Изкуство, което дава крила: Историята на Ники Колиер и нейните птици

Изкуството ѝ даде крила, въпреки увреждането на едната ѝ ръка. Тя създава криле от вълна, чрез които разказва истории на птици – от феникса до черния лебед. Ники Колиер живее и твори в Ирландия, където създава и българско неделно училище.

Тя започва да се занимава професионално с изкуство, когато открива магията на филца. Разказва, че с подходящата техника с него може да се направи всичко. 

„Филцът беше едно от първите неща, които открих, и разбрах, че всичко може да се направи с него, още преди да започна да правя крила. Харесва ми това, че създаваш нещо, но то не е завинаги, не остава да мърси света“, казва Ники Колиер.

Идеята за изработване на крила от вълна долита при нея по време на пандемията от COVID-19.

„Започнах да мисля какви са посланията зад приказките и поговорките за птици – тези, които са се предавали от баба на внуче. Използвах тези приказки и послания, за да създам крилете“, казва тя.

Артистката твори въпреки увреждането на едната си ръка. „Аз съм отгледана с мисълта, че няма „няма“. Никога не ми е било позволявано да си търся извинение за това, че имам ограничение на ръката, за да правя нещо, което е станало част от същността ми. Не всеки осъзнава, че ние не правим нещата с ръце, а ги правим с глава и сърце. Създадох инструменти и те помагат за правенето на филц“, казва тя.

За да представи творбите си, тя не използва модели, а хора с различни професии. Първата птица, която прави, е феникс, а я представя жена, загубила единия си крак.

„Идеята беше инсталацията да ѝ помогне да лети отново. Вместо модели използвах героини от истинския, от нашия живот – учителка, докторка, бизнес дама. Оттогава използвам истински хора в моята работа“, казва Ники Колиер.

Изложбата с крилете ще може да бъде видяна в Несебър това лято със съдействието на Националния етнографски музей и Ирландското посолство.

„Винаги при всяко ново представяне се представя нова птица. Сега в Етнографския музей долетя фламингото“, казва тя.

Ники Колиер живее вече 26 години в Ирландия, където среща любовта и създава семейство. Основава и българско неделно училище, което се казва „Азбука“.

„Миналата година празнуваха 15 години от създаването му. През него са минали около 1000 дечица“, казва тя.

Завършваме тази история с едно послание от Колиер: „Тази шапка, която нося, е шапката на птицата на щастието. Тя стои винаги на лявото ни рамо, просто трябва да не го забравяме и ако бързо се обърнем, можем за миг да я видим“.