Звукът на аборигените от Австралия: Музиката, която лекува… буквално (ВИДЕО)

Всички сме чували израза „музиката лекува сърцето”. Но в представата ни изникват романтични, успокояващи мелодии, често свързани с медитация. Хрумва ли ви обаче, че вибрациите от музиката на една аборигенска група от Североизточна Австралия може да са по-ефикасни от хапче? Със своя типичен инструмент, наречен ийдаки, група „Malawurr”, дума, която означава “семейство” на езика на Галпу клан, обикаля света като цяр за хората, нуждаещи се от мир и лечение на сърцата. Но съвсем не в преносен смисъл. За музикантите свещените мелодии са мост между културите. А тяхната мисия е „изцеление“ чрез звука. За това как австралийски аборигени могат да лекуват чрез музика в 21 век, разказват хора, които няма къде да срещнете - лишени от изкушенията на съвремието, от  материализъм и алчност. И носещи душа - обичаща родната земя и традициите. Душа, за която не притежанията, а духът е важен. Говорят братята Лари и Върнън Гурууиуи.

Здравейте! Как бихте се представили на нашите зрители с няколко думи?

Лари: Ние сме музиканти и за нас е важно да представим типичната аборигенска музика. Тя е близо до регето. Изпълняваме и пъб песни.  Обединяваме се с други изпълнители, доста често - от Африка. Обичаме да смесваме световете си.

Върнън: Да, обичаме да комбинираме стиловете, за да ги направим актуални.  Работим с хора от Индонезия и Нова Зеландия,  по този начин обогатяваме културите си и правим музиката си уникална.

А какво бихте могли да ни разкажете за вашата аборигенска култура?

Лари: Ние сме тясно свързани с родната си земя и животните, които я обитават. Музиката ни е дълбоко вкоренена в присъщите за племето ни неща.  Любовта към него ми беше предадена от баща ми. Дядо ми беше много мъдър човек, той вкорени ценностите в съзнанието ми.

Върнън: Можем да възпеем както земята, така и хората, живеещи на нея. Нашият баща се занимаваше с музика и откакто се помним, слушаме и свирим.

За тайните на съзнанието и уникалната операция с цигулка: Говори един от най-прочутите неврохирурзи в света (ВИДЕО)А какво може да ни разкриете за клана Галпу и песните маникай?

Лари: О, песните маникай са много въздействащи! Често разказват за природните феномени, за бурите, светкавиците и значението им като предзнаменование. В нашето творчество залягат теми като дъжда и облаците, защото за нашето племе природата е важна. Предадено ни е от предците ни и ние ще го предадем на поколенията напред.

Върнън: Текстовете ни възпяват водите, животните, родната земя и красотата ѝ… Общо взето можем да възпеем всичко на този свят по неповторим начин. Например, нещо толкова обикновено като течащата вода или морето може да бъде така хубаво представено, че да ви омагьоса. Винаги можем да си намерим нещо от природата, за което да започнем да свирим. Музиката за нас е всичко. За мен лично е много важно да предам музикалните си умения на своите синове, за да продължим уникалната си традиция. Току-що се завърнахме в Австралия след турне в Швейцария, където свирихме на  ийдаки. Това е традиционен австралийски аборигенски духов инструмент. Изработва се от дървесен ствол, издълбан от термити. Свири се чрез бръмчене с устни в мундщука, за да се създаде уникален, ритмичен звук.  А с него можем и да лекуваме.

Какви други инструменти използвате във вашата музика?

Лари: Най-вече ийдаки, по-специално - диджериду. Но важна част от нашата музика са и традиционните танци.

Върнън: В клана Галпу най-известният танцьор от мъжки пол съм аз. С брат ми единствени танцуваме и изпълняваме музика от племето ни. Аз съм последният професионален танцьор, като ще мога да предам занаята си на своите деца, тъй като съм най-малкият син на вожда.

