.

Предполагам, че си мечтала да полетиш като всяко малко момиченце?

О, да! Мама ми казваше, че от малка все съм я питала защо не мога да летя като птиците. Така че да - летенето е моя отколешна мечта.

Какво беше твоето запознанство с парашутизма? Страхуваше ли се?

Всъщност не. Но на 10-годишна възраст, когато направих първия си тандемен скок, бях много шокирана. Приземявайки се, усетих голямо щастие. Само че нямах спомени от самия скок, вероятно заради страха, който съм изпитала. 7 години по-късно, когато повторих, нямаше никакъв уплах у мен. В живота на човек именно най-страшните неща се оказват най-незабравими. За мен има два вида страх – в който нищо не ти е приятно и когато все пак ти е забавно и има адреналин.

Ти вече сподели, че си се занимавала и с други спортове. Как реши да посветиш живота си на скоковете с парашут?

Ами, наистина не е имало момент, в който да искам да работя нещо друго. Откакто за пръв път опитах това, просто ми доставя страшно удоволствие. И ето ме тук, продължавам да правя онова, което обичам.

Какви умения и подготовка са необходими за тази професия?

Определено трябва да си много силен, но не в смисъл на бодибилдър, а да имаш отличен контрол над тялото си. Със сигурност фитнесът е много полезен, а и гъвкавостта, макар да не е задължителна, би била много необходима.

А килограмите от значение ли са? Могат ли да бъдат опасни, ако човек е с наднормено тегло?

О, не, опасно не бих казала. При летенето в тунел максимално допустимото тегло е 130 кг, а причината е, че отдолу винаги има инструктор, който да те хване, ако нещо се обърка. Иначе можеш да паднеш и да се нараниш, а целта все пак е да се забавляваш. За самостоятелните скокове с парашут обаче не мисля, че има ограничения в килограмите, докато в тандемите е важно да си по-лек, защото сте двама. 

Ти не просто се спускаш, а танцуваш във въздуха. Как успя да се научиш да контролираш въздушните маси?

От момента, в който скочиш от самолета, до отварянето на парашута, ако имаш подходяща екипировка, всичко е обезопасено. Няма в какво да се удариш в небето, като площадка за игра е. Около себе си обикновено имаш по 2000-3000 метра, в които можеш да летиш безопасно. Частта със свободното падане не е рискована, макар да изглежда така. В тунела е съвсем различно, там можеш да се удариш жестоко в стената, ако объркаш нещо.

Ти си първият шампион по свободен стил за юноши на закрито. Как би описала твоята дисциплина на нашите зрители?

Аз участвам в две различни дисциплини – летене в тунел и спускане с парашут. Първото прилича много на гимнастиката, получават се оценки за трудност и изпълнение. Изглежда много лесно отстрани, но всъщност е истинско предизвикателство. Тунелният полет, известен още като скачане с парашут на закрито, представлява симулация на условията на свободно падане чрез вертикален въздушен тунел. Това предлага безопасен и достъпен начин хората да изпитат усещането за летене, без да им е необходим самолет или парашут.

Имаш много успехи и отличия. Кой е най-ценният ти момент от състезание?

Преди няколко месеца спечелих световния шампионат по тунелно летене. Това се случи 10 години след първия ми голям успех при юношите и затова моментът беше особено специален за мен. През 2024 г. пък за пръв път се състезавах на Световното по парашутизъм, където завърших трета. Като за пилотно участие се справих доста добре и бях много доволна от себе си.

А как шампионка като теб, свикнала да печели, приема загубите?

Всъщност съм губила много пъти, не е проблем за мен. Това е част от ежедневието на спортистите. Изборът е дали да продължиш да се бориш или да се откажеш. При мен целта изобщо не е да печеля на всяка цена, а да живея живота, който обичам и да се забавлявам.

В личен план, как приема семейството ти твоята професия?

О, татко е парашутист, така че напълно ме разбира. Започнал е да се занимава с това още в гимназията. Наскоро го надминах като брой скокове (а той има около 1600) и беше много горд с мен. Аз вече имам около 20 повече. Мама в началото беше много уплашена, но е свикнала заради баща ми, така че го прие.

Знаем, че бабите и дядовците са с малко по-различни разбирания за безопасността на внуците си. Те как го приемат?

Едната ми баба е най-големият ми фен. Тя гледа абсолютно всяка моя публикация и следи всичките ми сторита, дори понякога коментира. Другата пък изобщо не се интересува от интернет. Но като цяло в семейството ми енергията е много положителна, всички ме подкрепят.

