Що е то справедлива цена и какво ще правят регулаторите?

В учебниците пише, че справедлива цена е цената, която се постига на пазара между купувач и продавач в пряка сделка. Такова определение има и в българското законодателство - в Закона за корпоративното облагане. Това заяви в предаването „Ревизия" по NOVA NEWS икономистът Станислав Попдончев от Българската стопанска камара. Той коментира инфлацията, мерките на правителството за намаляване ръста на цените и предстоящата бюджетна процедура.

По думите му, макар икономическо определение за понятието „справедлива цена” да съществува, мерките, обявени от правителството, изкривяват този смисъл и му придават морални оттенъци.

„Но справедливата цена не е морална категория, друго е. А ние се опитваме сега да я направим морална категория, някаква ценност, което е грешно. Макар вносителите на закона да казват, че справедливата цена ще е референтна, но това какво означава? Тези, които са под тази цена, ще имат мотивация да я повишат до размера на справедлива? Каква е причината да не си повишите цената, ако държавата е казала, че справедлива е по-висока от вашата цена?", попита той.

Какъв ефект ще имат решенията на управляващите върху инфлацията, бизнеса и държавните финанси

Що се отнася до новите правомощия, които получава Комисията за защита на конкуренцията, там бизнесът продължава да има притеснения какви са точно те, защото очевидно в разпоредбите има противоречия.

„КЗК всъщност е независим регулатор, не контролен орган. Тоест вменяването на задължения и правомощия да следи нива на цени е най-малкото не е част от работата на КЗК. Но дори да се прави това и да се прилагат такива инструменти, отново имаме неяснота - забрана за повишаване цените, съвместно господстващо положение и други", каза Попдончев.

Пример за проблем е създаденият текст за съвместно господстващо положение на две компании:

„По начина, по който прилагаме при нас е проблемен. Тук предполагаме, че това са две предприятия, които все пак имат някакви икономически връзки, но това няма как да се знае от предприятията, защото може някой само да може да го предположи и ние ще трябва да доказваме обратното”, каза той.

Що се отнася до самата инфлация, Попдончев обясни и нещо важно - макар господстващия наратив в обществото да е за огромна инфлация, а някои говорители дори да споменават галопираща и хиперинфлация, такова нещо у нас няма:

„Галопираща инфлация категорично няма. Има си определения за тези неща. Определението за галопираща инфлация е, когато цените растат с двуцифрен ръст година за година - този месец, спрямо същия месец миналата година. Ние нямаме такова нещо".

Какви са причините за нея, ако оставим настрана външните шокове от войните и енергията?

„Ако оставим настрана външните фактори - регулиране на паричното обращение, е един от факторите, които можем да спрем. Ние имахме и бум в имотния пазар, а част от тези сделки бяха направени със спестявания. Това са пари, които част от обращението, но не са били в стопанския оборот. И когато имаме едно по-платежоспособно търсене, това влияе върху цените. Но основните фактори са външни фактори - цените на енергията най-вече", допълни Попдончев. 

Николай Вълканов: Справедливата цена е пазарната

Що се отнася до бюджета, представителят на БСК затвърди очакването, че правителството ще изпълни обещанието си и няма да вдига данъци.

„Ако оставим настрана външните фактори - регулиране на паричното обращение, е един от факторите, които можем да спрем. Ние имахме и бум в имотния пазар, а част от тези сделки бяха направени със спестявания. Това са пари, които част от обращението, но не са били в стопанския оборот. И когато имаме едно по-платежоспособно търсене, това влияе върху цените. Но основните фактори са външни фактори - цените на енергията най-вече".

Как се ражда инфлация

Днес говорим за инфлацията. А инфлацията, каквото и да ви казват, е основно болест на парите. Те от своя страна - парите - не са еднозначно понятие и регулаторите имат нужда от някаква форма на класификация, за да знаят как и за какво работят те.

Например - имаме пари в джоба, физически пари, хартии, които можем да изхарчим веднага; имаме пари в сметката, с които можем да платим веднага, но с карта; имаме пари на депозит, които можем да похарчим два-три дни след като сме решили. За да знаят кои пари къде са и колко са в конкретен момент, централните банки обозначават различните видове пари с буквата М и цифра до нея - М0, М1, М2, М3. М2 включва банкноти и монети, парите от сметките ви, които харчите веднага, краткосрочни депозити, както и кредитите, които банката вписва в сметката ви, така те стават депозити.

Използваме М2 за анализ на инфлацията - обикновено, защото включва парите, които най-бързо могат да повлияят на търсенето на стоки и услуги. Защото това е и фактора, който вдига инфлацията. До тук добре. В сайта на БНБ, казвам го, защото можете да го проверите и сами, има две таблици - Парични агрегати - салда и Източници на паричните агрегати.

Търсим си колоните за М2. Взимаме периода от 2020 до 2025 година тези пари по М2 са се увеличили с 57,9%. Кумулативната инфлация + реалния ръст на икономиката горе долу ще излезем на това число отново. В икономиката има едно нещо наречено количествена теория на парите. Тя казва, че М2 се превръща в инфлация горе-долу със съотношение 1:1. Ние сме много близко до тази позиция. Инфлацията е увеличението на паричната маса, а то не е задължително да идва единствено и само от печатане на пари. Означава ли това, че инфлацията в България е причинена единствено и само от увеличението на М2? Не. Но подозрително прилича на един от големите фактори за инфлацията. Какво знаем - че проблемът е по-дълбок от едното просто - веригите са виновни.