„Непознатите земи”: Приказки от Копенхаген - градът, който се превърна от грозно патенце в красив лебед

Наричат Копенхаген приказния град - не само заради архитектурата, но и защото пази спомена за Ханс Кристиан Андерсен. Подобно на неговата приказка за грозното патенце, датската столица преминава през собствен път на трансформация - от сив, индустриален град, страдащ от бедност и замърсяване през 19 век, до една от най-зелените и щастливи столици в света днес.

В деня на заминаването ми в България още е лято, но там, където отивам, дъждовете са почти всекидневни, а културата и начинът на мислене - коренно различни. Пристигайки в Копенхаген, първото впечатление е, че въпреки очакванията за дъжд, времето е хубаво, а дори в 21:30 вечерта все още има дневна светлина.

„Непознатите земи”: Мексико — древна и пъстра земя на легенди, шамани и цветове

Историята на града е неразривно свързана с Ханс Кристиан Андерсен, който е черпил вдъхновение от неговите улици. В приказката "Грозното патенце" авторът оставя посланието, че трудностите са част от растежа, който ни прави по-мъдри и по-силни – съдба, която споделя и самата датска столица.

От завод за боклук до ски писта: Зелената трансформация

Днес Копенхаген е един от най-зелените градове в света, с амбицията да се превърне в първата въглеродно неутрална столица. Ярък пример за това е CopenHill – топлоелектрическа централа, която изгаря битови отпадъци, без да отделя вредни газове, като произвежда електричество и топлина за стотици хиляди домакинства.

"Стоим върху завод за боклук, който изгаря 400 хиляди тона годишно и захранва 150 хиляди домакинства. Самото съчетание на полезното с приятното прави хората щастливи", обяснява Янчо Стойчев от Explorers Club Bulgaria. На върха на сградата е изградена изкуствена писта за ски и сноуборд, а покривът е покрит с растителност, превръщайки индустриалния обект в място за отдих.

Малката русалка: Тъжна приказка, превърната в символ

Друг емблематичен символ на града, вдъхновен от Андерсен, е статуята на Малката русалка. Висока 125 сантиметра и изработена от бронз в началото на 20-и век, тя привлича над милион и половина туристи годишно. "Да дойдеш в Копенхаген и да не видиш Малката русалка е като да отидеш в Рим и да не видиш папата", казва Янчо Стойчев.

Той разкрива и интересни факти около създаването ѝ: главата е прототип на известната балерина Елън Прайс, но тъй като тя отказала да позира гола, за тялото е послужила съпругата на скулптора. Макар приказката да е с тъжен край, статуята се е превърнала в символ на Дания. През годините е била обект на девет опита за вандализъм, включително отсичане на главата и ръката, но винаги е била възстановявана.

Живот на две колела и непретенциозен лукс

Карането на велосипеди в Копенхаген е не просто хоби, а основен начин на придвижване. Градът разполага с над 400 километра велоалеи, а инвестициите в тази инфраструктура започват още през 70-те години на миналия век. "60-70 процента от хората се движат с колела, няма задръствания. Хората живеят напред във времето", споделя Янчо.

Разходката с колело из града разкрива уникалния му характер. Бивш месарски цех е превърнат в една от най-добрите бирарии, запазвайки автентичния си индустриален вид. "Без излишен декор и интериорни решения, направо са вкарали инсталациите за бира. Даже плочките си седят, за да се мият лесно с пароструйката", обяснява Панайот, българин, живеещ в Копенхаген. Тази непретенциозност обаче не означава, че е евтино - една кана бира струва около 100 лева.

Щастието като държавна политика

Според Панайот, причината датчаните да са толкова щастливи се крие в усещането, че държавата стои зад тях - със социални жилища, програми и курсове. "Майка ми, още по време на соца, ми е казвала, че в България е супер, само в Дания е по-добре. Това го виждам с пълна сила", споделя той. Високото качество на живот, социалната сигурност, ниската престъпност и голямото доверие в институциите са в основата на щастието на нацията.

По стъпките на викингите

Разбира се, Дания буди асоциации и със свирепите мореплаватели - викингите. В Националния музей на Дания обаче става ясно, че митът за тях като кръвожадни войни не е напълно верен. "Като цяло, викингите, както ги познаваме, са били пирати, а не професионални бойци. Те излизали, плячкосвали и просто бягали с плячката. Били са предимно селяни", обяснява Густав, експерт от музея.

Колекцията от рунически камъни разкрива друга страна от тяхната култура – те са били издигани като паметни плочи в чест на починали роднини с надписи като: "Този камък бе издигнат за моя син, който беше добър човек и ние го почитаме".

Днес все още могат да се срещнат истински викинги - хора като Айрик и Ингвар, които пазят традициите на своите предци. Техните истории обаче ще бъдат разказани в следващия епизод на "Непознатите земи".