Пипи Дългото чорапче се е родила, за да се противопостави на Хитлер

Тя е пакостливото червенокосо шведско момиче с плитките, което светът познава вече осем десетилетия. От 1945 г. насам "Пипи Дългото чорапче" не слиза от класациите за най-продавани книги, но продължава да вдъхновява филми, мюзикъли и нови поколения читатели. Днес компанията, стояща зад „Падингтън“ и филмите за Джеймс Бонд, подготвя нов кинематографски проект на историите за нея.

Малко известен извън Швеция обаче остава фактът, че Пипи е създадена в едно от най-мрачните времена на ХХ век – по време на Втората световна война, в сянката на Хитлер и Сталин. Според германския режисьор Вилфрид Хайке, автор на новия документално-игрален филм „Един свят, полудял – военните дневници на Астрид Линдгрен“, Пипи никога не би съществувала без войната.

„След години работа по този филм съм напълно убеден, че Пипи е дете на войната“, казва той.

Лентата представя три поколения от семейството на Линдгрен – дъщеря ѝ Карин Нюман, внучката Аника Линдгрен и правнука Йохан Палмберг. Възстановките включват сцени с актрисата София Пекари в ролята на писателката, като всяка дума, която героинята ѝ изрича, е взета дословно от писма, дневници или публични изказвания на Линдгрен.

Стивън Кинг е най-забраняваният автор в американските училища

През 1939 г. тя води сравнително спокоен живот в Стокхолм – домакиня в началото на 30-те си години с две малки деца. Швеция остава неутрална във войната, но Линдгрен била яростен противник на нацизма и следяла новините непрестанно. Тя събира изрезки от вестници и скоро започва тайна работа в пощенския контролен център, където отваря и чете частни и военни писма.

Именно там тя научава за депортацията на евреи към лагерите на смъртта. В дневниците си, които започва да води през този период, пише за съдбата на бежанците. През май 1941 г. отбелязва, че хиляди евреи са транспортирани при ужасяващи условия, а Полша се превръща в огромно гето.

 „Докато четеш за това във вестника, можеш донякъде да не го приемеш за истина. Но когато го прочетеш в писмо – страхът става съвсем реален“, пише тя.

Дневниците ѝ (17 малки тетрадки) са открити в апартамента ѝ в Стокхолм и публикувани чак през 2015 г., повече от десетилетие след смъртта ѝ. Според Хайке именно те са основата, без която детските ѝ книги не биха съществували.

Името „Пипи Дългото чорапче“ е измислено от дъщеря ѝ Карин. Линдгрен започва да разказва истории за героинята, за да разсейва момичето по време на честите му боледувания. През 1944 г., прикована на легло след травма, тя вече се заема сериозно с писането на първата книга.

Създаването на Пипи съвпада и с лична криза – бракът на Линдгрен се разпада, а съпругът ѝ иска развод. Писането се превръща в нейно убежище и източник на сила. „Тя почувства, че има нещо свое – и това я направи отново силна“, казва Хайке.

Линдгрен вярва дълбоко в значението на детското възпитание и в нуждата децата да израстват свободни, критично мислещи и добри. В Пипи тя влага много от себе си – независимост, устойчивост, чувство за хумор и състрадание. Както отбелязва правнукът ѝ Йохан Палмберг, тя умеела да говори с децата на техния език и да задава „интересни детски въпроси“, а не скучни въпроси на възрастните.

Авторка на бестселъри беше простреляна от полицията и обвинена в опит за убийство (ВИДЕО+СНИМКА)

Според него успехът на „момичето с плитките” през 1945 г. се дължи на нейния ведър индивидуализъм. „След години на страх и авторитаризъм тя е глътка свеж въздух – пълната противоположност на нацистката идеология и диктатурите“, казва той.

80-годишнината на Пипи Дългото чорапче се отбелязва с множество събития по света. „Нейната независимост, доброта и щедрост са нужни повече от всякога“, убеден е Палмберг.

Филмът „Един свят, полудял – военните дневници на Астрид Линдгрен“ се излъчва в Швеция, ще тръгне по кината в Германия през януари и ще бъде показан на фестивала CPH:DOX в Копенхаген през март.