Непристъпната Северна Корея отвътре: Говори екскурзовод, посетил страната над 30 пъти (ВИДЕО)

Северна Корея често е обект на критики от международната общност. Според Комисията на ООН по правата на човека (доклад от 2014 г., потвърден в последващи резолюции) в страната има систематични нарушения на човешките права – включително масови арести, цензура, ограничения на свободата на движение и съществуването на политически трудови лагери. Amnesty International и Human Rights Watch често докладват за репресии срещу несъгласни с режима, забрана на независими медии и силна изолация на населението от външния свят.

Според мнозина е невъзможно или поне много опасно да се погледне отвъд тези разбирания, но една британка се осмелява да разбие представите, отивайки там над 30 пъти. Най-напред като турист, пленена от стремежа, че понятието „невъзможност“ е лишено от съдържание, когато си убеден, че можеш да разбиеш стереотипите. След това и като екскурзовод, показвайки непознатата страна на едно място, което все още не се е открило към света. В ексклузивно интервю за nova.bg Зоуи Стивънс споделя, че там има какво да се види, но има особености, с които трябва да се съобразяваш, за да може да се върнеш отново.

Интервюто отразява личния опит на Стивънс и не следва да се възприема като пълна картина на политическата и социална реалност в страната.

Зоуи, ще започна от детството ти в Ливърпул. Какво беше то?

Израснах в семейство от работническата класа, в Ливърпул повечето са такива. Отгледа ме единият ми родител, като ваканциите си прекарвахме на къмпинг в Уелс. Така че до 15-годишна възраст не бях излизала никъде в чужбина. Имах привилегията да посещавам частно училище – със стипендия. Майка ми беше постоянно заета с нещо – тя е много амбициозна и мотивирана жена. Винаги ме е окуражавала да съм независима, за което може би сега съжалява малко.

А какво те вдъхнови да изследваш света извън Обединеното кралство? Помниш ли първото си пътуване?

О, да, помня го много добре! Когато бях в гимназията, моите приятели буквално ме заведоха в чужбина. В мен обаче вече се беше зародило любопитство към изучаването на нови езици. То беше подтикнато от стремежа ми да съм способна да комуникирам с различни хора от цял свят. И така, заминах за две седмици на лятна почивка в Испания, където през цялото време бях със слушалки и учех испански от видеоклипове. Много обичам да опознавам чужди култури.

Как реши да се преместиш в Азия – най-напред в Китай и Япония? Какво предизвика тази голяма промяна?

Определено голям фактор за това решение изиграха познанията ми по тамошните езици. В университета учех немски, но определено ми се искаше да науча някой по-екзотичен език, за да мога да си говоря с местните, когато посетя страната. Отдаде ми се възможност да започна с японския. Честно казано, 99% от колегите ми обожаваха японската култура - харесваха анимета или фолклора на страната. Когато заминах за Япония, вече бях очарована от страната, исках да изследвам културните различия и обществото ѝ. Определено научих много неща там, особено да уважавам повече възрастните. Впоследствие живях в Китай, а сега съм в Тайван. Голяма част от последните 10 години съм прекарала на изток.

Кое е най-впечатляващото културно различие, което срещна в Азия?

В Азия всичко е много различно от Европа. Онова, което промених със сигурност от своята британска същност, беше да правя по-малко неща за другите, да мисля повече за себе си. Да си британец означава постоянно да опитваш да угодиш на другите. Може би това е по-малко заложено в азиатската култура, но специално в Китай почувствах, че мога спокойно да споделя какво не ми харесва, в момента, в който го почувствам. И то, без да се тревожа дали ще обидя някого. Определено на запад сме доста по-чувствителни, докато на изток можеш без проблем да си по-директен. Сега, когато говоря с британските си приятели, все се опасявам да не ги обидя, защото вече свикнах да не си меря толкова приказките, както преди. Бих казала обаче, че най-голямата разлика с Европа е безкористността и липсата на егоизъм в Азия. Може би звучи като стереотип, но наистина това културно различие е много осезаемо.

А какво отключи конкретно интереса ти към Северна Корея? Това все още е една нетипична за посещение дестинация. От първо лице – какво е да пътуваш до там?

Историята започва от периода ми в Япония. Беше по времето на бежанската криза в Европа, когато в Обединеното кралство имаше терористични атаки. Тогава всичките ми познати обясняваха, че искат да посетят родината ми, но в момента било твърде опасно. За мен беше адски странно да чуя, че точно Англия е определена като рискова и реших да посетя държава, за която съм чувала, че е ужасяваща – така в ума ми най-напред изникна Северна Корея. Оказа се, че хората там са много сърдечни, а никой не говори за тях, за сметка на политиците и диктатора. Така с времето у мен се зароди желанието да покажа именно обикновените севернокорейци. 

Първоначално си само един обикновен любопитен турист, но започваш работа като екскурзовод в Северна Корея, нали?

Да, все още го правя, но в момента съм в Тайван. Посещавала съм Северна Корея над 30 пъти в продължение на 7 години.

Попадала ли си в опасни ситуации заради множеството рестрикции в страната? Нарушавала ли си закона, без да знаеш, че го правиш?

Честно казано, не съм. Но по време на пътешествията ми като екскурзовод съм забранявала на мои туристи да правят снимки на определени места, на които това не е позволено. Правилата в страната са много ясни и ако не ги спазваш, най-напред следват две предупреждения, а при трето провинение вече понасяш съответните санкции. Случвало се е и да конфискувам фотоапарати и камери, защото, когато знаеш, че нещо е забранено и умишлено продължаваш да го правиш, това вече показва лоши намерения. Не отиваме там, за да създаваме главоболия на местните, с които работим и чиято родина посещаваме, а за да разгледаме страната, уважавайки правилата ѝ. 

