Може ли конфликтът в Иран да пренасочи милиарди от петрол към Русия

Ескалацията на конфликта между Иран, Израел и САЩ е във фокуса на световното внимание трети ден подред. В студиото на „Здравей, България“ международният анализатор Мартин Табаков и хебраистът и експерт по Близкия изток Димитър Къцарков очертаха различни сценарии за развитието на войната, устойчивостта на режима в Техеран и отражението върху региона и Европа.

Според Табаков конфликтът ще се проточи. „Предвид заявените цели - включително тази за смяна на режима, е вероятно вичко да се разпилее напред във времето. Режим не се сменя само с удари от дистанция. Необходимо е да се предизвикат вътрешни процеси в самия Иран, които да подпомогнат подобно развитие“, посочи той.

По думите му има разлика между израелската и американската позиция. „Бенямин Нетаняху доста експлицитно говори за смяна на режима. Доналд Тръмп също направи подобни намеци, но мисля, че той би бил готов при първа удобна възможност да спре войната, защото не иска да затъне в продължителен конфликт с жертви“, каза Табаков.

Изтребител се разби близо до американска военна база в Кувейт

Димитър Къцарков отбеляза, че конфликтът вече се разширява. „Има включване на „Хизбула“ с лимитирани удари, има израелски атаки в Бейрут срещу висшето командване на организацията. Много е важно дали и арабските държави ще се намесят, защото техните интереси бяха засегнати с удари по американски бази на тяхна територия“, обясни той. По думите му ситуацията е „в много интензивен етап“ и е рано да се прогнозира докъде може да се разрасне.

Според Табаков формално властта в Иран сега се поема от тричленен съвет, но реалната тежест е другаде. „Решенията се взимат от Ислямската революционна гвардия и от много силни фигури около върховния лидер. Те дърпат конците по отношение на военните операции“, заяви той.

Анализаторът коментира и начина, по който е извършена атаката срещу Али Хаменей. „Очевидно са използвани три типа разузнавателни активи - сателитно наблюдение, прихващане на електронна комуникация и най-важното - потвърждение от човек на място. Сателитът не може да ти каже със сигурност кой е в сградата. Трябва човешки източник“, посочи Табаков, като допълни, че вече има информация за арести в звено от Революционната гвардия, отговарящо за охраната на аятолаха.

Къцарков добави, че след всяка ескалация в Иран следват вътрешна чистка. „След 12-дневната война през юни също имаше арести и екзекуции на набедени като предатели. Това е систематичен модел“, подчерта той.

Николай Младенов: Ситуацията в ОАЕ е спокойна, безопасността е абсолютен приоритет

По отношение на военния капацитет Къцарков отбеляза, че настоящият интензитет е по-нисък от предишни години. „Преди сме виждали хиляди ракети, сега говорим за стотици, по-прецизно насочени. Възможността на Иран да води дълготраен конфликт извън своите граници е лимитирана“, каза той.

Табаков смята, че стратегията на Техеран е да увеличи цената за Вашингтон. „Това е асиметричен конфликт, в който Иран изостава. Единствената възможна победа за тях е да повишат цената, която САЩ плащат - човешка и логистична, така че да окажат натиск върху Тръмп да прекрати войната“, обясни той.

Къцарков коментира думите на Доналд Тръмп, че има трима души, с които може да разговаря в Иран. „Ако се повтори венецуелският сценарий - махаме основната фигура, но запазваме системата, това ще бъде дълбоко неудовлетворително за самите иранци и за Израел. Амбицията на Израел е много по-голяма от чисто кадрова смяна“, каза той.

По темата за евентуален бежански натиск Табаков беше категоричен: „Това са перси. Персите не бягат“. Той посочи, че според различни оценки около 20% от иранците подкрепят режима, „било защото вярват в него, било защото са зависими от него“.

Къцарков допълни, че голяма част от населението иска промяна, но не непременно напускане на страната. „За арабските държави един слаб Иран беше по-удобен от Иран в хаос. Хаосът може да доведе до вътрешни конфликти, които да засегнат целия регион“, предупреди той.

И двамата анализатори подчертаха отсъствието на активна подкрепа от страна на Москва и Пекин. „Русия и Китай няма да си сложат главата в торбата заради Иран“, заяви Табаков. Къцарков отбеляза, че въпреки връзките и икономически зависимости, „дългогодишната външна политика на Техеран, ориентирана към Китай като противотежест на Запада, не дава резултат на този етап“.

В същото време конфликтът може да има косвен ефект в полза на Москва. „Ако цената на петрола стигне 100 долара за барел, това може да донесе около 5 милиарда долара допълнително на месец в бюджета на Русия“, изчисли Табаков, определяйки ситуацията като „цинична, но показателна“.

Двамата експерти се обединиха около извода, че развитието на конфликта остава трудно предвидимо, а отражението му ще се усеща далеч извън Близкия изток - включително в Европа.

„Това не е смяна на режим, а премахване на режим“

Журналистите Чавдар Стефанов и Ангел Петров от „Дневник“ анализираха възможните сценарии пред Техеран, ролята на САЩ и позициите на Русия и Китай.

Ангел Петров подчерта, че сигналите за подобен удар са били видими още в дните след речта на Доналд Тръмп пред Конгреса.

„От тази реч разбрахме защо Тръмп би го направил, но не и каква точно е целта. В събота вече стана ясно - това не е смяна на режима, това е премахване на режима и после - оправяйте се“, коментира той.

