Някои от тях се учат да четат нотите върху белия лист още докато пишат първите си букви. При други копнежът да свирят в редиците на симфониците припламва по-късно, но никога не угасва. А сред най-младите музиканти в редиците им са онези надежди, които са се докоснали до световната сцена – но избират България.

Звезделина, Слав, Борис и още 90 от най-добрите музиканти, които България някога е имала, са лицата на Симфоничния оркестър на Българското национално радио днес. От години тази сбъдната мечта им струва скъпо. И от години търсят начин да бъдат чути. Първо свирят извън залите – на открито, за да може всеки случаен минувач да ги види и чуе. Преди месеци съкращават концертната си програма. Но решават – за да не лишават своята публика, да открият този сезон от сцената на зала „България” с пълна програма, но.… с жълти жилетки.

„Представете си – за да излезем официално в стачни действия, ние трябва да се лишим от заплатите си. И докато има хора, които могат да си го позволят, голяма част от нашите колеги не биха рискували това, защото ще лишат семействата си и децата си от препитание, което е невъзможно”, казва тимпанистът Борис Будинов.

Грандиозно откриване на 40-ата Аполония с концерт на Симфоничния оркестър на БНР

Невъзможно обаче се оказва и да живеят нормално със същите тези месечни възнаграждения – като музиканти в Симфоничния оркестър на БНР, създаден в средата на миналия век.

Цигуларката Звезделина Халтъкова разказва, че съпругът ѝ също е музикант: „Двама музиканти, двама цигулари в групата на първите цигулки в БНР – и нашите две заплати, за да бъдем съвсем коректни, са около 3000 лева заедно. Ние имаме две деца и живеем в София. Обидно е, унизително е”.

„Има колеги, които са работили като таксиметрови шофьори, като продавачи,  като чистачи, колкото и да е унизително – в крайна сметка човек трябва да оцелее по някакъв начин”, допълва Борис Будинов.

Проблемите на радиосимфониците един по един ги затрупват лавинообразно. Недофинансирането прозира сериозно в това, с което музиканатите се изразяват най-ясно - техните инструменти. Оказва се, че възрастта на част от музикалните инструменти достига 60 години.

„Ние сме изправени пред огромния проблем да губим кадри. Филхармонията и операта, колегите от провинцията, които са към Министерството на културата – те ползват съвсем различна формулировка и съвсем различна технология на финансиране, експандират култура непрекъснато из цялата държава, в Европа, а ние буквално сме затворени в буркан”, разказва Слав Славчев, който свири на обой.

Концерт-протест на БНР, музикантите искат по-високи заплати

И допълва: „Жужим – четири музикални състава, четири професионални музикални състава жужим в един буркан – и е парадокс, че Симфоничният оркестър  на БНР се принуждава да прави концерти в студиото – в Първо студио, поради липса на средства, защото наемът на зала „България” е непосилен за бюджета, който ползваме”.

А каква е цената да посветиш живота си на музиката и в един от тези културни институти? И дали и там да си оркестрант не е въпрос на оцеляване? Екипът на NOVA влиза и в Плевенската филхармония.

Когато не свири, барабанистът Николай Колев отговаря за звука, пък бил той съставен не от ноти, а от думи -  в ефира на „Дарик Радио” в Плевен. Казва, че му се налага да работи на две места от любов към професията, но и в подкрепа на максимата „музикант къща не храни“.

Директорът на Плевенската филхармония – Любомир Дяковски казва, че с музикантите постоянно обикалят из страната и срещат хора, жадни за култура. Дяковски допълва: „Това е смисълът. И да, може да го наречем будителство също”.

И въпреки това от Плевенската филхармония споделят, че годината е била трудна за тях, защото във финансов план били на ръба.

„Това са едни пари, които се харчат за бъдеще време. А ние искаме да харчим или да взимаме,  все едно е как ще го формулираме в момента, едни пари към днешна дата. Тоест, дългосрочната перспектива е нещото, което, никой не се съмнява, че липсва в нашата политика, за съжаление”, категоричен е и диригентът на Симфониетата във Враца – Христо Павлов.

Според музикалния директор на БНР Марио Ангелов, основен проблем е, че радиосимфониците нямат отделно финансиране: „В момента аз не виждам никакви резерви,  които Българското национално радио може да отдели, за да продължим да съществуваме и да вършим своята работа”.

От ръководството на радиото казват, че най-накрая се виждала светлина в тунела.

От Министерството на културата уверяват, че ще предложат законодателни промени, с които да изпълнят исканията на музикантите от БНР за съвместно финансиране. И то от следващата година. За останалите симфоници от т. нар. Държавни културни институти държавата обещава по-гъвката методика за финансиране в бъдеще.

А вярват ли музикантите на обещанията и има ли опасност да се откажат от мисията си и да изберат тишината? Гледайте в „Темата на NOVA”.