Идеята за по-късен учебен час: Неприложима за много училища, твърди синдикат "Образование"

С наближаването на новата учебна година отново е на дневен ред въпросът за началото на часовете. Идеята на просветното министерство децата да започват уроците си с половин или дори един час по-късно е мотивирана с ползи като повече време за сън и по-добра концентрация. Според синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" обаче, тази мярка е на практика неприложима за голяма част от училищата в страната заради двусменния режим и ангажиментите на родителите.

Предложението за по-късен старт на учебния ден е идеален вариант, който обаче трудно може да се приложи масово. Около това мнение се обедини председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. В интервю за NOVA той заяви, че приветства идеята, но само за училищата, които са на едносменен режим.

Образователното министерство работи по идеята децата да започват часовете си по-късно

„Аз съм бил директор на частно училище и там часовете започваха в 9:30. Това е идеалният вариант, но не мисля, че можем да го приложим едно към едно към всички образователни институции“, коментира Петров. Той подчерта, че по-късният старт е в интерес на децата, тъй като те ще бъдат по-продуктивни и по-релевантни за учебната работа.

►Две основни пречки: Двусменният режим и работещите родители

Според анализа на синдиката, предложението на МОН е практически неприложимо в двусменните училища. В София 51% от учениците учат на две смени, а за страната този процент е 37%. Ако първата смяна започва с час по-късно, то втората ще приключва вечерта в 19:00, 20:00 или дори 21:00 часа, което е недопустимо.

Другият сериозен проблем идва от родителите. „На мен ми се обаждаха родители, които казват: „Ние тръгваме по-рано, от порядъка на 7:00 – 7:30, и на нас ще ни бъде по-неудобно, няма къде да оставим своите деца“, разказа Юлиян Петров. Той изтъкна, че това превръща училището и в социална институция и ако се въведе по-късен старт, държавата трябва да помисли за длъжностни лица, които да се грижат за децата в този „буферен период“ преди началото на часовете.

►Синдикатът: Има и други, по-важни проблеми

Юлиян Петров коментира и други спорни промени, които се обсъждат, като даването на право на кметовете и родителите да определят неучебни дни. Според него трябва да има мярка и ясен лимит, съгласуван с министъра на образованието.

По отношение на пълната забрана на телефони в час, той заяви, че това е „слагане на каруцата пред коня“. „Телефоните не са най-важни, макар че те са огромен демотиватор. Трябва да говорим за спазването на целия училищен правилник – за превенция на арогантността, на агресивните прояви, на отсъствията“, категоричен бе Петров. Той апелира родителите да бъдат партньори на училището в този процес.