Случаят „Ивет Лалова”: Може ли атлет да докаже невинност 10 години по-късно

След вчерашната новина за положителната допинг проба на Ивет Лалова от Олимпиадата в Рио през 2016 г., спортната общественост и експертите насочват вниманието си към процедурите за защита и въпроса как се доказва истината десетилетие по-късно. В пробата на лекоатлетката е открит остарин след повторен анализ с нови, по-съвършени методи.

Повторното тестване 10 години след игрите в Бразилия е обхванало и останалите олимпийци, като освен при родната лекоатлетка, забранени вещества са открити при още 6 спортисти от различни държави.

Според главния лекар на олимпийската ни делегация в Бразилия д-р Стефан Стругаров най-вероятната причина за наличието на веществото е неговото присъствие в хранителни добавки, без то да е било обявено в състава им. Остаринът е хормонален модулатор, забранен от Международната допингова агенция от 2008 г. насам, който често попада в организма на спортистите без тяхно знание.

Допинг тест показа забранено вещество в проба на Ивет Лалова от 2016 г.

„Аз съм изненадан и ядосан, че се хвърля петно върху Ивет. Тя винаги е била атлет за пример“, коментира д-р Стругаров, който е бил главен лекар на българските спортисти в Олимпиадите между 2004 и 2024 г. Той обаче подчертава, че административната битка ще бъде изключително тежка. За да докаже невинност чрез замърсена добавка 10 години след събитието, спортистът трябва да представи оригиналната опаковка за анализ. „Трябва да има първо отворена опаковка от веществото и още една неотворена от същата серия, за да се направи анализ. А това смятайте, че не е възможно след 10 години“, поясни медикът.

►Защо пробите се отварят сега?

Въпросът защо проверките се правят десетилетие след игрите намира отговор в технологичния напредък. „Голяма част от пробите се замразяват за неопределен срок. Когато се открие нов метод за изследване, те могат да се тестват отново за субстанции, които са били незабележими със старата техника“, обяснява антидопинг офицерът д-р Здравко Тарълов.

Лалова е сред общо седем олимпийци, засечени при тази вълна от повторни тестове на проби от 2016 г.

►Подкрепа от Българската федерация по лека атлетика

Институциите у нас застанаха твърдо зад Ивет Лалова. Президентът на БФЛА Георги Павлов призова към търпение и уважение към презумпцията за невинност. „Много неприятен инцидент с наше знаково лице. В момента тече процедура и каквото и да кажем, ще е прибързано. Атлетите са невинни до доказване на противното“, заяви той.

Предстои екипът на атлетката да реши дали да поиска отваряне на „проба Б“. Ако и вторият анализ потвърди наличието на остарин, Ивет Лалова ще има право да представи своите официални обяснения и доказателства пред международните органи.

Ивет Лалова, която бе знаменосец на България в Рио и достигна до финал на 200 метра 12 години след олимпийските си финали в Атина, остава един от най-уважаваните български спортисти. В архивно интервю от 2016 г. тя споделя: „Това беше моята цел – 12 години след последните ми финали пак стигнах до тях". Битката за изчистване на името ѝ тепърва започва.

►Коментар на спортен журналист

 Ивет Лалова вече е приключила състезателната си кариера и ако наистина бъде доказано допингово нарушение, последствията биха били предимно репутационни. Такова мнение изрази в „Интервюто в Новините на NOVA” спортният журналист Иван Чешанков относно съмненията за използване на забранено вещество от спортистката през 2016 г.

„Тя беше осма на 200 метра в Рио. Ако бъде наказана, този резултат ще бъде заличен, както и всички данни за периода, за който бъде наложена санкция“, обясни той.

По думите му най-вероятната хипотеза към момента е замърсяване, включително чрез хранителна добавка.

„Лошото е, че дори в такива случаи може да се стигне до наказание от около шест месеца. Това е петтно за кариерата. Точната терминология е, че в момента има неблагоприятен аналитичен резултат в нейна проба, която е тествана повторно“, обясни гостът в студиото.

По думите му Ивет Лалова вече е официално уведомена за резултата. Следващата стъпка в процедурата е по нейно желание да бъде отворена и анализирана Б-пробата.

„Ако и тогава резултатът е положителен, тя трябва да даде обяснение и защитна теза за наличието на забранения препарат. Ако обаче Б-пробата е негативна, случаят отпада“, посочи той.

Гостът припомни, че борбата с допинга от десетилетия представлява своеобразна надпревара между проверяващите органи и спортистите. И поясни, че списъкът със забранените вещества се актуализира всяка година.

По отношение на повторното тестване на стари проби беше подчертано, че тази практика не е нова.

За Олимпийските игри в Рио това е третата информация за повторни тестове. Общият брой на допълнително установените положителни проби е достигнал 10, докато по време на самите игри са били отчетени осем.

За сравнение, при повторното тестване на проби от Олимпийските игри в Пекин са установени 1066 допълнителни положителни резултата, а от Лондон – 73.