Експерт: Беше важно да влезем в еврозоната с редовен бюджет

Много години е било нормално да се кара с миналогодишен бюджет, но тази година не е нормална заради еврото. Беше важно да влезем в тази година с бюджет, който е направен за еврото. Винаги първи 6 до 8 месеца са специфични и ние трябваше да го направим.
Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS икономистът Светлин Танчев. Той коментира факта, че вече е напълно ясно, че България ще влезе в еврозоната с удължителен закон за бюджета и че нов такъв няма да бъде приет до Нова година.

"Безспорно това, което беше представено имаше забележки по него. Изненадах се защо по този начин се опитаха да го наложат и прокарат, когато видяхме, че ефектът от данък дивидент, например, беше едва 1 млн. лв.", коментира експертът.

Каримански: Няма да има проблем да влезем в еврозоната без правителство

Какво обаче означава това, че нов бюджет няма да има? Какви са плюсовете и какви са минусите на удължителния закон?

"Плюсовете са, че няма да се харчи повече. Това, което се е харчило - ще се харчи и сега. Пенсиите се актуализират в средата на година и това значи, че проблем тук няма. Що се отнася до минималната работна заплата - тя ще остане засега тази, която действа в момента. Хората на минимална заплата, които ги касае, не трябва да се притесняват, защото когато се приеме новия бюджет ще вземат парите си", обясни той.

Според Танчев интересното е, че България трябва да се съобразява и с новите геополитически реалности и предизвикателствата на ИИ.  "Светът тази година, а и не само тази година, е в динамична ситуация, не само от гледна точка на геополитиката, но и заради изкуствения интелект. Много хора смятат, че това е по-голямо събитие от самия интернет и ние сега трябва да се позиционираме в тази сфера. Държавите, които внедрят този тип технология, те неминуемо ще растат експоненциално. Ние сме без посока, но ние сме млада демокрация и тепърва ще учим своите уроци", смята икономистът.

► Коментар на водещия: Новото нормално

През последните години свикнахме да наричаме дефицитите и дълговете новото нормално. Поне  в "Ревизия" ги наричаме така на шега, за да подчертаем колко всъщност са ненормални те. Българската икономика обаче има навика, особено напоследък, да се движи по ненормални правила и за тях говорим днес. Например - напълно ненормално е да имаме публични средни заплати, които превишават тези, давани от частния сектор. А е така в цялата страна, понякога - за някой и друг месец - изключение прави София, но и там разликата е толкова малка, че е срамно да я вадим пред скоби. Разбира се, че е ненормално да сме страната номер 1 по показател - заплати към БВП на служителите в МВР на глава от населението, но да не можем да намерим 300 милиона за младите лекари.

Разбира се, че е ненормално да раздаваме на държавните ни дружества по 3 - 4 млрд. лв. да строят магистрала "Хемус" - вече никой не знае колко години - и да ни се хвалят, че наскоро пуснали 3 км от нея - "О, Боже цели 3 км!". Междувременно  не можем да построим една-единствена детска болница. Разбира се, че е ненормално да се хвалим пред града и пред света, че имаме невероятно ниски данъци, но общата ни данъчно-осигурителна тежест да е над 40%, всяка година да се вдига максималния осигурителен доход, но да не се вдига максималната пенсия. Този списък може да продължи до утре, но днес говорим за най-новото ни, и лично мое любимо, най-ненормално - всяка година проектобюджетът да е по-лош от предходната и всяка година, когато дойде време да мислим дали пък да не влезем в следващата със закон за удължаване, да се надяваме да стане точно това, защото просто проектът на истински бюджет е зле.

Малко е сложно, но и състоянието на фиска на страната е сложно, напрегнато дори, както биха казали икономистите. И ето че отново сме тук - молим се да имаме удължаване на бюджета и да не приемаме проектът, просто защото е калпав. Не че действащият бюджет не е, просто е по-малко калпав. Така стигаме до последното ненормално, но то не се отнася само за финансите, а за всички сфери в нашия живот - да си изберем по-малкото зло. Но, уважаеми зрители, по-малкото зло отново е зло. И обикновено има навика да расте, докато стане голямо. Точно както дълговете и дефицитите.

Наистина ли Северозападът вече не е най-бедният регион?

Например, по време на пандемията или голяма рецесия държавата трябва да харчи повече – за помощи на хората, за запазване на работни места, за здравеопазване. Тогава дефицитът действа като буфер – стимулира икономиката, помага на хората да преживеят трудните времена. Повечето икономисти казват, че в лоши години дефицитът е добре, стига после, в добри години, да се върне към баланс или дори излишък.

Но проблемът идва, когато дефицитът стане хроничен – всяка година, дори когато икономиката расте и приходите са добри. Тогава дългът се натрупва бързо, лихвите по него стават все по-големи и един ден може да се окаже, че голяма част от данъците ни отиват само за плащане на стари заеми, вместо за училища, болници или пътища.

В България, например, дефицитът често е около 2–4% от БВП в последните години. Според правилата за еврозоната той не трябва да надвишава 3%, а дългът – 60% от БВП. Когато сме под тези граници, имаме свобода, но ако ги прехвърлим постоянно, рискуваме по-високи лихви, по-нисък рейтинг и по-малко доверие от инвеститорите.

Накратко: дефицитът не е сам по себе си лош – той е инструмент, като кредит за къща или кола. Използва се, за да инвестираме в бъдещето или да преживеем криза. Но ако го ползваме всяка година за текущи разходи, без да мислим за връщането, един ден сметката идва. И тогава плащаме всички ние – с по-високи данъци, по-малко услуги или по-висока инфлация.
Затова е важно да следим не само колко харчи държавата, а и за какво, защото, в крайна сметка, тези пари са наши.

Повече гледайте във видеото.