„Изкуственият интелект ме спаси“: Среща с жената, която се превърна в робот, за да остане човек

Как разбрахте, че тази музика ще бъде вашият живот?

Върнън: Аз започнах да се занимавам с това, след като бях избран от по-големия си брат.  Още от много малък обожавах да танцувам и да пея. С времето той ми каза, че това трябва да е моето призвание, защото имам талант и уникални танцови движения. Освен това никога не съм се срамувал да говоря с всички, бях много общителен още от дете. Ние с брат ми усещахме в кръвта си ритъма на музиката и със сърце я изпълняваме, откакто се помним.

В документалния филм, посветен на вас - „Сутрешна звезда”, споделяте, че често лекувате с музиката си. Видео показва как свирите, допрели един от типичните си музикални инструменти до сърцето на сърдечноболна жена в болница в Лондон. Как точно може да обясните въздействието на музиката си върху хората?

Лари: О, да, определено ритъмът и вибрациите на нашата музика могат да лекуват. Тя просто вдъхва живот и изцерява болните. Това е доказано. Докато свирим на ийдаки, тялото усеща лечебното въздействие на вибрациите и чувства облекчение. Нашият баща беше лечител, той ни е предал знанията и уменията си за лечението чрез музика. Ние сме се посветили до голяма степен на неговото дело – понякога свирим за забавление, но друг път използваме дарбата си за лечение на болни.

Значи казвате, че лекувате само с енергията и вибрациите, които вашата музика излъчва? Тоест става дума за духовно лечение?

Лари: Да, точно така, нашето лечение не е чрез научен метод, ние умеем да лекуваме по духовен път.  Правим това, което сме научили от баща си. Той се уповаваше на Бог, а той му се доверяваше и му помагаше да лекува чрез музика. Татко ни възпита да помагаме на нуждаещи се, винаги когато имаме такава възможност. 

Върнън: Освен това баща ни беше миролюбец, апелираше за спиране на войните и за разрешаване на споровете по изцяло мирен път.  Най-важното за него беше да намерим спокойствие и мир чрез музиката, много силно ни вкорени това си разбиране и ние го разпространяваме. Докато беше млад, той бе умиротворителят в нашия клан, винаги съумяваше да разрешава споровете.

А кой е най-интересният случай, в който сте видели резултат от вашето музикално лечение?

Лари: О, много са случаите на излекуваните с ийдаки пациенти. Наричаме резултата „дъха на живота” - винаги се усеща, когато музиката ни е постигнала своя ефект. На хора от цял свят сме помагали със своите вибрации и ритми, включително в родината ни Австралия. Постоянно ни питат как точно успяваме, какво по-специално правим, каква е нашата тайна. Често отговарям, че това са мирът и спокойствието, които носим. Идваме от земя, където хората си произвеждат храната и я ядат прясна, не купуваме абсолютно нищо отникъде. От векове нашият клан живее на едни същи земи и се самоиздържа, като по този начин сме избегнали да се изкушим от новостите на съвременното общество. Баща ни се занимаваше и с история и успя да запази преданията за нашия клан, които продължават да се разпространяват и до ден-днешен.  Затова знаем за музиката не от книгите, а от живи източници. Нашите книги и речници са родната земя.

Върнън: По нашите земи живеят само добронамерени и миролюбиви хора, които предават чистата си енергия чрез музиката. Може в днешно време това да ви се струва наивно или дори невъзможно, но ние сме го съхранили. В австралийската индигенска култура съществува понятието „bush tucker” – това е нашата храна. Означава буквално „храна от буша” или „дива храна”. Това са растения, животни и други естествени източници, които се използват традиционно за храна от аборигените.  Обичаме да споделяме културата си по света и да разказваме за нея.

А виждате ли интерес от болници или учени от медицинската сфера, с които да споделяте опита си?