Ти създаваш онлайн съдържание, което достига до милиони потребители в социалните мрежи. Получавала ли си забрани да качиш нещо конкретно или може би препоръка да го свалиш?

О, да, признавам, че винаги е имало правила, които е трябвало да спазвам, но съм била информирана за тях. Има няколко основни – не можеш да заснемаш военни, както и строителни обекти, статуи или портрети с лика на лидерите на страната. Важно правило е да не се снима и вътре в галерии или музеи, но това важи и за редица други държави по света. Аз внимателно подбирам съдържанието си, така че да показва уважение към Северна Корея, тъй като искам да се върна обратно. Чета коментарите, които ме призовават да покажа концентрационни лагери и гладуващи хора, но аз не съм ставала свидетел на тези неща, макар за някои това да е странно. В никакъв случай не твърдя, че Северна Корея е цветя и рози.

А кое е най-впечатляващото нещо, което видя там? Или може би ще ни разкажеш любопитна история?

Всеки път, когато съм в Северна Корея, пътувам с автобус. Местните също много обичат да го правят, това е любимият им начин на придвижване. Те смятат, че заради това, че автобусите са отоплени и климатизирани, дават на туристите едно уникално обслужване. Чужденците обаче искат да обикалят пеша и постоянно питат може ли да се разходим тук или там, а севернокорейците изобщо не разбират защо не искат да пътуват с автобус. Всеки път им обяснявам, че ходенето те приближава повече до културата и страната, но все пак недоумяват. Моя севернокорейска колежка екскурзовод беше на форум във Виетнам и когато се завърна, ми каза: „Зоуи, най-накрая разбрах! Разходките ти помагат да усетиш атмосферата на местната култура“. Това ми напомни за същината на работата ми – да бъда културен мост между страните и да ги сближавам, макар да са толкова различни понякога, че едва се разбират. 

Някои хора те обвиняват, че показваш твърде позитивна страна на Северна Корея, загърбвайки проблемите там. Дори казват, че правителството ти заплаща за това. Как отговаряш на тези твърдения?

Никога не съм получавала пари от правителството на Северна Корея, не познавам местните политици. Намирам такива твърдения за смешни, защото едни твърдят, че съм агент под прикритие на ЦРУ, а другите – че съм вербувана да показвам само позитивния имидж на Пхенян. А аз единствено опитвам да подбирам съдържание, което ще пасне на моята цел като екскурзовод и инфлуенсър, на това, което се стремя да предам, пътувайки до различни дестинации. Моят профил не е политически обвързан, той принадлежи на любител пътешественик. Такива хора никога не ходят някъде, за да показват лошите страни на някоя държава, напротив. В Индия например има много гета, но отивайки там, всеки екскурзовод се стреми да покаже красивата култура на страната. В случая със Северна Корея изцяло разбирам етичните съображения на хората, които ме следват, но не крия, че не споделям някои неща, защото искам да мога да се върна отново. 

И след повече от 30 пътувания до Северна Корея, кое е най-незабравимото ти преживяване там? Извън Пхенян, какво още може да се види?

Моето любимо място там е град Нампхо, който се намира на западния бряг, на територията на провинция Южен Пхьонан. До 2004 г. е директно управляван град, а днес има специален статут. Там се намира и един от любимите ми курорти. Има възможност за много разходки между различните обекти в него, но винаги трябва да носиш телефона си с теб, защото територията е много голяма и ако не я познаваш, можеш лесно да се изгубиш. Неведнъж съм си правила барбекю с продукти от местния супермаркет, така сме прекарвали прекрасни вечери под звездите с туристите, които съм водила там.

Като любим свой спомен мога да отлича навечерието на Нова година през 2020-а, когато се бяхме събрали в последните минути на годината на централен площад в Пхенян, за да отпразнуваме новия цикъл.

Кадри: Instagram - zoediscoversnk/zoediscovers 

В следващите години планираш ли да продължиш да се връщаш там, или може би искаш да включиш друга страна в подобен проект?

О, да, определено смятам да се върна там. В момента финализирам докторантурата си в специалност „Политика и медии“, а темата ми, разбира се, е свързана именно със Северна Корея. Определено се интересувам и от други страни, които са били по някакъв начин свързани с клеймото „опасни или рискови“. Например вече започнах да правя турове из Афганистан, за да покажа красотата на тази страна. Сирия, Ирак и Либия също са в списъка ми. Щастлива съм да мога да покажа хубавото на такива държави, които са познати главно в негативна светлина.  Никога не бива да пренебрегваме истинските хора по тези места за сметка на външни фактори. Моята мисия е изцяло хуманитарна.

В началото на разговора сподели, че скоро ще дойдеш в България. Разкажи ни повече, как планира това пътуване?

Честно казано, когато планирам да посетя дадено място, никога не съставям точен маршрут и не набелязвам конкретни забележителности. Моят стремеж е да посетя всяка една страна по света и България е следваща в списъка ми. Ще прекарам около седмица там и се надявам да видя възможно повече типични за страната неща. Основната ми цел е да поговоря с местни хора, за да опозная манталитета им. Не съм по музеите, а по-скоро по преживяванията. Надявам се да се видим и да ме заведеш на интересни места.

Разбира се, очакваме те тук! Много ти благодаря! 

За мен беше удоволствие! Ще се видим скоро в България!

Автор: Цветина Петкова