150 години по-късно: За идеалите, саможертвата и уроците на Априлското въстание

„Началото на подготовката за Априлското въстание е поставено още през ноември 1875 г., когато група млади революционери поемат върху себе си огромната отговорност за организирането на бъдещия бунт". Това заяви историкът проф. Пламен Митев в ефира на специалното предаване „Априлското въстание: 150 години идеал за свобода“. 

„Най-възрастният от мъжете е на 37 години, а най-младият – Стефан Стамболов – е само на 21. Това са млади хора, които поемат съдбата на бъдещото въстание върху плещите си“, подчерта проф. Митев.

По отношение на въпроса дали Османската империя е била предварително информирана за въстанието, историкът посочи, че отдавна съществува тезата за предателство. Смята се, че Ненко Терзийски, присъствал на събранието в Оборище, е разкрил плановете пред властите в Пазарджик. „Големият въпрос обаче е дали само това предателство стои в основата на преждевременното избухване на въстанието на 20 април“, отбеляза проф. Митев.

Отбелязваме 150 години от Априлското въстание

Историкът подчерта, че въстанието е най-масово в Средногорието и в части от Родопите, особено в районите на Батак, Брацигово и Перущица. Именно там се случват и най-жестоките кланета, извършени от башибозука.

Според проф. Митев Христо Ботев първоначално остава встрани от подготовката на въстанието, но бързо се включва, когато става ясно, че избухването му е неизбежно. „В последния момент революционерите решават, че именно той е най-подходящ да оглави четата. И Ботев приема без колебание – въпреки че току-що е станал баща. Това е изключително силен акт на лична саможертва“, посочи историкът.

Той допълни, че участниците в Ботевата чета са били напълно отдадени на каузата: „Тези хора са тръгнали с оръжие в ръка и не се колебаят".

Проф. Митев обърна внимание и на международния отзвук от въстанието. По думите му информацията за случващото се достига до Европа чрез различни канали – включително чрез българската преса, вестник „Зорница“, както и чрез американски протестантски мисионери. Така сведенията стигат и до личности като Джанюариъс Макгахан, които допринасят за разкриването на жестокостите пред световната общественост. „Съвременният език би казал, че българите печелят информационната война. Това оказва сериозен натиск върху европейската дипломация“, коментира той.

Според проф. Митев саможертвата на революционери като Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков остава дълбоко закодирана в националната памет. „Това мъченичество е превърнато във вяра, че можем да постигнем целите си, ако вярваме в себе си и сме обединени“, подчерта той.

Историкът е на мнение, че днес не може да се очаква същата масова готовност за саможертва, но е достатъчно да има „критичен минимум от хора“, които да вярват в каузата и да я отстояват.

Повече гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ЧЕСТВАНИЯТА НА 150-АТАТА ГОДИШНИНА ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ ЧЕТЕТЕ ТУК