Ники Василковски ни отвежда на лятна идилия в планината

Равногор е едно от онези места в България, където думите тежат и са излишни. Само на 15 километра от Брацигово и на 40 километра от Пазарджик лятната идилия в планината предлага уникален цяр за душата от всякакви злободневни проблеми.  На входа към този природен рай се извисява голям кръст с надпис “Бог да пази България”. Тук, на около 1350 метра надморско равнище, започва красивото планинско село Равногор. От последните му къщи, покрай параклиса “Свети Илия”, се отправяме към Бековите скали. Пътят върви по Равногорското плато, заобикаля възвишението “Света Неделя” и прорязва оцветените в жълти багри ниви и поляни.

30 минути спокойно ходене по маркираната пътека и пред нас се отваря един от онези главозамайващи пейзажи, при които трябва да поемеш дълбоко въздух, за да осъзнаеш къде си. От ръба на Равногорския рид потъваме в морето от възвишения на Западните Родопи. Далече напред се простира “Чернатица” - планински масив, разположил своето туловище като великан между долините на река Въча и река Чепеларска.

„Дотам и обратно”: Четирите сезона в Рила (ВИДЕО)

Именно на това място пред погледа се разкриват Бековите скали. В далечината се вижда язовир “Въча”, а малко след него и пътят, които върви от Кричим към Девин. Предполага се, че името на скалите идва от думата “бей”. Някои местни разказват как турски бей навремето имал мандра в района. Затова острият ръб с впечатляващата гледка бил наречен по този начин.

Друго живописно място е Червената скала. Табелата край параклиса до село Равногор ни насочва през пожълтелите поляни отново по лек и равен черен път. След 15 минути ходене, минаваме през прохладна гора, която свършва точно там, където склонът рязко пропада надолу. Излизаме на поредната спираща дъха панорамна площадка, от която се разкриват още от прелестите на Западните Родопи.

„Дотам и обратно”: Четирите сезона в Родопите (ВИДЕО)

И виждаме гледка, за която спокойно можем да кажем, че "сме седнали на ръба на Родопите”. 
Няма нужда обаче човек да рискува живота си на ръба. Както на Бековите скали, така и тук са изградени удобни пейки и дървени беседки, от които човек може спокойно да съзерцава планинската красота.

Според преданията, по турско време две девойки сплели косите си и скочили в пропастта, за да запазят своята вяра. Тяхната кръв дала името на впечатляващата “Червена скала”.

Последвайте ни