Лари: Да, учените проявяват интерес към нашата музика и метода ни на лечение на пациенти. Затова сме викани да помогаме с изцеряването на болни с различни диагнози. Разбира се, щом ни помолят, с брат ми веднага се съгласяваме да изпълним своята музика в помощ на нуждаещи се. И така вибрациите от инструмента ийдаки достигат до болното място и го третират. Често ни се случва пациенти да се разплакват, толкова много им въздейства. Ние ще предадем своите знания и умения на следващите генерации – сега го правя със своя внук.

Върнън: Никой не ни казва как да го правим, усещаме проблема на болния и го третираме с подходящите мелодии от нашата култура, които биха помогнали за конкретния случай. Обичаме да споделяме знанията си, за да помагаме навсякъде, където ни повикат. Самият инструмент ийдаки не е направен от машина, а от нашата земя. Понякога свирим в продължение на часове, докато болният не се почувства по-добре. Друг път след години неуспешно лечение идваме ние и успяваме да помогнем бързо. Това изглежда невероятно, но е факт.

Над 150 рекорда, една мечта: Кристиан Лопес - да прекрачиш границите на тялото и ума

А в това толкова модерно и технологично общество, как успявате да се опазите от изкушенията? Как се вписват традиционните ви аборигенски виждания в този свят?

Лари: Ами, ние живеем в свята земя и тя е преди всичко. Това разбиране ни е толкова вкоренено от съвсем малки, че нищо не може да го разруши. За нас най-свещеното е нашата земя и култура и съвременният свят не е успял да ни го отнеме, защото вярванията и духът ни са много силни.

Върнън: Обичаме да пътуваме по цял свят и сме запознати с всички нови технологии, но не се нуждаем от тях. Духът ни е напълно отворен към новото и различното и не го отричаме, но сме свикнали да живеем по коренно различен начин. Обичаме да споделяме културата и историята си и дори в момента го правим чрез новите технологии, тоест - те ни помагат.

Как живеят аборигените в 21 век? Кое е най-голямото недоразумение за вашата култура?

Върнън: Може би, че хората смятат, че трябва да разбират езика ни, за да почувстват музиката ни. Но това изобщо не е така - тя се усеща по своя ритъм и няма нищо общо с езика.

Лари: За нас музиката е нещо много важно и искаме да достига до всички. За нея не съществуват езикови бариери. Тя може да бъде пресъздадена чрез танци и специфични вибрации, но никога ограничавана.

Когато пътувате и свирите в чужбина, как балансирате споделянето на културата с опазването на свещеността ѝ?

Лари: Много важно е за нас музиката ни да обединява. Определено споделяме само част от културата си, има една своеобразна граница, която поставяме, защото не можем да разкрием всичко. За сметка на това разказваме истории за нашите предци. Не можем да правим бизнес от свещените тайнства на културата си.

Върнън: Разбира се, няма как да споделим свещените и лични традиции и тайнства от нашия клан, защото те са запазени за членовете му. Но доколкото е възможно, винаги се стремим да приближим хората към културата си. Трябва да я опазим на всяка цена.

А за какво мечтаете?

Лари: Мечтая да продължа да изпълнявам музиката, която обичам, докато съм жив и да предавам културата си по света чрез нея. Да правим колаборации с други музиканти и да радваме хората. Силно се надявам музиката ни да има и омиротворяващ ефект и да успокоява съзнанието и сърцата на хората. Дано по някакъв начин успеем дори с малко да допринесем за един по-мирен свят. Да лекуваме не само телата, но и умовете на хората, с дарбата и знанията, които са ни дадени свише.

И за финал, моля ви изсвирете ни нещо типично за вашата култура.

Лари: Разбира се, ще изпълним част от своята музика за българските зрители. Ще чуете прекрасния лечебен звук от нашия музикален инструмент и аз ще ви попея.

Върнън: А аз ще ви изсвиря нещо на инструмента си ийдаки.

Автор: Цветина Петкова