А коя е любимата ти каскада?

Преди няколко години направих нещо много любопитно. Спусках се с парашут паралелно със самолет, който летеше надолу, а аз бях в средата. Той обикаляше около мен по време на спускането. Беше голяма лудост. Тази година също направих нещо необичайно – скочих от самолет, насочен право надолу. Над 20 души летяха около него, а аз скочих в средата.

Имало ли е случай, в който си отказала да скачаш? Какво би довело до такова решение?

О, да, отказвам главно заради лошо време. Както ти споделих, аз съм мъничка и парашутът ми е съобразен с моите ръст и тегло. Тъй като не дърпам толкова силно парашута, както хората с по-голямо тегло, при силен вятър мога да отлетя много бързо в нежелана посока. Не скачам при дъждовно време, нито ако облаците са прекалено ниско - мога да го направя ако са на над 1000 метра височина. Иначе не бих могла да видя къде и как ще се приземя и става опасно. Много често обаче самите правила в парашутизма ти забраняват конкретен скок, та не се налага да взимаш лични решения. При парапланеризма обаче е различно - там сам осъществяваш полета и решаваш дали времето е подходящо да стигнеш до поставената цел.

А след толкова години все пак чувстваш ли страх понякога, когато извършиш някой по-сложен скок? И какво би казала на хората със страх от височини?

Всеки, малко или много, се страхува от високото. Преодоляването му не става с магия. Аз, например, все още понякога изпитвам уплах, когато съм на много големи височини - логично е да се страхуваш от падане. Парашутът ми носи сигурност и спокойствие, но без него, разбира се, че би ме било страх. В парашутизма земята е толкова далеч, че просто не го възприемам като огромна височина, не го свързвам с видима опасност. Ще дам пример – когато пътувате със самолет и погледнете през прозореца, виждате някъде много далеч земята, но това не ви кара да изпитвате страх. Просто ви изглежда като Google Maps. Перспективата не е същата, както когато си на високо място в сграда.

Ти си много космополитен човек, живяла си в различни европейски градове. Кои са най-добрите места за скокове?

Благодаря ти, живяла съм на различни места, но не и в градове, където е имало кампове за парашутизъм и особено подходящи места за скокове. Най-често тренирам в Испания, но не съм живяла там. Родена съм в Полша - там имаме много добър тунел за скокове на закрито. За жалост големият проблем е времето - доста често е дъждовно или облачно. А в Севиля е 38 градуса, няма облаци месеци наред. Може би понякога е доста горещо за спускане с парашут, но само днес направих осем скока - свикнала съм.

Значи прекарваш много време в Испания, знаеш ли езика?

О, не! Знам английски, малко френски и руски, които учих в училище, освен родния ми полски. Руският ми не е добър, разбирам и чета, но не мога да говоря. Докато френският ми е по-добър, не говоря толкова зле.

Снимки: Instagram/kuczynska.maja

Ако не беше парашутистка, каква щеше да си? Имаш ли план Б?

Започнах да уча глобални бизнес финанси и управление - икономическа специалност. Но още не съм завършила. Така че вероятно един ден, когато го направя, ще работя нещо свързано с финансите. Макар че от днешна гледна точка никак не ми се иска.

А би ли участвала като каскадьор във филм, ако ти предложат?

Бих била много развълнувана и ще приема, да. Досега не съм се снимала във филм, само в реклами. Но несъмнено би било много хубаво да получа роля в киното.

Надявам се скоро да ти се случи. А какви са другите ти мечти в личен и професионален план?

Мечтая си да спечеля златен медал в двете си дисциплини - вертикален аеродинамичен тунел и скачане с парашут. Бих била много щастлива, защото макар да са два различни спорта, много си приличат. Форматът е 1 към 2 – една година имаме световна купа по парашутизъм, а след това - шампионати в тунел.

Пожелавам ти да сбъднеш мечтите си! Свързахме се с теб от България, затова няма как да не попитам – какво знаеш за страната ни?

Имам колега в моя отбор, който е българин – казва се Весо. Той е пилот на парапланер. Често се срещаме на тренировки и клубни събития, много приятно момче е. От него знам за страната ви.

Прекрасно. Надявам се скоро да дойдеш и да скачаш в България. Благодаря ти за това интервю!

И аз благодаря!

Автор: Цветина Петкова