Наистина ли Северозападът вече не е най-бедният регион?

Северозападът е и ще остане много дълго време най-бедният регион не само в България, а и в цяла Европа. Това обяви в предаването „Ревизия” по NOVA NEWS преподавателят доц. Косьо Стойчев. Той коментира излязлата през миналата седмица новина, че Северозападният регион вече не е най-бедният у нас и в Европа, защото е изпреварен от Южния централен регион в непрестижната класация.

По думите му, новината не е фалшива, но е резултат от променена методология, която не отразява реалните събития в регионите.

„Когато регионалната статистика се води така, че да се прикриват различията, е възможно да се получи така. Но реално - северозападният регион още много дълго време ще остане най-бедният не само у нас, но и в Европа", подчерта доц. Стойчев.

Според него Северозападният регион има потенциал - в културен, туристически и икономически план. Има обаче и проблем със свързаността.

„Няма как една инфраструктура, която в продължение на десетилетия е била зле, за една нощ да стане добре”, каза доц. Стойчев.

Що се отнася до Южния централен регион, в който влиза и Пловдив, там проблемът е друг:

„Главната причина за това е много лошото представяне на Родопите. Най-депресивния град, освен в Северозапада, е областният център Смолян и целите Родопи. Зле са показателите, свързани с далечната периферия на Пловдив. Той обра демографския потенциал, но останалата част на региона не може да се справи”, каза доц. Стойчев.

Все пак решение има:

„Има два изхода от създалата се ситуация. Първият е административно-териториална реформа и реформа на местното самоуправление. Няма в момента никакви инвестиционни проекти, които да се реализират в момента без подкрепа на централната власт. Не можем да говорим за решения, които са базирани на местния капацитет, това е абсурд в нашата страна. Господата кметове на общини прекарват половината седмица в София по кабинетите на министрите. Това е дефект на местното самоуправление", заяви доц. Стойчев.

Евростат: Южен централен район е с най-висок риск от бедност в България

Регионалната драма на дисбалансите 

Според данните на „Евростат” най-беден е Южният централен район, който включва областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, е най-бедният.  Изследването, изчисляващо хората с доходи под прага на бедност, показва, че в този регион 28,8% от хората живеят с пари, които са под необходимият минимум.

На национално ниво България отново заема първо място в ЕС по дял на населението в риск от бедност - 21,7% през 2024 г. Това е увеличение с 1,1 процентен пункт спрямо предходната година и означава, че малко повече от всеки пети българин живее с доходи под 60% от средния разполагаем доход след социални трансфери.

През 2023 г. страната бе на четвърто място, след Естония, Латвия и Румъния. След България в негативната класация на ЕС се нареждат Латвия (21,6%) и Литва (21,5%). Най-нисък риск от бедност през 2024 г. имат гражданите на Чехия (9,5%), Белгия (11,4%) и Дания (11,4%).

В общоевропейски план 16,2% от населението, или 72,1 милиона души, са изложени на риск от бедност — дял, който остава непроменен спрямо 2023 г.

По райони за планиране картината в България е силно неравномерна. Докато Южният централен район отчита най-високи нива на бедност, Югозападният район, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София, отново е с най-нисък риск - 13,8%. За втора поредна година обаче нито един български район не влиза в топ 10 на най-бедните в ЕС. Днес, по данни на НСИ средната работна заплата в страната е в диапазона 2440-2580 лв. брутно, докато в София - градът първенец, тя достига над 3400 лв. Тази ножица е огромна, защото трябва да имаме предвид, че градовете като Варна, Пловдив, Бургас, а и самата столица, рязко вдигат нагоре средното ниво за страната.

То е необективно, защото не измерва медианна, а средна заплата. Това не е наистина просто средното ниво, то се влияе от големите числа в статистиката. Например в Хасково, Видин, Разград, Търговище средните заплати просто не превишават 2000 лв. бруто. Ножицата е огромна и е проблем.