Според него САЩ на практика прехвърлят отговорността за бъдещето на страната върху самите иранци. Петров обаче подчерта, че Иран не е нито Венецуела, нито Ирак, а сложна система със силни институции, които не зависят от един човек.

Той обърна внимание, че формалният тричленен съвет, който поема управлението, е само част от по-широка структура, в която ключова роля ще има Революционната гвардия, както и фигури като Али Лариджани, посочен предварително за участие в прехода.

Чавдар Стефанов определи случилото се като „възмездие“ за износа на революция и подкрепата за терористични действия, включително атентата на летище Бургас преди 15 години.

По думите му оттук нататък са възможни различни сценарии - от безредици по улиците до опит за военен преврат. Той напомни, че близо 40% от населението на Иран принадлежи към различни етнически групи, което също може да породи вътрешни напрежения.

„По-скоро се разчита режимът да бъде променен, не напълно унищожен - да бъде изведен прагматик, който да смекчи курса“, посочи Стефанов.

Ангел Петров очерта два основни сценария. Първият е масови протести, но той напомни, че при предишни ескалации обществото не е реагирало така, както мнозина са очаквали, а репресиите са били брутални.

Вторият сценарий според него е постепенен демонтаж на религиозната надстройка и трансформация към по-светски модел, при който реалната власт ще остане в ръцете на военните - по-близо до примери като Египет или Пакистан.

„Религиозната надстройка през последните десетилетия не успя да убеди милиони иранци, че им носи полза. С времето влиянието на клериците намалява“, подчерта Петров.

Стефанов коментира и въпроса с обогатения уран, като посочи, че става дума за около 440 килограма, обогатени до 60%. По думите му в този вид материалът не може директно да бъде използван за ядрено оръжие или „мръсна бомба“, но при допълнително обогатяване би могъл да достигне необходимите 90%.

Той допусна, че количествата може да са укрити или изнесени, като подчерта, че и Израел вероятно не разполага с пълна информация къде се намират.

Петров направи разграничение между интересите на САЩ като държава и личната стратегия на Доналд Тръмп.

„Не съм убеден, че Тръмп до последно искаше това развитие. Администрацията беше подготвена за различни сценарии, но интересите в Белия дом и институционалните интереси не винаги съвпадат“, заяви той.

По думите му обществената подкрепа в САЩ за подобна операция е ограничена, което прави малко вероятна продължителна война.

Експерти в „Твоят ден“: Регионът е на ръба, но паниката често изглежда по-голяма от реалността

Журналистът и арабист Нина Спасова и д-р Мариян Карагьозов от Института по балканистика към БАН, специалист по Близкия изток, коментираха в студиото на „Твоят ден“ ескалацията на напрежението между Иран, Израел и съседните арабски държави, както и възможните последици за Европа.

Според Спасова възприятието от разстояние нерядко е по-драматично от случващото се на място. Тя припомни личния си опит от Ирак по време на бомбардировките преди падането на Саддам Хюсеин, както и от Сърбия по време на войната. „Очаквах да видя напълно разрушена държава, а животът продължаваше сравнително нормално“, посочи тя.

По думите ѝ обаче действията на Иран в момента са „най-неадекватната възможна реакция“, тъй като удари са нанесени не само по военни обекти, а и по цели в съседни държави. Тя подчерта, че част от страните в региона първоначално са заемали умерена позиция и дори са отказвали достъп до въздушното си пространство за американски и израелски самолети, но последните атаки са довели до обща декларация със САЩ срещу иранските действия.

Мариян Карагьозов отбеляза, че ударите срещу Обединените арабски емирства имат своя геополитическа логика, тъй като страната работи с Израел в редица конфликтни зони като Судан, Сомалия, Либия и Йемен - региони, чувствителни за Иран. По думите му степента на ударите срещу отделните държави е различна - в Катар са атакувани военни обекти, в Кувейт - инфраструктурни цели, докато в ОАЕ са засегнати и символни обекти.

Карагьозов подчерта, че допреди няколко години отношенията между Саудитска Арабия и Иран са били силно конфронтационни, но действията на Израел са довели до пренареждане на позициите в региона. „Има много нюанси, не може да се говори за единен арабски фронт“, посочи той.

След последните атаки, включително срещу обекти, свързани с европейски държави, Германия, Франция и Великобритания излязоха със съвместна декларация, в която заявиха готовност за пропорционални отбранителни действия.

Според Спасова това е развитие на европейската позиция - от призиви за деескалация към по-твърд тон спрямо Техеран. Тя отбеляза, че особено Франция има значително военно присъствие в региона, което поставя въпроса за възможен отговор.

Карагьозов направи разграничение между позицията на трите държави и обща европейска политика, като подчерта, че в ЕС има и страни, които категорично осъждат самата ескалация и настояват за дипломатическо решение.

И двамата експерти се обединиха около тезата, че ако конфликтът продължи около месец, както прогнозира и бившият американски президент Доналд Тръмп, икономическите последици ще бъдат сериозни. Вече се наблюдава ръст в цените на петрола, като при достигане на 100 долара за барел това би имало глобален ефект.

Особено чувствителен остава Ормузкият проток, през който преминава значителна част от световния петролен трафик. Макар формално да не е затворен, корабите избягват района, което създава напрежение на пазарите.

ВСИЧКО ЗА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ИРАН ЧЕТЕТЕ ТУК