Боян Рашев: България може да стане най-големият износител в ЕС на природен газ

България може да стане най-големият износител на природен газ в ЕС, ако предположенията за запаси в блок "Хан Аспарух", но и не само, се окажат реалност и страната ни започне да добива реални количества. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS енергийният експерт Боян Рашев.

По думите му в близките дни ще разберем дали първият от три насрочени сондажи в акваторията ни на Черно море ще даде резултат. Но и подчерта, че това не е достатъчно: "Важна скоба - в "Хан Аспарух" ще се направят три сондажа, тече първият в момента, до дни ще знаем дали има газ там. Давам обаче пример как се прави: В Норвегия през 70-те години - когато са търсили газ, са направили 35 сухи сондажа и чак на 36 са намерили. Всички знаем как се развива страната оттогава. Радваме, че правим един сондаж, но трябва да правим десетки годишно, ако искаме да намерим газ".

Винсент Кампос: България има огромно находище на природен газ

Към момента очакванията са, че в нашата акватория може би има запаси от около 150 млрд. кубически метра газ. "Това е добра новина. Да имаме собствен добив на природен газ и то значим е добра новина. Говори се за 150 млрд. куб. метра, ако го сравним с 2,7 млрд. куб. метра на година потребление - ние ще станем най-големият износител на природен газ в Европа", заяви Рашев.

Големият въпрос е може ли това количество да бъде добито и как ще бъде оползотворено? "Знаете ли защо България е нетен вносител на електричество, а Гърция износител? До преди година не беше така. Гърците имат 6 гигавата газови централи, които построиха последните 5 години. Имат и много проучвания за газ. Т.е. въглищните централи в България - в рамките на ЕС и докато има търговия с въглеродни квоти -  нямат шанс да се конкурират с газа. Единственият шанс да си намалим въглищата е да намерим собствен газ и да имаме собствени газови централи", разказа още експертът.

Подписаха договора за проучвания за добив на нефт и газ в Черно море

Той коментира и огромния ръст на цените на суровините на световните пазари. Както е известно цената на златото и среброто отдавна расте експоненциално, но това важи и за много други елементи. Например - уранът: "Не трябва да смесваме златото с другите метали. Движението по урана няма общо с геополитиката. Там е просто: години наред, след като ядрената енергия беше забатачена, нямаше инвестиции в нови рудници. Сега има ръст на потреблението на ядрено гориво, има ръст на инвестициите и така се появява цената".

Цената на един залог

Когато някой вярва, че цената на една акция ще се срине, може да изиграе т.нар. шорт позиция - залог срещу акцията. Ако няма достатъчно пари за голям залог, може да заема от пазара дълг. Нарича се левъридж. Ако вярва, че цената на една акция ще върви нагоре - купува и държи т.нар. дълга позиция, смятайки че ще се спечеля в дългосрочен план. Докато държи шорт позиция, плаща лихва за заема на акциите, т.нар -  borrow fee, която е като "наем" и се начислява ежедневно. Ако позицията се проточи, тази лихва може да стане скъпа и да намали или премахне печалбата му.

Жечо Станков: Ще имаме евтин български газ при успех на проучванията в находища в Черно море

По същество точно това направи Европа със Зелената сделка - направи шорт залог с огромен левъридж на стария енергиен свят и отвори дълга позиция върху зелените технологии. Ако залогът излезе, резултатът ще е мастърпийс - огромно предимство пред всички други сили заради ниски цени, изобилна и достъпна енергия. Целият индустриален свят ще иска да бъде в Европа. Все някога този залог ще излезе. Големият проблем е, че към момента - години, след като залогът беше направен, този залог не излиза. И ние продължаваме да плащаме премия, докато това стане. Но не става. Все някога залогът ще излезе, големият въпрос е няма ли да сме изгубили толкова много по плащането на премията, че вече да не сме се способни да се възползваме.

„Борбата” за енергийна диверсификация на България

Става дума за пазари и позиции, защото именно те - пазарите - знаят най-добре какво се случва. Те събират на едно място очакванията, страховете и информацията на милиони участници в реално време. В цените се калкулират геополитика, икономика, политика и дори човешка психология, често преди новините да станат публични. Затова пазарите често „грешат“ в детайла, но почти винаги уцелват посоката. И когато думите и пазарните движения си противоречат, историята показва, че обикновено пазарите са прави. Днес пазарите са категорични - суровините от целия спектър са големите звезди на пазарите. Разбира се, над всички блести златото, но среброто е тотален феномен с ръст от над 220% на годишна база.

Повече гледайте във видеата.